Вицове и смешки
- Автор на темата ivodoc
- Начална Дата
Една баба звъни на съседите:
- Комшу, да имате някаква торбичка за гореща вода, че нещо кръстът ме върти?
- Нямаме, обаче мен като ме завърти ревматизмът, слагам на болното място котката и ми минава. Ето вземи котката.
Бабата се прибира с котката в апартамента си и след 10 минути звъни пак - цялата изподрана, а котката като бясна се шмугва вкъщи.
- Леле, какво стана?
- Какво стана ли? Като ѝ сложих фунийката в дупето някак си стоеше мирна, ама като почнах да ѝ наливам горещата вода, съвсем пощуря!...
- Комшу, да имате някаква торбичка за гореща вода, че нещо кръстът ме върти?
- Нямаме, обаче мен като ме завърти ревматизмът, слагам на болното място котката и ми минава. Ето вземи котката.
Бабата се прибира с котката в апартамента си и след 10 минути звъни пак - цялата изподрана, а котката като бясна се шмугва вкъщи.
- Леле, какво стана?
- Какво стана ли? Като ѝ сложих фунийката в дупето някак си стоеше мирна, ама като почнах да ѝ наливам горещата вода, съвсем пощуря!...
sts1969
Редовен Потребител
Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал слушалката.
- Ало? - проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе, моето момче?
- Аз съм - много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда. Там ли са мама и тате?
- Тук са - последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там? - попитал чичо Гошо.
- Има - продължил да шепне Пешко. - "Бърза помощ" са тук.
- Как така „Бърза помощ“ бе, дете?! - притеснил се чичо Гошо. - Я ми дай да говоря с някой от докторите!
- Не може, имат работа - продължил да шепне Пешко.
- Как така работа бе, Пеше?! - силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо. - А някой друг има ли у вас?
- Има, има - все така тихичко отговорило детето. - Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?! - истерично се разкрещял чичо Гошо. - Веднага ми дай да говоря с някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- КАК ТАКА РАБОТА БЕ, ДИВАНЕ?! - изревал чичо Гошо, на ръба на инфаркта от притеснение. - КАКВА ТОЛКОВА РАБОТА ИМАТ ВСИЧКИТЕ?
- Търсят ме - долетял тих отговор в слушалката.
- Ало? - проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе, моето момче?
- Аз съм - много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда. Там ли са мама и тате?
- Тук са - последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там? - попитал чичо Гошо.
- Има - продължил да шепне Пешко. - "Бърза помощ" са тук.
- Как така „Бърза помощ“ бе, дете?! - притеснил се чичо Гошо. - Я ми дай да говоря с някой от докторите!
- Не може, имат работа - продължил да шепне Пешко.
- Как така работа бе, Пеше?! - силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо. - А някой друг има ли у вас?
- Има, има - все така тихичко отговорило детето. - Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?! - истерично се разкрещял чичо Гошо. - Веднага ми дай да говоря с някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- КАК ТАКА РАБОТА БЕ, ДИВАНЕ?! - изревал чичо Гошо, на ръба на инфаркта от притеснение. - КАКВА ТОЛКОВА РАБОТА ИМАТ ВСИЧКИТЕ?
- Търсят ме - долетял тих отговор в слушалката.
shaman
Редовен Потребител
В съда. Съдията:
-Подсъдимият? Станете! Вие сте обвинен в зверско изнасилване на служител на КАТ.
-Това е невъзможно Ваша чест! Аз съм импотентен. Ето! Имам документ.
В това време се обажда пострадалият катаджия:
-Вие, за моята палка го питайте, господин съдия. За палката! Палката!
-Подсъдимият? Станете! Вие сте обвинен в зверско изнасилване на служител на КАТ.
-Това е невъзможно Ваша чест! Аз съм импотентен. Ето! Имам документ.
В това време се обажда пострадалият катаджия:
-Вие, за моята палка го питайте, господин съдия. За палката! Палката!
Забива мъжът гвоздей в стената, закача огледалото и го пробва дали е стабилно. Жена му стои до него и го пита:
– Е защо само един гвоздей?
– Един е достатъчен.
– Ама производителят е направил две дупки, трябва и двете да се ползват.
– Хайде да ми го кажеш това пак като си легнем…
– Е защо само един гвоздей?
– Един е достатъчен.
– Ама производителят е направил две дупки, трябва и двете да се ползват.
