Щангист, дано да имаш късмет с пушчицата. Покритието е по-добро от на новите модели. От старите партиди от същото време имах Хатсан модел 80 с хромирана отвътре цев. Цевта му беше отвратителна, но пък пушката стреляше що годе добре. Преди много години ми се е налагало да обработвам цевна кутия на пушка като твоята ( заобляне на горната част, направа на фаски и легла за дистанционни шайби) и ми направи впечатление, че стоманата е доста добра, както казваш, заключването е много здраво и наистина е така. Просто заключващият зъб винаги трябва да е смазан. Даже моят съвет е следният - сваляш цевната кутия, демонтираш заключващия зъб, изчистваш леглото му от стружки, зачистваш и ръбчетата на заключващия зъб в участъка, който се намира вътре в цевната кутия, челосваш пружинката, която се намира вътре, така че да не е вече предпоставка с острите си режещи краища да вади стружки, след това смазваш обилно този възел с графитна грес и проблеми няма да имаш. Вярно е, че старите цеви са с напречни насечки. това беше най-лошо изработения детайл в тези пушки. Но аз съм слагал на такава цев от Хаенел 311 скъсена на 30 см и пушката става просто перфектна. Експериментите, които съм правил навремето с такава пушка се заключаваха в използването на две пружини една в друга със срещуположна стъпка. Тогава хронограф нямах, но пък мярката за сила беше пробиването на двусантиметрова, суха, борова дъска от 10 метра. В интерес на истината отскоро на щатския пазар се появи такъв тунингов комплект - две пружини една вдруга.
Поздрави!