Ралфи, това, за което говориш, донякъде повтаря идеята на електромагнитните оръжия (coilgun, а не railgun). Там се ползва соленоид без сърцевина, през който се изстрелва проектила. Същият за времето на задействане на електромагнита (ЕМ) действа като сърцевина.
Но има трудности. Импулсът трябва да се прекрати в момента, в който проектила е стигнал центъра на магнита или непосредствено преди него. В противен случай магнитната сила започва да се противопоставя на движението му напред и го забавя. Поиграх си по едно време с тези неща. Имах случаи проектилът да излети назад. Спирането на импулса трябва да се регулира много точно.
Това става по два начина. Или с много точно напасване капацитета на захранващия кондензатор към индуктивността на ЕМ, така че напрежението му да се изчерпи точно в този момент. Или с поставяне на датчици (като на тръбен хронограф) и мощни управляващи елементи, които да понесат големия ток. Те така или иначе си трябват, за да пуснат тока в нужния момент. Въпреки по-сложната схема, използва се предимно втория вариант.
Но се чудя каква ще бъде ползата от това усложняване.
Ако правилно схващам идеята, котвата на ЕМ удря по друг детайл, който се ускорява напред и действа като ударник върху щока на клапана?
Според мен ще е по-неефективно.
Този допълнителен елемент трябва да има някакъв водач, пружина и ще изминава някакво разстояние, преди да удари щока. Значи загуби за преодоляване на пружината, триене във водача, загуба на енергия при придвижването си (триене с въздуха, колкото и незначително да е; освен ако не заема плътно кухината на цилиндричен водач и по този начин се превърне в бутало, създаващо пред себе си въздушна възглавница). Евентуално можем да добавим и силата, с която намагнитената по време на импулса котва ще привлича към себе си този ударник, освен ако не е от немагнитен метал, но тогава може да има проблем с твърдостта му.
Добавяме и увеличението на габаритите...
Зависимостта е линейна, ползват готов модул.
