Едновременно
Papa Roach,
Adriano Celentano и
Григорий Лепс. Липсва чалга, БГ музика, модерните поп и денс. Това са приликите между тези 3 на пръв поглед различни песни. Дори мога да обясня и разликите:
Papa Roach (метъл) - бунтарски стил, дава свобода, като не се вписва в ограниченото мислене, че песните трябва да са по-бавни, без наситени барабани и китари.
Adriano Celentano: макар и стила да му е поп, той е малко по-близък до класика. Старите песни носят полъха на миналото, а по-новите, като тази, е докосване до съвършенството.
Григорий Лепс - нещо между поп и естрада, което е едновременно весело и свежо, без сърцераздирателни любовни викове.