t.marev
Редовен Потребител
Здравейте! Днес искам да ви представя новото попълнение в арсенала ми. Честно казано, бях се зарекъл предишното да бъде последно, но пред вид усложнената международна обстановка,
след няколко инфарктни, среднощни заседания на консултативния съвет, разумът надделя и се наложи наличните пушки да се посместят, за да направят място на новата - SNOWPEAK M50
Пушката изглежда като бяла лястовица, между останалите фаворитки. Консервативната визия на отбора, очертана от класическите костюми от метал и дърво и строгите изчистени линии, беше нарушена от модния през последните петдесетина години, „милитари“ стил.Фриволен, дързък и нахален, той става все по-популярен с претенциите си за функционалност, а при въздушните оръжие прескача всякакви граници. Под името „тактически“ /каквото и да значи това/ се предлагат всевъзможни причудливи модели между космически бластери и В и К инсталации, някои от които изглеждат почти карикатурно. Все пак при SNOWPEAK M50, приличието е запазено. Модела се придържа към утвърдените оръжейни принципи, визуално и функционално.
Железарията е облечена в пластмасова дрешка, с цвят който е нещо средно между пясъчен и „койот“, може би пустинен койот.
Пластмасата изглежда прилично, на пипане стои солидно и вдъхва доверие.
Пистолетната дръжка е гумирана, а приклада е телескопичен и може да се нагласи според ръста на стрелеца. За съжаление, той изглажда направен набързо и напомня на пластмасовите калашници от сергиите. Въпреки това, се оказва изненадващо здрав и удобен.
Най отгоре върху пушката се мъдри тристранна релса Уивър, върху която можеш да си накичиш оптика, бързомер, лазерен прицел, фенерче и всичко каквото се сетиш и можеш да носиш. Има достатъчно място дори за сателитна чиния! Разбира се такава релса, макар и по-малка, има и под полуложата, защото какво е една тактическа пушка без двунога.
Пушката е дълга малко над метър и тежи три и половина кг. Резервоара за въздух е под цевта, а самата цев е облечена в кожух и завършва с интегриран заглушител, който има двойна роля.
Време е вече да обясня, защо съм се спрял на тази пушка. На пръв поглед SNOWPEAK M50, изглежда обикновена, даже скучна, но има едно сериозно предимство – работи в полуавтоматичен режим. Тази малка разлика, я нарежда в друга категория и в тази светлина, всичките и конструктивни решения стават ясни и логични.
Пушката използва част от отработения въздух, който през заглушителя се връща в кожуха около цевта и задвижва бутало, което с лостова система осигурява презареждането.Всичко става мигновено и пушката е готова за следващия изстрел. И така отново…. и отново…. и отново. Ако не уцелиш – опитай втори път! Нема лабаво!
Не е предвидена възможност, автоматиката да се изключи и да се работи на единичен изстрел. Всъщност пушката си стреля поединично, но презареждането е автоматично. Може да работи само с пълнител, няма плочка за ръчно поставяне на чашките. В този смисъл, любителите на „гурме“ са ощетени и най-вероятно не биха предпочели тази пушка. С оглед на автоматичното зареждане, закрепването на пълнителя е подсилено от специален канал и се фиксира с два магнита, вместо с един.
Пълнителя е почти изцяло скрит в цевната кутия и стърчи незначително. Това позволява поставяне на оптика, дори и с най-ниските монтажи / 7мм/ без да пречи на поставянето и изваждането на пълнителя.
Лоста за презареждане е страничен и се заключва допълнително, за да не се мандахерца напред-назад.
Пушката има вграден редуктор на налягането, който обаче не се регулира.
Изобщо китайците са се постарали да не пропуснат нещо и са се вгледали внимателно в дребните детайли. Не са забравили даже и вентилационните отвори на полуложата, за охлаждане на системата при интензивна стрелба.
Въртящата капачка за закриване на отвора за пълнене, двустепенния, регулируем спусък и простия предпазител на спусъка, както и много добрата изработка, са стандарт за марката. Разбира се, в кутията присъстват и щуцер за пълнене, пълен комплект О-пръстени и специален инструмент за развиване на манометъра.
SNOWPEAK M50 пристига с оригинален пластмасов куфар, но при отварянето му, следва леко разочарование.
