Трудно се губят приятели. Вече съм във възрастта където изгубих хора на които можех да разчитам за всичко. Приятели на които можех да звънна по всяко време и отговора винаги
беше един - Идвам! Няма ги, онази с косата ги взе.
Не е по-лесно да изгубиш приятел защото те е предал. Да имаш доверието в човека, а той да те предаде. Но това е поправимо, докато сме живи разбира се. Понякога едно извинявай(те), сгреших казано на време е достатъчно. Толкова за приятелите.........
Г-н Абрамов, Миша ......
На последното състезание в Русе с теб обсъждахме на кои дати е удобно да направиш срещата, така че и наши хора да имат възможност да дойдат. Да, действително да имат физическата възможност, защото повечето сме ангажирани като минимум 7, а някои от нас 10-15 дни само с подготовката за оупъна, а идват и другите - май месец е европейското в Белгия, рейтингови състезания по календар и накрая все пак и време за семейството. Пиша го това за да стане ясно, че не сме се делили от никого. Действително обсъждахме как да се включим.
Да осрахме ти темата. А сети ли се защо? Първо, защото стана ясно, че срещата няма да я бъде и второ .... не се напъвай – защото ти осираш всяка наша тема. Къде със загриженост, къде недоразбрал, къде направил се на ударен с мокър парцал, но винаги с подтекст, търсийки под вола теле. Няма да давам примери за 15 години и „нашите“ и „вашите“ те познават. Сега си давам сметка, че докато беше изчезнал някъде за година - две, нещата бяха доста спокойни.
Присламчи се при нас, започна отново активна дейност и резултата е на лице. Голем вирус си.
Връщам се към Рашко, които написа „..от 2018 не стрелям“. Ама то не е само стрелбата. При нас стрелбата е купон. Як купон, особено след стрелбата. Разбирам го Рашко, когато е в компания и няма с кого една дума да си каже. Не говоря за здравей- здрасти. Хората му обърнаха гръб..... Причините ги знае много добре.
Аз също не посещавам често националните срещи. По-рано беше просто от ангажираност. Имам и друго хоби, което изсмуква останалото от състезания свободно време. Сега вече не искам да съм на една маса с хора, които са ми яли , спали в къщата и после са ми забивали ножчето. Всеки сам си избра с кого и как да си прекарва приятно. Но факта е, че заради 1-2 човека престанаха да се събират по 50-60. Може аз да съм втория, но никога не съм бил първия.
А знаеш ли Рашко, че ако беше написал под колажа "Харесва ли ви, на нас НЕ!!!!
нещата сега щяха да са по друг начин. Не се злобете потърсете причината, но Ви моля да не я търсите в нас.