Остана ми малко време и реших първо да опиша как Б3-ката се превърна във Вайраух 97к.
(по молба на един колега)
Първо няколко думи за "заготовката"
Купих я за 87 лв от магазин в моя град.Като качество на изпълнението има какво да се желае,но все пак това е една от най-евтините ВП на пазара и като за цената си бих казал е добра.Приклада грубо лакиран,металните части с не много свястна оксидация,мерник пластмасов,качествен, с много добра регулировка.Заключването на лоста за зареждане става с метален зъб монтиран в пластмасов надулник.По това време стрелях само прав на 25-30 м на механични и с В3-ката смъквах почти същия брой мишени както с кометата(400),но удара от попадението идваше малко по-късно(заради по-ниската скорост)На 10 м. прав с нея от първия път направих група колкото 3 леко застъпени попаденията(~12 мм) без да съм добър стрелец .Замерих я със софтуерния хронограф (на Sury) и даде 120 м/с с 1 гр чашка.Зареждането и' ми се струва по-тежко от колкото трябва да съответства на показаната скорост.
Разглобявам я както всяка друга моя пушка,сам или с помощник(без стенд). Свалям винтовете на приклада,след което и щифтовете (поз.1) ,зегерката и щифта (поз.2) на спусъка и го изваждам целия.После натискам задната част(тапата) в земята и с кръстата отвертка избивам щифта и'. Излизат пружината и тапата.После избивам оста (поз.4) на лоста за зареждане и вече навън може да се извади и буталото.Сглобявам в обратен ред.
Напълно "разколачена" пушката има този вид.
При превръщането и във Вайраух започнах от приклада.
Първо го намазах обилно с преперат за боя "Терминатор". Оставих го 2-пъти по-дълго да действа от препоръчаното време,защото иначе не падаше добре лака.После със ножче изстъргах набъбналия лак. С едра шкурка за дърво премахна остатъците от байца после със средна и ситна остатъците от следи от едрата.На финала минах с водна шкурка 800 ,три ръце с 2 навлажнявания помежду им.Малко дялкане по приклада и залепяне на нужните приставки за наподобяване вайраухския приклад и с това завърших.Няма да споменавам всичките си тегоби докато това стана.Само ще кажа,че ако ще се лепят подобни приставки директно го правете с двукомпонентно лепило.Пробвах с други и се разлепяха.Приклада исках да го байцвам с разтвор от калиев перманганат и да го лакирам.С лака(спрей.много течен и бавно съхне) се провалих на няколко пъти и накрая отидох на вариант боя и яхт лак нанесен с четка,но там също се изложих.Ако човек не знае как на този етап(лакирането) е по-добре да го даде на професионалист иначе всичкия труд отива на вятъра.
Следващото което направих,бе малко работа по спусъка.Той имаше псеведо първа степен,заради която спусъка ставаше непредвидим и лично мен ме дразнеше.Премахнах я като направих нов блейд ,а усилието му го намалих с полиране на триещите повърхнини и с намаляване на контактната площ с 1/3 .Дори така,тя си остана 2 пъти по-голяма от на Кометата.След сглобяването му спусъка стана доста по-приятен и красив.Също така си изработих и нова по красива оксидирана спускова скоба.
Тъй като не исках да има пластмаса по пушката ,а и за да прилича на Вайрауха ,си изработих нов надулник.Промених и начина на заключване на лоста за него както и дължината и позицията му за захващане към планките през които минава оста му на завъртане.Това се оказа не лека задача,защото трябваше да си измисля някакви размери от нищото.Наложи се планките да ги правя 3 пъти докато лоста застане на необходимата позиция.Заради тези изпълнения се наложи и да го скъся малко,както и да отрежа част от цевта,за да не стърчи пред надулника.Нови щифтове за планките също правих,тъй като старите можеха да се махнат само с разпробиване.В общи линии тук бе голямата хамалогия.Също така за да компенсира теглото на надулника,и за да премахна пластмасовата капачка отзад си направих и нова метална задна тапа-водач.Надулника в последствие се оказа,че двата винта не са достатъчни за да го държат на място(заради отката) и се наложи да го залепя.
Ето планките които ми отвориха работа.
Буталото беше фабрично заварено и заварката стърчеше леко нагоре и задираше в цилиндъра по малко.Изпилих го(както и всички усенъци) ,но все пак беше драло вече в цилиндъра,та за това реших и там да бутна нещата.
Първо шлайфах цилиндъра от размер 24.5 мм до 25,4 мм и по този начин вече можех като нов маншет,за Б3-ката да ползвам стар от Комета(25,6 мм)После изработих ново бутало,на което да се монтира кометския маншет.Първоначално се излакомих да увелича хода му с +10 мм .В последствие се оказа,че за да отиде толкова назад,трябва да променя планките на лоста(промених ги),да увелича канала в които се движи тягата(и това направих),но хода пак беше къс и трябваше или нова(съставна) тяга да правя или ново бутало, при което се печелят 5 мм ход.Направих второто,щото само по тягата от цялата пушка не бях пипал нищо и вече ми беше писнало,та така и при буталото се наложи още едно да правя.Тъй като цилиндъра бе изтънял ,а наварявахме на един колега стандартния,разцепен в отвора където тягата го тика назад за да зареди пружината,прореза на буталото го направих така,че след къс ход тягата директно да действа на него,а не на цилиндъра,който просто си влачи след себе си.
[/quote]
В крайна сметка,това не вдигна скоростта с нито м/с.Поставих утежнител отпред и една полирана шайба отзад ,за намаляване на усукващия откат.Скоростта се качи до 150 м/с.Естествено се увеличи отката и мижавата и' оптика тръгна да се мести назад ,та за групи не мога да говоря,докато не и взема свястна такава с отделни монтажи .Поставих и шайбички на оста, в промеждутъка между планките на лоста и стените на "лафета". Това прекрати местенето в страни и тракането му.След всичко това имах вече на разположение китайско копие на прочутата пушка.Ето снимки на изходната заготовка и на крайния резултат,на крайния резултат в сравнение с кольовия Вайраух и на железарията му сравнена с тази на ЦФХ-са.