– Хайде да ми го кажеш това пак като си легнем…
Тая история се случила преди няколко години в една хижа в Еленския Балкан и ми я разказа лично кметът на селото, но обещах да не споменавам името му... Събрали се 2-3 приятелски семейства от Русе и Търново и решили да отидат на хижа в планината да разпуснат за уикенда. Напазарували си това-онова, заредили се с люта ракия, кой колкото може да носи, запалили два Джипа и един Голф и събота срещу неделя се нагласили за пикник... Времето било топло, предишния ден валяло дъжд, въздухът бил чист и намирисвал на свежи борови клонки. Наклали мъжете барбекюто, жените започнали да приготвят чудни вкусни мезета и метнали на жаравата парчета прясно месо за загрявка с червено вино. Понесла се ангелска
миризма, такава, че чак на чакалите и дивите прасета им потекли лигите... Налели се чаши с люта домашна ракия и сред наздравици и глъч купона започнал. Единият от компанията обаче бил заклет гъбар и се славел с това, че можел само с поглед да надуши отровна гъба. Не можал да устои на страстта си и забегнал за малко около хижата, а след половин час се върнал с една торба пълна с гъби. Дал ги на жените да ги
пуснат на скарата и миризмата от гъби и месо вече едва се издържала за хората на диета.
Единият от приятелите на гъбаря много-много му нямал вяра и докато пиели и хапвали видял, че наоколо се навърта някаква котка и искал да се увери, че гъбите стават:
- Една гъба на мене, една на котката - рекъл си той за по-сигурно.
Котката лапала със завиден апетит, даже се заоблизвала като пес пред баничарница и всички се успокоили:
- Щом котката яде, значи няма страшно - мислел си той.
Вечерта клоняла вече към нощ, бутилките с ракия били полупразни и компанията вече била на фаза готова за възрожденски песни и важни въпроси от сорта на: "Ти мене уважаваш ли ме?" В тоя момент някой забелязал, че котката нещо започнала да се държи странно - почнала да вие протяжно и да й се подгъват задните крака.
- Е сега вече загазихме яката! - обадил се някой и без много-много да се ослушват, накачулили се в едната Джип-ка (подкарал я заклет трезвеник и такъв имало) и газ до Търново. Часът бил вече към 1 след полунощ и количеството алкохол било доста, но в тоя момент всички изтрезнели.
Стигнали в спешното в Търново и ги приел д-р Гарабедян, потомствен арменец, който единствен от рода си не станал златар, а лекар. След като изслушал версията на пациентите, д-р Гарабедян отсякъл:
- Дошли сте навреме, на точното място, при правилния човек. Ще ви оправя. Ще минем една процедура, малко е болезнена, обаче това е единственият ви шанс.
С отработено движение започнал да слага гумени ръкавици на ръцете си и продължил:
- Ще ви направим стандартна промивка на стомаха и клизма.
- Ами,... щом се налага, докторе, съгласни сме!
Пет часа докторът правил клизмите, промил ги отвсякъде, де боляло, де - не, но както се казва то болката отминава, ма срамът голям и остава.
Обаче, нали отървали кожата, на сутринта благодарили на доктора, че им спасил живота, яхнали Джипа и весели и пречистени - право в планината.
Качили се горе на хижата и гледат: котката се окотила с котенца...
миризма, такава, че чак на чакалите и дивите прасета им потекли лигите... Налели се чаши с люта домашна ракия и сред наздравици и глъч купона започнал. Единият от компанията обаче бил заклет гъбар и се славел с това, че можел само с поглед да надуши отровна гъба. Не можал да устои на страстта си и забегнал за малко около хижата, а след половин час се върнал с една торба пълна с гъби. Дал ги на жените да ги
пуснат на скарата и миризмата от гъби и месо вече едва се издържала за хората на диета.
Единият от приятелите на гъбаря много-много му нямал вяра и докато пиели и хапвали видял, че наоколо се навърта някаква котка и искал да се увери, че гъбите стават:
- Една гъба на мене, една на котката - рекъл си той за по-сигурно.
Котката лапала със завиден апетит, даже се заоблизвала като пес пред баничарница и всички се успокоили:
- Щом котката яде, значи няма страшно - мислел си той.
Вечерта клоняла вече към нощ, бутилките с ракия били полупразни и компанията вече била на фаза готова за възрожденски песни и важни въпроси от сорта на: "Ти мене уважаваш ли ме?" В тоя момент някой забелязал, че котката нещо започнала да се държи странно - почнала да вие протяжно и да й се подгъват задните крака.