Пушката лежи в изрязани форми от нещо като стереопор от найлон, а на капака е залепен не особено качествен дунапрен. Като опаковка за запазване на оръжието при транспортиране, е безупречна, но ако искаш да си ползваш куфара ежедневно, ще трябва да направиш подобрения. На всичкото отгоре почти не остава място за оптика. Аз съм си поръчал един компактен модел, но ако я накичиш с разни телескопи, перископи, стробоскопи, жироскопи и прочия „скопи“, ще трябва да си купуваш друг куфар. Карай, на харизан кон, зъбите не се гледат. Друга забележка: Тези пушки, са комплектовани само с един пълнител, което според мен е недостатъчно, особено за този полуавтоматичен модел. Би трябвало да са поне два, а за такива „картечници“ – три. Коригирах тази несправедливост с допълнителна поръчка от Balistas.
Ето малко технически данни.
За сега нямам оптика за тази пушка, затова погърмях сватбарската, само през хроното. Е, изкуших се да „застрелям“ едно бидонче от зехтин на 20 метра и горе-долу нямаше много пропуски.
Десетте чашки в пълнителя излитат неусетно. При презареждането има незначителна вибрация, нещо като трепване, което обаче не пречи, а лично на мен ми харесва.
Използвах чашки H&N Baracuda 1.37 грама. Това са скоростите за първите 10 изстрела
а това са скоростите от 30-я до 40-я изстрел.
Средно около 38 дж. Сред това спрях да меря скорости и отчитах само спада на налягането.След третия пълнител, налягането в резервоара падна от 250 на 170 бара, а след четвъртия отиде на 150 бара. След петия -140 бара, след шестия – 130 бара, след седмия -120, след осмия – 110 бара. 70-я изстрел беше със 225 м/сек, което прави 34 дж, а 80-я със 215 м/сек тоест 31 джаула.
Намирам тези резултати за много добри, във всеки случай, мен ме задоволяват напълно.
По време на тестовете, отвинтих заглушителя и стрелях без него. Автоматиката спря да работи, а изстрелите станаха доста шумни.
Трябва да призная, че пушката е наистина удобна и функционална, пистолетната дръжка внася стабилност, спусъка е отчетлив и предвидим, а автоматичното презареждане позволява да се съсредоточиш изцяло върху целта. Стрелбата с тази пушка е истинско приключение, вдъхва увереност и сила и създава усещане за пълен контрол върху ситуацията.
Като цяло, недостатъците на SNOWPEAK M50 са дребни, почти незабележими и няма да пречат, пушката да заеме достойно място сред останалите избраници и да повиши качеството на отбора, запълвайки зеещата досега празнина.
Пушката изглежда като бяла лястовица, между останалите фаворитки. Консервативната визия на отбора, очертана от класическите костюми от метал и дърво и строгите изчистени линии, беше нарушена от модния през последните петдесетина години, „милитари“ стил.Фриволен, дързък и нахален, той става все по-популярен с претенциите си за функционалност, а при въздушните оръжие прескача всякакви граници. Под името „тактически“ /каквото и да значи това/ се предлагат всевъзможни причудливи модели между космически бластери и В и К инсталации, някои от които изглеждат почти карикатурно. Все пак при SNOWPEAK M50, приличието е запазено. Модела се придържа към утвърдените оръжейни принципи, визуално и функционално.
Железарията е облечена в пластмасова дрешка, с цвят който е нещо средно между пясъчен и „койот“, може би пустинен койот.
Пистолетната дръжка е гумирана, а приклада е телескопичен и може да се нагласи според ръста на стрелеца. За съжаление, той изглажда направен набързо и напомня на пластмасовите калашници от сергиите. Въпреки това, се оказва изненадващо здрав и удобен.
Най отгоре върху пушката се мъдри тристранна релса Уивър, върху която можеш да си накичиш оптика, бързомер, лазерен прицел, фенерче и всичко каквото се сетиш и можеш да носиш. Има достатъчно място дори за сателитна чиния! Разбира се такава релса, макар и по-малка, има и под полуложата, защото какво е една тактическа пушка без двунога.
Пушката е дълга малко над метър и тежи три и половина кг. Резервоара за въздух е под цевта, а самата цев е облечена в кожух и завършва с интегриран заглушител, който има двойна роля.
