mitaka101 написа:
В заключение мога чистосърдечно да напиша, че бях приятно изненадан, от колегите, които споделиха, че са очаквали по-трудно трасе и по-големи наклони.
За мое голямо съжаление аз не мога да се присъединя към това виждане на колегите относно наклоните
. Но не визирам вертикалния ъгъл на стрелба, а ъгъла на сядане при позициите с обратен /възходящ/ наклон. Едно и също нещо ми се случи в две от най-големите за сезона ФТ състезания: последната трета от мишените на Купа "Балкантрейд" и на GP-София бяха разположени по възходящ склон и местата за сядане при стрелковата линия също бяха с такъв наклон. В Троян се борих докрай и минах двата кръга /с почти нулев резултат в този сектор/ без да поискам помощ от Стели и Рачо при ставане от седалката. В София, обаче, посоката на стрелба беше освен нагоре и леко косо вляво, което е още по неудобно. След два коридора, от които станах с помощ от Стели и Любо безславно си написах нули за останалите мишени в тази част на трасето и се оттеглих.
Преди да напиша този пост внимателно разгледах таблиците с попаденията на колегите. Състезателите в челото на класациите нямат никакво понижаване на успеваемостта в тези сектори. При останалите състезатели има известна такава тенденция, но далеч не толкова катастрофална, както при мен. Явно тялото ми отказва да заеме тази дебалансирана поза. Пробвайки седалката на Рачо вчера се убедих, че седалките с пълнеж доста помагат при такива обратни наклони. Но така или иначе при мен проблемът е сериозен и определено не ми е кеф да стрелям от това положение. Мишените бяха трудни и като дистанции и шансът да ги уцеля от коляно също беше практически нулев. А за легнал - в Троян имаше кал, а в София - нямаха видимост.
След тези констататации установих, че копче не мога да кажа на колегите-аранжори на тресета относно позициите на сядане с обратни наклони, защото колегията си се справя с тези позиции. Но и че е безсмислено повече да рискувам позакърпеното си физическо състояние, както и да прескачам такъв съществен брой мишени, които определено вече са тенденция по състезанията ни. Искам само да попитам колегите ни - международни състезатели: стръмните ъгли на стрелба вече са практика по международните трасета. Неудобните /обратните/ ъгли
на сядане, обаче също ли се срещат често по тези състезания ? Едно е да целиш мишена на дърво на 25 градуса, но да си седнал що годе хоризонтално, друго е да целиш мишена на няма и 15 градуса, но да си седнал на 10 градуса възходящ наклон
.