Re: VII-ма национална среща - есен 2009
Климата си е климат. Не можем да го управляваме. От няколкото срещи преведени до сега на Узана, само последният път през първия ден беше лошо. На следващият ден обаче дори проведохме състезанието. Ех, вярно, студенко беше, ама не е болка за умиране.
За сметка на това пък в хижата печката бумтеше и особенно на хората като мен, които бяха дошли не да се състезават, а да се видим и постреляме при сгоден случай ни хареса. Там това е хубаво, че хижата предлага добри условия. Има голяма зала, където да си направим голяма маса и много добри условия за самостоятелно приготвяне на храната. Мивка с топла вода и посуда, които после само трябва да си измием. И никой не ни тормози с таксички за това или онова. Хижарката ни харесва и всеки път ни посреща с питка и шарена сол.
Националната среща не може без домакин. Просто няма как хора от Силистра да организират срещата в Бургас. Именно за това се търсят варианти, близката регионална група да се заеме с организацията. Ние сме много неорганизирани и недисциплинирани хора. За да се осъществи организация за една такава среща по един месец дискутираме датата. Все на някой не му изнася и се обаждат най-вече хора, които изобщо не идват. За това според мен датата на есенната национална среща трябва да се фиксира и да не се обсъжда всеки път. Така , както се бяхме разбрали и както Братушка пусна датата . Последния уикенд на септември. Има достатъчно време, а и като предварително се знае, всеки може да пренареди приоритетите си. Както казва бай Ачо "човек ако иска да свърши една работа намира начин, ако не иска да я свърши, търси причина."
Вече с няколко ходения на Узана разбрахме и как стоят нещата там, ама се правят и промени, така че не е задължително, при следващото ни посещение нещата да са пак същите.
Отрязаха ни за поляната до влека, защото си прострелвахме пушките по фургона. На следващия път ни спретнаха бариерка, да не се качваме с колите, щото мачкаме тревата и пречим на снегозадържането. Беладжии сме си. Не ни пука да разрушим нещо, дето някой е положил труд да го направи. Добре е обаче, че се учим и тия хора в нашите редици намаляват или се поправят.
За да се направи резервация за хижата е необходимо да се плати капаро. Организатора трябва да разговаря с хижарите и да запази дтата. Парите понякога дори от джоба си вади , а после се чуди как със списъци да си ги прибира, защото регионалните групи се бавят до последния момент със броя на хората и превеждането на парите за капарото. Така, че не е лесна работа.
Човек ако се изгърби веднъж- дваж да организира и после немой го фанеш веке.
Та дори и да е прогонено мястото, проблемите си остават. Защото те, не че не могат да дойдат и от страна на мястото, но в повечето случаи са в самите нас.
ПП. В общи линии се припокрихме с мнението на колегата shooter , ама какво да се прави. Пишем дълги постове и двамата по едно и също време
.
Как да кажем, дали сме доволни от климатичните условия?Архитекта написа:
Климата си е климат. Не можем да го управляваме. От няколкото срещи преведени до сега на Узана, само последният път през първия ден беше лошо. На следващият ден обаче дори проведохме състезанието. Ех, вярно, студенко беше, ама не е болка за умиране.
За сметка на това пък в хижата печката бумтеше и особенно на хората като мен, които бяха дошли не да се състезават, а да се видим и постреляме при сгоден случай ни хареса. Там това е хубаво, че хижата предлага добри условия. Има голяма зала, където да си направим голяма маса и много добри условия за самостоятелно приготвяне на храната. Мивка с топла вода и посуда, които после само трябва да си измием. И никой не ни тормози с таксички за това или онова. Хижарката ни харесва и всеки път ни посреща с питка и шарена сол.
Националната среща не може без домакин. Просто няма как хора от Силистра да организират срещата в Бургас. Именно за това се търсят варианти, близката регионална група да се заеме с организацията. Ние сме много неорганизирани и недисциплинирани хора. За да се осъществи организация за една такава среща по един месец дискутираме датата. Все на някой не му изнася и се обаждат най-вече хора, които изобщо не идват. За това според мен датата на есенната национална среща трябва да се фиксира и да не се обсъжда всеки път. Така , както се бяхме разбрали и както Братушка пусна датата . Последния уикенд на септември. Има достатъчно време, а и като предварително се знае, всеки може да пренареди приоритетите си. Както казва бай Ачо "човек ако иска да свърши една работа намира начин, ако не иска да я свърши, търси причина."
Вече с няколко ходения на Узана разбрахме и как стоят нещата там, ама се правят и промени, така че не е задължително, при следващото ни посещение нещата да са пак същите.
Отрязаха ни за поляната до влека, защото си прострелвахме пушките по фургона. На следващия път ни спретнаха бариерка, да не се качваме с колите, щото мачкаме тревата и пречим на снегозадържането. Беладжии сме си. Не ни пука да разрушим нещо, дето някой е положил труд да го направи. Добре е обаче, че се учим и тия хора в нашите редици намаляват или се поправят.
За да се направи резервация за хижата е необходимо да се плати капаро. Организатора трябва да разговаря с хижарите и да запази дтата. Парите понякога дори от джоба си вади , а после се чуди как със списъци да си ги прибира, защото регионалните групи се бавят до последния момент със броя на хората и превеждането на парите за капарото. Така, че не е лесна работа.
Човек ако се изгърби веднъж- дваж да организира и после немой го фанеш веке.
Та дори и да е прогонено мястото, проблемите си остават. Защото те, не че не могат да дойдат и от страна на мястото, но в повечето случаи са в самите нас.
ПП. В общи линии се припокрихме с мнението на колегата shooter , ама какво да се прави. Пишем дълги постове и двамата по едно и също време
.
. Ако не съм обидил никой - ще си поприказваме с теб по-сериозно за "редакторството" в темата "мнения и препоръки за форума". Щото не ти е за сефте да се "засягаш" от името на други хора.