Сложността на финансовата|система е просто маска.
Създадена да прикрие една от най|социално парализиращите сруктури,
създавани от човечеството.
Няма по-безнадеждно поробени от тези,|които грешно вярват че са свободни.--- Йохан Волфганг фон Гьоте|1749-1832
Преди години централната банка|на САЩ, Федералният резерв,
публикува документ озаглавен|"Механика на модерните пари".
Този документ описва|институционализираната практика
на създаването на пари,|използвана от федералния резерв
и мрежата от глобални търговски|банки, която той поддържа.
На първа страница документът|описва своята цел.
Целта на тази книжка е да опише|процеса на създаването на пари
в банкова система с частичен резерв.
След това се описва този процес|на частичен резерв
чрез различна банкова терминология.
В превод тя гласи нещо такова:
Правителството на САЩ решава,|че има нужда от пари.
Обажда се на Федералния Резерв|и изисква например 10 милиарда $.
ФР отговаря: "Разбира се, ще купим|10 млрд. в държавни бонове от вас."
Правителството взима|някакви хартийки,
печата на тях определени официално|изглеждащи символи,
и ги нарича касови бонове.
След това определя цена на тези|бонове на стойност 10 млрд. долара
и ги изпраща на Федералния Резерв.
ФР на свой ред рисува някакви|добре изглеждащи парчета хартия.
Но този път ги нарича|банкноти на федералния резерв.
И също им определя цена|от 10 млрд. долара
След това ФР разменя|тези банкноти за боновете.
Щом трансфера приключи,
правителството взима тези|10 млрд. във федерални банкноти,
и ги депозира в банкова сметка.
При депозита хартиените банкноти|официално се превръщат в пари.
И добавят 10 млрд.|към паричния фонд на САЩ.
И това е!|10 млрд. нови пари са създадени.
Разбира се, този пример е обобщение.
В действителност транзакцията|би станала по електронен път.
Без никаква хартия.|Всъщност само 3%
от паричния фонд на САЩ|съществува като физическа валута.
Останалите 97% съществуват|само в компютрите.
Правителствените бонове, по дизайн,|са инструмент на дълг.
И когато ФР изкупува тези бонове|с пари, реално взети от въздуха,
правителството, в действителност,|обещава да изплати обратно
тези пари на ФР. С други думи -|парите се създават на базата на дълг.
Умопомрачителния парадокс,|как пари или стойност
могат да се създават|на базата на дълг,
или задължение, ще се изясни като|продължим нашето упражнение.
И така размяната е направена,|и сега 10 млрд. $ седят на влог
в търговска банка.|Тук става наистина интересно.
Базирано на практиката|за частичния резерв,
този $10 млрд. депозит автоматично|става част от резерва на банката.
Както всички останали депозити.|И съгласно изискванията
за резервите, публикувани в|"Механика на модерните пари":
Банката трябва да съхранява|правно изискван резерв
равен на предписан процент|от своите депозити."
След това се изразява количествено|това изискване:
Съгласно текущите регулации,
изисквания резерв при болшинството|транзакции е 10 процента."
Тоест при $10 млрд. депозит,
10 процента, или 1 милиард,|се съханява като изисквания резерв.
Останалите 9 млрд. се считат|за допълнителен резерв,
и могат да бъдат използвани|като база за нови заеми.
Логично е да предположим,|че тези 9 млрд.
буквално се взимат от|съществуващия $10 млрд. депозит.
Всъщност не става така. Това което|наистина става е, че тези $9 млрд.
просто се създават "от въздуха"
върху вече съществуващите|10 млрд. $ депозит.
Ето как се разширява паричния фонд.
Както е публикувано в|"Механика на модерните пари":
Разбира се, банките, не изплащат|в действителност заеми срещу парите,
получени като депозит."
Ако това се правеше, няма как|да се създават допълнителни пари.
Това, което правят при заеми|е да приемат "обещателни ноти"
договори за заем,
в замяна на кредити (пари) към|влоговете на кредитополучателите.
С други думи деветте милиарда|могат да се създадат от нищото.
Само поради това,|че има търсене за такъв заем
и че има 10 млрд. $ депозит,|да задоволи изискванията за резерв.
Сега да приемем,|че някой влезе в тази банка
и заеме новопредлаганите|9 милиарда долара.
Най-вероятно този някой|ще депозира парите
в своя собствен банков влог.|И процесът се повтаря.