Време е вече да обясня, защо съм се спрял на тази пушка. На пръв поглед SNOWPEAK M50, изглежда обикновена, даже скучна, но има едно сериозно предимство – работи в полуавтоматичен режим. Тази малка разлика, я нарежда в друга категория и в тази светлина, всичките и конструктивни решения стават ясни и логични.
Пушката използва част от отработения въздух, който през заглушителя се връща в кожуха около цевта и задвижва бутало, което с лостова система осигурява презареждането.Всичко става мигновено и пушката е готова за следващия изстрел. И така отново…. и отново…. и отново. Ако не уцелиш – опитай втори път! Нема лабаво!
Не е предвидена възможност, автоматиката да се изключи и да се работи на единичен изстрел. Всъщност пушката си стреля поединично, но презареждането е автоматично. Може да работи само с пълнител, няма плочка за ръчно поставяне на чашките. В този смисъл, любителите на „гурме“ са ощетени и най-вероятно не биха предпочели тази пушка. С оглед на автоматичното зареждане, закрепването на пълнителя е подсилено от специален канал и се фиксира с два магнита, вместо с един.
Пълнителя е почти изцяло скрит в цевната кутия и стърчи незначително. Това позволява поставяне на оптика, дори и с най-ниските монтажи / 7мм/ без да пречи на поставянето и изваждането на пълнителя.
Лоста за презареждане е страничен и се заключва допълнително, за да не се мандахерца напред-назад.
Пушката има вграден редуктор на налягането, който обаче не се регулира.Изобщо китайците са се постарали да не пропуснат нещо и са се вгледали внимателно в дребните детайли. Не са забравили даже и вентилационните отвори на полуложата, за охлаждане на системата при интензивна стрелба.
SNOWPEAK M50 пристига с оригинален пластмасов куфар, но при отварянето му, следва леко разочарование.
Пушката лежи в изрязани форми от нещо като стереопор от найлон, а на капака е залепен не особено качествен дунапрен. Като опаковка за запазване на оръжието при транспортиране, е безупречна, но ако искаш да си ползваш куфара ежедневно, ще трябва да направиш подобрения. На всичкото отгоре почти не остава място за оптика. Аз съм си поръчал един компактен модел, но ако я накичиш с разни телескопи, перископи, стробоскопи, жироскопи и прочия „скопи“, ще трябва да си купуваш друг куфар. Карай, на харизан кон, зъбите не се гледат. Друга забележка: Тези пушки, са комплектовани само с един пълнител, което според мен е недостатъчно, особено за този полуавтоматичен модел. Би трябвало да са поне два, а за такива „картечници“ – три. Коригирах тази несправедливост с допълнителна поръчка от Balistas.Ето малко технически данни.

За сега нямам оптика за тази пушка, затова погърмях сватбарската, само през хроното. Е, изкуших се да „застрелям“ едно бидонче от зехтин на 20 метра и горе-долу нямаше много пропуски.
Десетте чашки в пълнителя излитат неусетно. При презареждането има незначителна вибрация, нещо като трепване, което обаче не пречи, а лично на мен ми харесва.
Използвах чашки H&N Baracuda 1.37 грама. Това са скоростите за първите 10 изстрела
а това са скоростите от 30-я до 40-я изстрел.
Средно около 38 дж. Сред това спрях да меря скорости и отчитах само спада на налягането.След третия пълнител, налягането в резервоара падна от 250 на 170 бара, а след четвъртия отиде на 150 бара. След петия -140 бара, след шестия – 130 бара, след седмия -120, след осмия – 110 бара. 70-я изстрел беше със 225 м/сек, което прави 34 дж, а 80-я със 215 м/сек тоест 31 джаула.
Намирам тези резултати за много добри, във всеки случай, мен ме задоволяват напълно.
По време на тестовете, отвинтих заглушителя и стрелях без него. Автоматиката спря да работи, а изстрелите станаха доста шумни.
Трябва да призная, че пушката е наистина удобна и функционална, пистолетната дръжка внася стабилност, спусъка е отчетлив и предвидим, а автоматичното презареждане позволява да се съсредоточиш изцяло върху целта. Стрелбата с тази пушка е истинско приключение, вдъхва увереност и сила и създава усещане за пълен контрол върху ситуацията.
Като цяло, недостатъците на SNOWPEAK M50 са дребни, почти незабележими и няма да пречат, пушката да заеме достойно място сред останалите избраници и да повиши качеството на отбора, запълвайки зеещата досега празнина.
