Вицове и смешки
- Автор на темата ivodoc
- Начална Дата
m.eit
Редовен Потребител
– Коя сте вие, д-р Радева?
– Помогнала съм на стотици милиони хора по света. На всички тях аз препоръчвам да не пият вода. В нея има микроби. Пийте само спиртни напитки, за да сте здрави и бодри. Алкохолът помага да се премахнат стресът, напрежението, сутиенът, бикините и редица други проблеми.
Казват, че алкохола бил вреден, много хора били умрели от него.
А вие давате ли си сметка колко хора са се родили заради него! Разправят, че алкохолът убивал нервните клетки. Ами значи след него остават само спокойните клетки. И запомнете от мене – няма здрави хора, има непрегледани.
– Все пак не трябва ли алкохолът да се консумира в малки количества?
– Алкохолът в малки количества предизвиква единствено купуване на алкохол в големи количества.
– Вие самата пиете ли някога вода?
– Само ако е замръзнала и около нея има уиски.
– А примерът за подрастващите?
– Смятам, че след като в часовете по физическо ще се изучават ръченица и сиртаки е абсолютно задължително в часовете по химия да се преподава варене на ракия.
– А има ли връзка между ракията и физкултурата?
– Ако някой ден България стане домакин на олимпиада, огънят ще бъде запален под казан с ракия.
– Какво ще кажете за приближаващия двоен празник – на любовта и на пиенето?
– Любовта върти света, но уискито го прави два пъти по-бързо.
– Трезвена била ли сте?
– Да от около 40 дни… не поред… общо.
– Трябва ли да се пие винаги с повод?
– Ако няма повод да се пие, това не е повод да не се пие.
– Имате ли някакви здравословни проблеми?
– Лек проблем със слуха. Нормалните хора чуват „след малко“, а аз чувам „с лед, малко“…
– Малко?
– Всяко голямо пътуване започва с „едно малко“.
– Пиенето задължително ли е, за да се весели човек?
– Най-мразя някой да ми каже „Аз мога да се веселя, без да пия“. То и аз мога да пия, без да се веселя, но никога не го изтъквам.
– Вие сте член на дружеството за защита на животните. Как вашата теория допринася за тази кауза?
– Пиенето на ракия по време на лов е спасило повече животни от „Грийнпийс“.
– Констипация мъчи все повече българи. Бихте ли дали съвет?
– Горските малини са най-доброто разхлабително, особено ако в тях се е скрила мечка.
– Наскоро участвахте в кулинарно шоу. Каква е вашата тайна в кухнята?
– Обичам да готвя с вино, понякога капвам от него в манджата.
– Харесвате ли и други риалити формати по телевизията?
– Да, но смятам, че имената им трябва да бъдат леко променени: „Дринкинг старс“, „На екс фактор“, „Пиеш или лъжеш“, „Като две капки водка“ и т.н.
– Какви хора ви дразнят във всекидневието?
– Глупавите. Изпрати глупака за скоч и той ще се върне с тиксо.
– Как ще коментирате новината, че българите паднаха в световната класация по пиене?
– Това, че сме на 26-о място, първо е обидно, второ – невярно, и трето – наздраве!
– Какво ще кажете в заключение на нашите читатели?
– По която и здравна пътека да тръгнете, все на едно място ще стигнете. Така че пийте и се не бойте!
– Помогнала съм на стотици милиони хора по света. На всички тях аз препоръчвам да не пият вода. В нея има микроби. Пийте само спиртни напитки, за да сте здрави и бодри. Алкохолът помага да се премахнат стресът, напрежението, сутиенът, бикините и редица други проблеми.
Казват, че алкохола бил вреден, много хора били умрели от него.
А вие давате ли си сметка колко хора са се родили заради него! Разправят, че алкохолът убивал нервните клетки. Ами значи след него остават само спокойните клетки. И запомнете от мене – няма здрави хора, има непрегледани.
– Все пак не трябва ли алкохолът да се консумира в малки количества?
– Алкохолът в малки количества предизвиква единствено купуване на алкохол в големи количества.
– Вие самата пиете ли някога вода?
– Само ако е замръзнала и около нея има уиски.
– А примерът за подрастващите?
