Така, като гледам отстрани и на мен ми се струва жестоко и бих искал да го пусна, ама не съм го хванал аз.
Дори и аз да съм го хванал, пред мен пак ще застане дилемата : дали аз да прибера едни две хилки, или да се откажа от тях и утре някой друг да си ги прибере, без угризения на съвестта. Все пак, това са рибари и работата им е да ловят риба и да я продават.
Според мен, крайна фаза на жестокост е, когато заколиш агънцето, на което няколко месеца си се радвал, обичал си го, прегръщал и целувал си го и въпреки това, на Гергьовден му резваш главата.
Така, по силата на съжалението, трябва да плачем за всяка мръвка, която купуваме от магазина, защото, видиш ли, всичко е било едно живо същество, на което е отнет живота, за да се нахраним. Жестоко е но ... c'est la vie.