- Е сега вече загазихме яката! - обадил се някой и без много-много да се ослушват, накачулили се в едната Джип-ка (подкарал я заклет трезвеник и такъв имало) и газ до Търново. Часът бил вече към 1 след полунощ и количеството алкохол било доста, но в тоя момент всички изтрезнели.
Стигнали в спешното в Търново и ги приел д-р Гарабедян, потомствен арменец, който единствен от рода си не станал златар, а лекар. След като изслушал версията на пациентите, д-р Гарабедян отсякъл:
- Дошли сте навреме, на точното място, при правилния човек. Ще ви оправя. Ще минем една процедура, малко е болезнена, обаче това е единственият ви шанс.
С отработено движение започнал да слага гумени ръкавици на ръцете си и продължил:
- Ще ви направим стандартна промивка на стомаха и клизма.
- Ами,... щом се налага, докторе, съгласни сме!
Пет часа докторът правил клизмите, промил ги отвсякъде, де боляло, де - не, но както се казва то болката отминава, ма срамът голям и остава.
Обаче, нали отървали кожата, на сутринта благодарили на доктора, че им спасил живота, яхнали Джипа и весели и пречистени - право в планината.
Качили се горе на хижата и гледат: котката се окотила с котенца...
Rumpelstiltskin
Потребител
Стоим с един приятел на магистралата “на стоп”. Стопа не върви много, много. Точно да се откажем и гледаме по магистралата търчи един по къси гащета и върти някакъв волан. Когато ни доближава, издава звук, като от скърцащи спирачки. - Момчета, за къде сте? - За Бургас. - Качвайте се на Камаза. - Ти луд ли си, бе ? Какъв Камаз ? Не виждаш ли, че тичаш по магистралата с един волан ? Обаче “шофьорът” извади пистолет, насочи го срещу нас и каза със строг глас: - Качвайте се на Камаза ! И ние, какво да правим, качихме се. Тичаме по магистралата, та чак пушек се вдига. По едно време, точно преди да ми излезе душата, отново чуваме звука от скърцащи спирачки. Спираме и ние. Шофьорът: - След онзи завой има пост на КАТ. Полицаят знае, че карам без книжка и ще ме спре. За това качвай се ти да караш, аз ще мина пеша на пряко през царевицата и ще ви чакам пак на магистралата. Какво да правя, качих се да “ карам ”. Нищо, че нямам шофьорска книжка. “ Карам ” си аз спокойно Камаза и вярно зад завоя пост на КАТ. Когато доближихме, хвърлих волана и се насочихме към полицая. - Леле, какъв луд ни срещна ! Накара ни да тичаме по магистралата с един волан, все едно се возим на Камаз. - Онзи, който кара без книжка ли ? - 
?? - Къде е сега ? - Тича през царевицата и ще ни чака на магистралата. Полицаят извади едни дръжки от мотор и казва: - Качвайте се на мотора, ще го хванем, докато е пеша. - А бе, ти луд ли си ? Какъв мотор ? Не виждаш ли, че това са само отпред дръжките ? Обаче полицаят извади един автомат, насочи го към нас и каза със строг глас: - Качвайте се на мотора ! И ние, какво да правим, качихме се. Тичаме през царевицата. По едно време полицаят насочва към мен автомата и крещи: - А бе, ти защо се возиш прав в коша ? Я веднага сядай ! И аз, какво да правя, сядам в “коша”. Тичаме. Аз тичам клекнал, листата на царевицата ми се забиват навсякъде. Режат, като с нож. По едно време казвам на моя приятел: А бе, ние за чий х*й слязохме от Камаза ?
?? - Къде е сега ? - Тича през царевицата и ще ни чака на магистралата. Полицаят извади едни дръжки от мотор и казва: - Качвайте се на мотора, ще го хванем, докато е пеша. - А бе, ти луд ли си ? Какъв мотор ? Не виждаш ли, че това са само отпред дръжките ? Обаче полицаят извади един автомат, насочи го към нас и каза със строг глас: - Качвайте се на мотора ! И ние, какво да правим, качихме се. Тичаме през царевицата. По едно време полицаят насочва към мен автомата и крещи: - А бе, ти защо се возиш прав в коша ? Я веднага сядай ! И аз, какво да правя, сядам в “коша”. Тичаме. Аз тичам клекнал, листата на царевицата ми се забиват навсякъде. Режат, като с нож. По едно време казвам на моя приятел: А бе, ние за чий х*й слязохме от Камаза ?
