Истината е че без редовна стрелба резултати не може да има. Който се надява да си извади веднъж в месеца пушката и да постигне добър резултат е в грешка. Състезанията са много важни. В тях човек претръпва по малко. На това световно усетих атмосферата на трасето и видях, че няма нищо притеснително и че и големите стрелци грешат. Претръпвах по малко всеки ден и стрелях все по добре. Вторият ден до 30-тата мишена имах три пропуска. Последният ден бяха два. Е, като видя позиция коляно и ми ставаше лошо. Там се асирах до ушите. Никога не съм го тренирал и не случайно правех около 25% от коляно, а прав понеже наблягах много на тази стрелба имах ден със 100%. Това показва, че нещо което не се тренира и се подценява няма как да се случва. Нищо не е даром и всичко си иска усилието.
Световното беше невероятно. Колкото и снимки да гледате няма как да усетите атмосферата. Пожелавам ви, ако разбира се стрелбата е в кръвта ви, поне веднъж в живота си да посетите едно мероприятие от този ранг и да усетите тръпката.
Колкото до оборудването то не е решаващо. Аз стрелям с доста ефтина пушка и то не напълно подготвена за ФТ. Много ми липсваха раздвижен хамстер и задтилък.
Третият ден стрелях с Титаренко от Литва с пушка като на Миро и Марч 8-80. Много подготвен стрелец със сериозно оборудване, яке и т.н. Преди да почнем стрелбата се разбрахме да не се въртим, а да стреляме всеки път в един и същи ред. Съгласих се да съм пръв. Всеки път като свалях мишената той се чувстваше длъжен да отговори и това му действаше на психиката. В един момент изостана с две точки и избухна. Почна да рита пепел по трасето и дори не искаше да се снима с нас. Затова на една снимка сме само с Винченцо, който пък е много готин жабар. Винченцо като пропусне викаше само "мадонна санта". И все ми говореше на италиански, като че ли го разбирам.
П.С. За пръв път видях толкова чисти мишени след такава стрелба. Много рядко се виждаха изстрели в щита извън УЗ.