В мен е мострената бройка /многозаряден булпап Р10, в калибър 5,5мм/ от изложението в Германия. Купи си я мой приятел и аз трябваше да я накарам да стреля. Това, че е 1-вата произведена и мострена бройка, е малко като да купиш прасе в чувал.
Сега нещата, които ми направиха впечатление:
-добра визия и добре обработена и лакирана дори отвътре дървения (нищо общо с снимките на Станчев).
- спусъкът си е правен за булпап и тягата работи с обръщане.
- явно са бързали да я събират и за да са сигурни, че влизат в ограничението от 7дж при германците, пушката като дойде "стреляше" с 80м/сек. с 1,03гр. чашка, около 3дж.
- какво ми направи първо впечатление, много трудно зареждаше, пружината на ударника беше много мека, но въпреки това се зареждаше сравнително трудно, а за да заключи в задно положение ударника се изискваше огромно усилие. При движението на пред дотиквачът също се движеше трудно.
- разпробих трансферпорта и смених бойната пружина, скоростта стана 240 м/сек, но зареждането на ударника стана почти невъзможно - с огромно усилие и зацепването на спусъка не беше всеки път еднообразно или много плътно и прилагаш огромно усилие върху спусъка или много леко на границата на самострела. Започнах да гледам по внимателно и видях, че има накриво сглобена цев и накриво сглобен боен клапан. Поработих върху трансферпорта на цевта, направих нов боен клапан с по-голям дебит, с нова пружина.
- наложи се промяна по цевната кутия, с цел да облекча малко зареждането.
- оригиналният ударник беше много тежък, над 150гр. - олекотих го малко и му промених много формата, за да може бойният зъб да зацепва по лесно и еднообразно както и увеличих хода му.
- много време ми отне да настроя спусъка, но може да се постигне доста добър резултат- като лекота и ход, - след промените по ударника, да видим колко време ще задържи тези настройки.
- предпазителят е разположен на удобно място пред спусъка, но ходът му е много стегнат и е мноооооого шумен.
- уивър шината е сравнително къса и сравнително назад, т.е. пълноразмерни оптики могат да се слагат с уговорки.
- плочката за единична стрелба, с която дойде пушката е удобна, но трябва да се внимава да не се мръдне настрани, защото фиксацията й не е категорична.
- модерът се справя много добре със задачите си.
- общото тегло на пушката не е много голямо.
- усеща се много добре балансирана.
- задтилъкът няма възможност за регулиране .
- резервоарът със сигурност не е титаниев, както се коментираше - алуминиев е с леко жълтениката анодация.
- цевта е отделна тема, дълга е 50см и изглежда ужасно отвътре. Средна като качество цевна фаска и брутална или по скоро никаква входна - сачма прекарана с шомпол излиза като стъргата със струг без никакъв помен от нарези. Когато бутна чашката отпред и преди да стигна ръба на входната фаска я върна обратно, тогава се появяват нарези с много груби следи, опитал съм се да направя снимки.
- всички ръбове по железарията отвътре и отвън нямат и помен от фаска и са доста грубо работени.
Като краен резултат постигнах много приятен спусък. На хроновите тестове вкъщи постигнах много добро плато на въздух и на метан. Монтирах компактна оптика на Липърс 4-16х44. Убедил съм се, че тези модели стоят прекрасно на Булпапи.
Цялата работа по пушката ми отне повече от две седмици, много часове сглобяване и разглобяване, много тестове и много висене при стругаря. Оказа се, че на тази бройка манометъра изпуска. Събота вечерта, когато реших, че съм приключил с настройките излезнах да я прострелям на хартия. С оглед качеството на цевта, не храних никакви надежди, но просто след толкова хвърлена работа, ми беше интересно какво ще се получи. Беше вече доста късно и се смрачаваше. Имах време да пусна само 21 сачми. Имам направен стенд за монтиране на оптики и тръгнах да стрелям направо на 50м, като групата беше само на 3см от прицелната точка. В бързането по пътя грабнах един кашон и драснах кръстове с някакъв маркер. Първата група от 5 изстрела стрелях на увеличение 8 пъти, като изобщо не си виждах попаденията в сумрака. Когато отидох до мишената ми се обърнаха представите за тази пушка, дупката беше около 1см. После пуснах още 3 групи на увеличение 4х в тъмното с различни сачми и когато отидох да прибирам картона отново бях изненадан от перфектните групи. Скоростта беше около 300м/сек. На снимките, които ще публикувам се вижда с кое Джи ес би е стреляно и с какъв субкалибър. Като дори не съм се старал особено, защото бях убеден, че цевта трябва да се сваля, за да се лекува. Като сложа здрав манометър ще продължа тестовете.