Защото новия депозит|става част от резерва на банката.
10% се заделят, и на свой ред|90% от новите 9 милиарда,
или 8.1 милиарда са вече налични|новосъздадени пари за още заеми.
И, разбира се, тези 8.1 млрд. могат|да бъдат заети и предепозирани,
създавайки допълнителни 7.2 млрд.
към 6.5 млрд.,|към 5.9 млрд., и т. н.
Този цикъл на създаване на|пари при депозит може технически
да продължава вечно.|Средният математически резултат е,
че около 90 млрд могат да бъдат съз-|дадени върху първоначалните $10 млрд
С други думи: За всеки депозит,|който се вкарва в банковата система,
около 9 пъти по толкова могат|да бъдат създадени "от въздуха".
Мъни-Джитърс. Попитайте в|Американската банка за буркан
с укрепяващи бързи пари.
П-А-Р-И под формата на|удобен личен заем.
След като разбрахме как се създават|пари через системата за частичен
банков резерв.
Логичен,|но убягващ въпрос ни идва на ум:
какво всъщност дава стойност|на тези новосъздадени пари?
Отговор: парите,|които вече съществуват.
Новите пари на практика крадат стой-|ност от съществуващия паричен фонд.
Тъй като общото количество пари се|увеличава, без оглед на търсенето на
стоки и услуги.Тъй като търсенето и|предлагането определят равенството,
цените растат, намалявайки покупател-|ната способност на всеки един долар.
Това обикновено се нарича инфлация.
А инфлацията в действителност|е скрит данък върху населението.
Какъв съвет получавате обикновено?|Той е: Увеличете валутата.
Не казват: обезстойностете валутата.
Не казват: Излъжете хората, които са|стабилни. Казват: Намалете лихвите.
Истинската измама е когато|изкривим стойността на парите.
Когато създаваме пари от въздуха,|нямаме спестявания. И все пак го има
тъй наречения "капитал".|Въпроса ми се свежда до това:
как очакваме да решим|проблема с инфлацията?
Тоест: увеличено предлагане|на пари с още повече инфлация.
Разбира се, че не могат.
Системата с частичен резерв на|монетарна експанзия е по рождение
инфлационна. Защото увеличаването|на парите в обращение, без да има
пропорционално увеличение в|предлагането на стоки и услуги
винаги ще обезстойностява валутата.
Бърз поглед на историческата стойност|на US долара към количеството пари,
}илюстрира това категорично.|Обратната зависимост е очевидна.
Един долар през 1913 отговаря|по стойност на 21.60$ през 2007.
Това е 96% обезстойностяване откакто|е създаден Федералния Резерв.
Може би тази реалност на|наследствена, вечна инфлация
ви изглежда абсурдна и икономически|необоснована? Задръжте така.
Начина на работа на финансовата ни|система е меко казано абсурд.
Защото в нашата финансова система|парите са дълг,
и дълга е пари..
Колкото повече пари има,|толкова повече задължения.
Колкото повече задължения|- толкова повече пари.
Казано по друг начин, всеки долар|в портфейла ви се дължи от някой
на някого. Помнете: единствения начин|парите да бъдат създадени са заемите.
Следователно ако всички в страната|можеха да си платят дълговете,
включително правителството, няма да|остане нито един долар в обръщение.
Ако нямаше дългове в паричната ни|система, нямаше да има никакви пари"
Маринър Екълс|Губернатор на Федералния Резерв
Всъщност последния случай в амери-|канската история, когато националния
дълг е бил напълно изплатен|е бил през 1835 след като
президента Андрю Джаксън закрил|централната банка, предшестваща ФР.
Всъщност цялата политическа|платформа на Джаксън
се базирала на желанието му|да закрие централната банка.
В нея се казва: "Смелите усилия|на настоящата банка да контролира
правителството,|са знак какво очаква
американския народ, ако той бъде|заблуден да запази тази институция
или създаде друга подобна". За съжа-|ление това послание не е било чуто.
И международните банкери успели|да създадат нова централна банка
през 1913 - Федералният Резерв.|И докато тази институция съществува
вечният дълг ни е гарантиран.
Досега разглеждахме факта, че пари се|създават от дълг посредством заемите.
Тези заеми се базират|на банкови резерви,
а резервите се взимат от депозитите.|Чрез тази система на частичен резерв
всеки депозит може да създаде|до 9 пъти собствената си стойност.
На свой ред обезстойностявайки вече|наличните пари и вдигайки цените.
