Здравей, Добри!
Радвам се, че са ти харесали моите маншети. Тези маншети ги произвеждах допреди 15 години. Направил съм много. После стана много трудно намирането на гьон, защото закриха завода в Габрово.
Маншетите, които съм заснел са в полуготов вид, с изключение на този с големия отвор на дъното. Много от производителите неправилно са конструирали маншетите си с малък отвор на дъното. Такъв маншет се разрушава много бързо, защото всички удари, нанесени върху металната сърцевина, рефлектират върху гьоненото дъно на маншета и в един момент го откъсват. Маншетите съм ги правил с голям отвор в дъното, като стоманената сърцевина, която поставям в центъра повтаря вътрешния контур. Така че дъното на маншета не понася вече никакви удари. Металната сърцевина образува крак, който директно контактува с челото на буталото. Тази метална сърцевина е снабдена с О пръстен, който се намира на 3 мм под челото й. Този О пръстен допълнително спомага за обтурацията. Той постоянно разтяга маншета встрани, притискайки го плътно към стените на цилиндъра. По този начин маншетът се самонагажда по вътрешния му диаметър. Такива маншети съм правил за ранните модели на Славия 630 - 631 като има няколко пушки, които аз знам, които работят безупречно вече 30 години. На по-късен етап започнах да снабдявам стоманените сърцевини на тези маншети с полиуретанови чела, така че да не се получава удар на метал в метала. Някъде из вкъщи се подмятаха такива сърцевини и ако успея да намеря такава ще я публикувам. Така изработеният маншет работи като часовник. Той е много по-добър от съвременните си пластмасови събратя. и особено ценното при него е, че не му влияят смазките с петролен произход. Същият този маншет понася умишлен дизел от взривоопасната смес етер, газ и рициново масло, с която навремето работеха двигателите на авиомоделите. Някога през 80-те години съм правил експерименти с умишлен дизел в основата на който беше заложен нитрометана. Пробвал съм с ИЖ 38 и Славия 631. Трябва да ти кажа, че Пушките ставаха невероятно силни. Дори с един колега си бяхме направили матрица за оловни проектили от грам и половина в калибър 4,5 мм. Смятай какви натоварвания е носел маншета, на какви чудовищни натоварвания е издържал след взрива на горивната смес. И най-ценното от цялата тази работа беше, че след отваряне нямаше и грам следа от отрицателно действие от дизела върху така направения маншет.