– Смятам, че след като в часовете по физическо ще се изучават ръченица и сиртаки е абсолютно задължително в часовете по химия да се преподава варене на ракия.
– А има ли връзка между ракията и физкултурата?
– Ако някой ден България стане домакин на олимпиада, огънят ще бъде запален под казан с ракия.
– Какво ще кажете за приближаващия двоен празник – на любовта и на пиенето?
– Любовта върти света, но уискито го прави два пъти по-бързо.
– Трезвена била ли сте?
– Да от около 40 дни… не поред… общо.
– Трябва ли да се пие винаги с повод?
– Ако няма повод да се пие, това не е повод да не се пие.
– Имате ли някакви здравословни проблеми?
– Лек проблем със слуха. Нормалните хора чуват „след малко“, а аз чувам „с лед, малко“…
– Малко?
– Всяко голямо пътуване започва с „едно малко“.
– Пиенето задължително ли е, за да се весели човек?
– Най-мразя някой да ми каже „Аз мога да се веселя, без да пия“. То и аз мога да пия, без да се веселя, но никога не го изтъквам.
– Вие сте член на дружеството за защита на животните. Как вашата теория допринася за тази кауза?
– Пиенето на ракия по време на лов е спасило повече животни от „Грийнпийс“.
– Констипация мъчи все повече българи. Бихте ли дали съвет?
– Горските малини са най-доброто разхлабително, особено ако в тях се е скрила мечка.
– Наскоро участвахте в кулинарно шоу. Каква е вашата тайна в кухнята?
– Обичам да готвя с вино, понякога капвам от него в манджата.
– Харесвате ли и други риалити формати по телевизията?
– Да, но смятам, че имената им трябва да бъдат леко променени: „Дринкинг старс“, „На екс фактор“, „Пиеш или лъжеш“, „Като две капки водка“ и т.н.
– Какви хора ви дразнят във всекидневието?
– Глупавите. Изпрати глупака за скоч и той ще се върне с тиксо.
– Как ще коментирате новината, че българите паднаха в световната класация по пиене?
– Това, че сме на 26-о място, първо е обидно, второ – невярно, и трето – наздраве!
– Какво ще кажете в заключение на нашите читатели?
– По която и здравна пътека да тръгнете, все на едно място ще стигнете. Така че пийте и се не бойте!
Последна промяна от модератор:
Младеж си намерил престижна добре платена работа, и понеже бил любител на моторите, си купил "Харлей Дейвидсън". Дилърът при продажбата го предупредил, че моторът е скъп и изисква особено внимание и поддръжка - най-вече хромираните части. "При дъжд или мъгла е задължително да бъдат добре смазани - най-добре с вазелин." - му казал той. Купил си младежът туба с вазелин, и където иде я мъкне със себе си.
Запознал се с готина мацка и работата станала сериозна. Тръгнала тя да го представя на техните. Спрели мотора пред къщата и мадамата го подготвя за срещата:
- И да знаеш, ние сме доста странно семейство - по време на вечеря никой не говори. Който проговори - мие чиниите!
"Е голяма работа едни чинии!" - мисли си пича, обаче като влезли в къщата, още от вратата забелязал огромна като Еверест купчина мръсни съдове.
"Абе ще миете чиниите тази вечер!" - помислил си пак той.
Почнали да се хранят и никой дума не обелва. Ядат и мълчат! По едно време нашия човек разбутал съдовете пред себе, метнал мацката на масата и я почнал - всички мълчат! Свалил я от масата, качил сестра и - мълчат! Свалил сестрата, качил майката - пак мълчат! В това време поглежда през прозореца и гледа, че започва да гърми и да се святка. Сетил се за мотора и извадил тубата с вазелин.
В тоя момент бащата проговорил:
- Е добре де! Ще ги измия тия чинии де, какво толкова!
Запознал се с готина мацка и работата станала сериозна. Тръгнала тя да го представя на техните. Спрели мотора пред къщата и мадамата го подготвя за срещата:
- И да знаеш, ние сме доста странно семейство - по време на вечеря никой не говори. Който проговори - мие чиниите!
"Е голяма работа едни чинии!" - мисли си пича, обаче като влезли в къщата, още от вратата забелязал огромна като Еверест купчина мръсни съдове.