Тъй като всички тези|пари се създават от дълг
и циркулират свободно|чрез търговията,
хората се отдалечават|от първоначалния си дълг.
И се създава неравенство, при което|хората са принудени да се състезават
за работни места, за да изтеглят|достатъчно пари от тези в циркулация
за покриване на|разходите си за живот.
Колкото и нефункционално|и обърнато наопаки да изглежда,
все още има едно нещо, което|не сме включили в равенството.
А точно този елемент на структурата
разкрива наистина измамната|природа на самата система.
Лихвите.
Когато правителството заема пари от|ФР, или човек заема пари от банката,
почти винаги сумата трябва|да се изплати с лихва.
С други думи,|почти всеки съществуващ долар
рано или късно трябва да бъде върнат|в банката, заедно с лихвите.
Но ако всички пари|се заемат от Централната банка,
и се увеличават от|търговските банки чрез заеми,
само това,|което се нарича "главница"
се създава като пари в обръщение.
Тогава къде са парите за|покриване на начислените лихви?
Никъде.|Не съществуват.
Последствията от това са|умопомрачителни. Сумата на парите
дължими на банките винаги ще над-|хвърля сумата на парите в обръщение.
Ето защо инфлацията е|константа в икономиката.
Винаги има нужда от нови пари,|за да се покрие вечния дефицит
вграден в системата. Причинен от|нуждата да се изплаща лихва.
Това също означава,|че математически банкрутите
са буквално вградени в системата.
И винаги ще има бедни прослойки на|обществото които са на топа на устата
Може да се направи аналогия|с играта на "музикален стол":
Щом музиката спре да свири,|някой остава на сухо.
И това е целта.
Това винаги прехвърля истинското|богатство от индивидите към банките.
Ако не можеш да си изплатиш|ипотеката, ще ти вземат имота.
И не стига,|че такъв фалит е неизбежен
поради практиката на частичния|резерв, но също и поради факта,
че парите които банката ви заема
дори не са законно съществували|в самото начало.
През 1969 г. в Минесота се води|делото на Джером Дейли, който
оспорва изземването на имота си от|банката, дала заем за купуването му.
Той пледира, че договора за|ипотека изисква и двете страни
да предоставят легитимна форма|на собственост при размяната.
На правен език|това се нарича гаранция:
всеки договор се базира на размяната|на една форма на гаранция с друга.
Дейли обяснил, че парите всъщност|не са били собственост на банката.
Защото са създадени от нищо в|момента на подписването на договора.
Помните ли какво казва "Механика|на модерните пари" за заемите?
Когато се дават заеми, се приемат|"обещателни ноти" в замяна на кредит
Резервите не се променят|от транзакциите по заема.
Депозираните кредити представляват|нови попълнения към цялата сума
на депозитите в банковата система.|С други думи, парите не идват от
съществуващи банкови активи. Банката|просто ги измисля, без да покрива
някаква собственост, с изключение на|теоретично задължение на хартия.
С развитието на делото президента на|банката, г-н Морган, свидетелствал.
Според личния меморандум на съдията|ищецът - президентът на банката,
признал, че в комбина с|ФР е създал парите
и кредитите в своите|счетоводни книги.
Парите и кредитите за първи път се|появили в момента на създаването им.
Г-н Морган признал, че не съществува|щатски закон или постановление,
което да му дава право да направи|това. Законово постановление
трябва да съществува и да бъде|спазвано, за да е валиден договора.
Съдията заключил, че законова основа|за делото няма. Съгласен съм.
Той поетично допълнил "Само Бог може|да създава нещо ценно от нищото".
С това откровение съдът отхвърлил|искането на банката за секвестиране
и Дейли запазил дома си. Значението|на това съдебно решение е огромно.
Всеки път, когато заемете пари от|банка, независимо ипотечен заем
или кредитна карта, парите,|които ви се дават не са
просто фалшификат, те са|нелегитимна форма на гаранция.
Следователно договора за задълже-|нието е невалиден. Защото банката
никога не е имала парите като|собственост от самото начало.
За жалост такива правни осмисляния|са потискани и игнорирани.
И играта на вечно преразпределяне|на блага и вечен дълг продължава...
И така стигаме до истинския въпрос:
Защо?
По време на американската Гражданска|война президента Линкълн заобиколил
заемите с висока лихва,|предлагани от европейските банки
и решил да изпълни желанието|на бащите на нацията.
