1. Притча за траките. Живяли били, боси, в драки - трийсет милиона траки. Мръсни, гладни неумити - хем номади, хем бандити! Арий дава им юзда! Грък пък свива им гнезда! И мъждукат некак тия траки сред кози и мръсотия. Бели, спретнати, засмяни, идат хиляди славяни руси, снажни, синеоки, като борове високи! Доста дълъг път са взели - за беда са загорели. На дърво ще се качат, зор – тракийка да свалят. А мъжете им ги няма - на Орфей са те във храма. Дивите тракийки всите скриха срама под полите. С погасения мерак - не остана кьорав трак. Всички станаха славяни, кой одето ги подхване!
2. Притча за славяните. Злато, вино, грънци, крави, нищо няма да остави будният славянски мъж - присвоява отведнъж. И славянската женица търчи с менци за водица, но втрещена е дълбоко и се спира край потока. Очи търка, поглед снема – бре, такова куче НЕМА! Край потока има звяр със копита и товар! Дор се вайка, чуди, плаче - от гората мъж изскача! Мургав, с дръпнати очички, българин е – знайте всички! В ужас тича тя към тях, а зад нея – бурен смях. Бягат цял планински склон. Тя – пеша, а той – на КОН!
3. Притча за българите. Срещнали се на полянка, прабългарин и славянка. Цуни - гуни, вади - тури - народили чукундури. Хем ебливи, хем крадливи, а най-вече завистливи. Най-накрая не остана славянка необладана. А славяните, горките - в ужас скубят си косите. Гледат облите кореми - смърт за цялото им племе. Вече нямало славяни, българи от днес ще станем! Тъй славянското посърна! Бог за траките им върна! Още по е интересно – туй се случва ПОВСЕМЕСТНО! Кюта – пата, пата – кюта – врява в Константинопол чута!