"Абе ще миете чиниите тази вечер!" - помислил си пак той.
Почнали да се хранят и никой дума не обелва. Ядат и мълчат! По едно време нашия човек разбутал съдовете пред себе, метнал мацката на масата и я почнал - всички мълчат! Свалил я от масата, качил сестра и - мълчат! Свалил сестрата, качил майката - пак мълчат! В това време поглежда през прозореца и гледа, че започва да гърми и да се святка. Сетил се за мотора и извадил тубата с вазелин.
В тоя момент бащата проговорил:
- Е добре де! Ще ги измия тия чинии де, какво толкова!
Вървял ловец през гората. Насреща му изскочил заек. Вдигнал пушката и гръмнал. От съседния храсталак също се чул гръм, от там излязъл друг ловец и двамата заспорили кой е убил заека. Накрая единият предложил:
- Хайде подред да се чукаме един друг и който изохка, губи заека.
Съгласил се другия и се навел. Бая се озорил, но стискал зъби и удържал. Като свършили казал:
- Хайде навеждай се, твой ред е!
- Виж какво - рекъл другия - Вземи заека, аз много охкам.
- Хайде подред да се чукаме един друг и който изохка, губи заека.
Съгласил се другия и се навел. Бая се озорил, но стискал зъби и удържал. Като свършили казал:
- Хайде навеждай се, твой ред е!
- Виж какво - рекъл другия - Вземи заека, аз много охкам.
Събрали се французина, англичанина и Бай Ганьо. Пийват и обсъждат идеалната жена.
Французинът:
- Искам моята мадмоазел, като я хвана през кръста пръстите ми да се срещат, ама не пръстите ми да са дълги, а талията и да е тясна!
Англичанинът:
- Искам моята миледи, като се качи на коня коленете и да опират в земята, ама не коня да е пони, а бедрата и да са дълги!
Ганьо:
- Искам сутрин, като стана, да заголя задника на Пена и като му трясна един шамар да почне да се тресе. Отивам на работа, връщам се, а той още се тресе, ама не г@за и да е дебел, а работното ми време да е такова!
Французинът:
- Искам моята мадмоазел, като я хвана през кръста пръстите ми да се срещат, ама не пръстите ми да са дълги, а талията и да е тясна!
Англичанинът:
- Искам моята миледи, като се качи на коня коленете и да опират в земята, ама не коня да е пони, а бедрата и да са дълги!
Ганьо:
- Искам сутрин, като стана, да заголя задника на Пена и като му трясна един шамар да почне да се тресе. Отивам на работа, връщам се, а той още се тресе, ама не г@за и да е дебел, а работното ми време да е такова!
sts1969
Редовен Потребител
ПЪРВОТО ГАДЖЕ НА СИНА МИ
Синът ми тогава беше на 6-7 години, аз млад красив татко. Жена ми от време на време ме караше да извеждам детето, което аз правех с крайно нежелание, понеже ако трябва да сме честни, кое е по-приятно -да гледаш мача или през пет минути да ти мрънка невръстното ти съкровище. Обаче излизахме понякога, хем да събере наследника витамин Д, хем малко да си почина от семейно щастие. И ето ни в следната ситуация... Седях си аз до детската площадка и си четях вестник, още не се бях зомбирал по сайтовете. Малкият бе на пясъчника и се опитваше да изяде нещо, току що допълзяло до него. И тогава изневиделица изскочи малко ангелче – спретната, усмихната, видимо на неговата възраст и най важното руса: -Как се казваш, аз съм Нони, приятно ми е, искаш ли да сме гаджета? Моят синковец загуби дар слово. Дотича при мен: -Тате, искам ли да сме гаджета? -Ми защо не мойто момче, какво лошо може да стане? Как може да съм толкова наивен... Защо казах на детето такава глупост? Кога НЕ е ставало нещо лошо? Както и да е, нека продължим историята. Хвана го тя за ръката, прасна му една целувка по бузата(нашият за малко да припадне) и го поведе към другия край на площадката. Да запознае жертвата с приятелките си: -Това е новото ми гадже, не си казва името, вече е зает. Разбра ли Мария, зает, не го гледай! Явно Мария още на тази крехка възраст имаше завоевателски наклонности. И ако младежът, на който тя по принцип не би обърнала внимание е зает, още по-добре. Забранения плод казват, е много по-сладък. Но аз пак се отплеснах, да се върнем към младите влюбени. Те бяха на нов етап от връзката си, доста по-напреднал, етапът в който младият джентълмен вече е