Да създаде независима валута|без заложен в нея дълг.
Била наречена "Грийнбак".
Малко след тази мярка,|в документ за вътрешно ползване
циркулиращ между частни Британски и|Американски банкови интереси, пишело
робството се изразява в притежа-|ването на работна сила, и съдържа
}в себе си грижата за работниците,|докато Европейския план е капитала
трябва да контролира работната|сила, чрез контрол на надниците.
Това може да се осъществи|чрез контрол на парите.
Не може да позволим Грийнбак,|защото не можем да го контролираме."
Политиката на частичния резерв,|провеждана от Федералния Резерв
която, на практика, е разпространена|в болшинството от банките по света,
е всъщност система|на модерно робство.
Помислете,|парите се създават от дълг.
Какво правят хората,|когато задлъжнеят?
Започват работа|за да се издължат.
Но ако парите могат да се|създават само чрез заеми,
как може обществото|да изплати всички дългове?
Не може, и това е идеята.
Страхът от загуба на активи,|заедно с усилието да наваксаш
вечно увеличаващият се дълг|и инфлация, заложени в системата,
сумирани с неизбежния недостиг|на самия паричен фонд
създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят
това държи робите|на надницата покорни,
върти колелото на хамстера,|като милиони други,
захранвайки една империя,
която облагодетелства само|елита на върха на пирамидата.
Защото в края на деня|за кого всъщност работите?
За банките!
Парите се създават в банката|и неизбежно се връщат в банката.
Те са истинските господари,|заедно с корпорациите
и правителствата, които подкрепят.
Физическото робство изисква хората|да бъдат подслонени и нахранени.
Икономическото робство изисква хората|да подслонят и нахранят сами себе си.
Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация,
създавани някога.|И по своята същност
представлява невидима|война срещу населението.
Дългът е оръжието за завладяване|и поробване на обществата,
а лихвите са неговите амуниции.
И докато мнозинството|не осъзнава тази действителност,
банките, заедно с|правителствата и корпорациите
продължават да усъвършенстват|тактиката си за икономическа война,
изграждайки нови бази,|като Световната Банка
и Международния Валутен Фонд (МВФ),|както и създавайки нов тип войник.
Раждането на икономическия убиец.
Има два начина да завладееш|една нация. Единия е чрез меч.
Другия е с дълг.|Джон Адамс 1735-1826
Ние, икономическите убийци, сме|виновни за създаването на първата
истинска световна империя и|действаме по много различни начини.
Но вероятно най-честия е набелязване|на дадена страна, която има ресурси,
желани от нашите корпорации, като|петрол, и после даваме голям заем
за тази страна от Световната Банка|или от нейни дъщерни организации.
Но парите никога|не стигат до държавата.
Те отиват в големите корпорации,|за изграждане на инфраструктурни
проекти в тази страна.|Енергореактори, заводи, пристанища.
Неща, облагодетелстващи|малцина богати в тази страна.
Заедно с нашите корпорации.
Но всъщност не помагат на|мнозинството от населението изобщо.
Обаче тези хора, цялата държава|остава с огромен външен дълг.
Толкова голям дълг, да не могат да|го изплатят, и това е част от плана.
Не могат да го изплатят.
И тогава ние, икономическите убийци,|се връщаме и казваме: "Вижте,
дължите ни много пари. Не можете да|си платите дълга. Така че, продайте
си петрола много евтино на|нашите петролни компании,
позволете ни да построим|военна база в страната ви,
или да изпратим войници в помощ|на някое място като Ирак,
или гласувайте като нас|на следващото гласуване на ООН,
да се съгласят да приватизираме|тяхната електрическа компания
и техните водоснабдителни и кана-|лизационни системи и да ги продадат
на US корпорации или други|многонационални корпорации."
Получава се цяла пирамида и|това е начина по който работят
МВФ и Световната банка.|Поставят една страна в дълг,
и то толкова голям,|че да не може да го изплати,
и тогава предлагаш да рефинансираш|този дълг и да платят още лихви.
И изискваш тези "quid pro quo",
както се казва, "условности"|или "добро управление",
което всъщност означава, че|трябва да си продадат ресурсите,
включително много от социалните|служби, компании за битови нужди,
училищните системи понякога,|наказателните системи,
застрахователните системи|на чужди корпорации.
Това е довйна, тройна,|четворна примка!
, който не го е гледал трябва да го направи. 
