На първата НС, която беше на Копринка, за първи път имахме възможността да сме на една маса и да си похортуваме до сред нощ. На сутринта на кафенце ме прегърна през рамо и каза - От една порода магарета сме с теб, ша знаеш.
От тогава сме се разбирали с половин дума, когато и за каквото и да било. И винаги искренно сме се радвали да се видим и похортуваме на всяка наша среща и то не само за хобитата.
Тъжно е, когато добри приятели си отиват.
Но са живи, докато и спомените за тях са живи в нас.
Почивай в мир Приятелю!