дал съгласието си и оттам автоматично е станал собственост. И като се почна: -Ела тук, иди там, не там, другото там, няма да говориш с тази, мама каза че майка й е проста. Не я гледай! Този какъв е? Не може да ти е приятел, сега си с мене. Вземи ми нещата и ги носи. Не знам на къде, просто ги носи. Не ми суркай якето. Мама каза, че е от Дубай. Ходил ли си в Дубай? Мен кога ще ме заведеш? Мама каза, че ако обичаш жена си я водиш в Дубай. Как така нямаш пари? Какво гадже си? Напълни тази кофичка с пясък, сега го изсипи, не не ми харесва, пак я напълни, този път внимавай! Моят син се щураше насам-натам, спираше се за малко объркан от новите заповеди и коментари, после пак хукваше да изпълнява. И най-вече да не гледа. Понеже Мария дебне. -Ох ужасен си, мама каза, че всички мъже са долни животни... Ти долно животно ли си? Не ми приличаш на животно, обаче мама винаги е права. И пак ей така от никъде се яви мама. На пръв поглед всичко ОК – деколте, къса пола, ток, цици, и най-важното руса. От самолет ако я гледаш - перфектна. На втори поглед-отмъщението на доктор Енчев. Циците несъразмерно големи и гледащи в различни посоки, едната наляво, другата нагоре. Джуките криви, сякаш взети от чуждо лице. По скулите пипал пиян дървар. Веждите, начертани с химически молив от Пикасо, придаваха страшно учудено изражение на разпадащото се лице. Братовчедка на Донатела Версаче. И адски крива: -Нони, къде ходиш ма, патко заспала? -Мамо, това е новото ми гадже... -Тоз ли ма?- защо МА на всяко изречение така и не разбрах. Донатела Енчева ме погледна погнусено, не ме хареса, понеже не бях с анцуг за хилядарка, по-известен като анцуга за сватби, и уж тихо каза на отрочето си: -Нали съм ти казала да не говориш с ТАКИВА хора? Търси си хора като нас, не ТАКИВА...... И пак ми хвърли поглед, пълен с презрение, и леко учуден, от веждите. Заприлича ми на пенсионирана преди тридесет години порно актриса. -Ама аз го обичам... -Айде тръгвай да не ни бие пак баща ти! И изчезнаха. Разбиха сърцето на сина ми. Първата му раздяла. Мен ако питате, леко се отърва.
Синът ми тогава беше на 6-7 години, аз млад красив татко. Жена ми от време на време ме караше да извеждам детето, което аз правех с крайно нежелание, понеже ако трябва да сме честни, кое е по-приятно -да гледаш мача или през пет минути да ти мрънка невръстното ти съкровище. Обаче излизахме понякога, хем да събере наследника витамин Д, хем малко да си почина от семейно щастие. И ето ни в следната ситуация... Седях си аз до детската площадка и си четях вестник, още не се бях зомбирал по сайтовете. Малкият бе на пясъчника и се опитваше да изяде нещо, току що допълзяло до него. И тогава изневиделица изскочи малко ангелче – спретната, усмихната, видимо на неговата възраст и най важното руса: -Как се казваш, аз съм Нони, приятно ми е, искаш ли да сме гаджета? Моят синковец загуби дар слово. Дотича при мен: -Тате, искам ли да сме гаджета? -Ми защо не мойто момче, какво лошо може да стане? Как може да съм толкова наивен... Защо казах на детето такава глупост? Кога НЕ е ставало нещо лошо? Както и да е, нека продължим историята. Хвана го тя за ръката, прасна му една целувка по бузата(нашият за малко да припадне) и го поведе към другия край на площадката. Да запознае жертвата с приятелките си: -Това е новото ми гадже, не си казва името, вече е зает. Разбра ли Мария, зает, не го гледай! Явно Мария още на тази крехка възраст имаше завоевателски наклонности. И ако младежът, на който тя по принцип не би обърнала внимание е зает, още по-добре. Забранения плод казват, е много по-сладък. Но аз пак се отплеснах, да се върнем към младите влюбени. Те бяха на нов етап от връзката си, доста по-напреднал, етапът в който младият джентълмен вече е дал съгласието си и оттам автоматично е станал собственост. И като се почна: -Ела тук, иди там, не там, другото там, няма да говориш с тази, мама каза че майка й е проста. Не я гледай! Този какъв е? Не може да ти е приятел, сега си с мене. Вземи ми нещата и ги носи. Не знам на къде, просто ги носи. Не ми суркай якето. Мама