Тук искам да споделя, че това беше първата пушка, до която се докоснах, благодарение на ininia, който ми е дядо и който от малка успя да ме запали по стрелбата. Спомням си една вечер като малка на вилата изстреляхме с него няколко ракетки с пистолет. Аз исках да стрелям, но него го беше страх да ми даде оръжие, май още на училище не ходех. На другия ден обаче дядо ми извади Diana-та. Много ми е знаела главата тогава що за пушка е това и на колко години е. За мен важното беше, че в продължение на няколко дена стрелях по двора и бях на върха на щастието. Някъде тогава у мен се зароди любовта към стрелбата. Сега съм много доволна от хобито на дядо си, защото мога и аз да се включвам към него. И най-важното, преди няколко дни пак стрелях с Diana-та ... не е мръднала! Желязна пушка!