каза, че е от Дубай. Ходил ли си в Дубай? Мен кога ще ме заведеш? Мама каза, че ако обичаш жена си я водиш в Дубай. Как така нямаш пари? Какво гадже си? Напълни тази кофичка с пясък, сега го изсипи, не не ми харесва, пак я напълни, този път внимавай! Моят син се щураше насам-натам, спираше се за малко объркан от новите заповеди и коментари, после пак хукваше да изпълнява. И най-вече да не гледа. Понеже Мария дебне. -Ох ужасен си, мама каза, че всички мъже са долни животни... Ти долно животно ли си? Не ми приличаш на животно, обаче мама винаги е права. И пак ей така от никъде се яви мама. На пръв поглед всичко ОК – деколте, къса пола, ток, цици, и най-важното руса. От самолет ако я гледаш - перфектна. На втори поглед-отмъщението на доктор Енчев. Циците несъразмерно големи и гледащи в различни посоки, едната наляво, другата нагоре. Джуките криви, сякаш взети от чуждо лице. По скулите пипал пиян дървар. Веждите, начертани с химически молив от Пикасо, придаваха страшно учудено изражение на разпадащото се лице. Братовчедка на Донатела Версаче. И адски крива: -Нони, къде ходиш ма, патко заспала? -Мамо, това е новото ми гадже... -Тоз ли ма?- защо МА на всяко изречение така и не разбрах. Донатела Енчева ме погледна погнусено, не ме хареса, понеже не бях с анцуг за хилядарка, по-известен като анцуга за сватби, и уж тихо каза на отрочето си: -Нали съм ти казала да не говориш с ТАКИВА хора? Търси си хора като нас, не ТАКИВА...... И пак ми хвърли поглед, пълен с презрение, и леко учуден, от веждите. Заприлича ми на пенсионирана преди тридесет години порно актриса. -Ама аз го обичам... -Айде тръгвай да не ни бие пак баща ти! И изчезнаха. Разбиха сърцето на сина ми. Първата му раздяла. Мен ако питате, леко се отърва.
Последна промяна:
Имало едно време един рибар…
Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновено седял на високия бряг с въдица в ръка, но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал…
Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог.
- Защо плачеш човече? - гръмовно попитал Господ.
- Как да не плача - отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие.
Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица.
- Това ли е твоята въдица човече? - попитал Господ.
- Не, Господи - отвърнал рибарят.
Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица.
- Това ли твоята въдица? - пак попитал Господ.
- Не, Господи, моята е обикновена пръчка - отговорил рибарят.
Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре.
Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу.
Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила.
- Даааа, да Господи!!!! Това е моята жена!!! - закрещял рибарят.
Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал:
- Защо лъжеш човече?
Рибарят паднал на колене и казал:
- Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени…
Извод: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.
Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновено седял на високия бряг с въдица в ръка, но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал…
Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог.
- Защо плачеш човече? - гръмовно попитал Господ.
- Как да не плача - отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие.
Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица.
- Това ли е твоята въдица човече? - попитал Господ.
- Не, Господи - отвърнал рибарят.
Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица.
- Това ли твоята въдица? - пак попитал Господ.
- Не, Господи, моята е обикновена пръчка - отговорил рибарят.
Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре.
Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу.
Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила.
- Даааа, да Господи!!!! Това е моята жена!!! - закрещял рибарят.
Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал:
- Защо лъжеш човече?
Рибарят паднал на колене и казал:
- Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени…
Извод: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.
