Опа, напоследък умувах над две нещица, които ми се случват от доста време при стрелба и тъй като реотаните ми бавно загряват, чак сега разбрах какво греша и защо нямам никакъв напредък.
Първото е: доста често уж перфектен изстрел, а всъщност е 5ца-6ца на всевъзможни места.
Второто е: определени изстрели, ги чувствам все едно съм олимпийски стрелец. След насочване изобщо не мърдам и винаги е 10ка такъв изстрел, а на следващия се клатя като на коча м.......
Днес осъзнах, че и двете се дължат на неправилно поставяне на главата спрямо линията на прицелване. До сега съм го приемал като нещо елементарно и съм си мислил, че правя нещата както трябва, но не. Явно доста често, вместо да коригирам насочването на пушката, аз коригирам с положението на главата и нагласям окото спрямо вече грешно насочената пушка и уж виждам перфектна симетричност, а изстрела отива на съвсем друго място. За задтилъка, по усет, винаги е на едно също място, но и на него ще обръщам повече внимание, както на главата.
Днес правих всичко, което правят и протата. Първо поглед над диоптрика и първоначално насочване и центриране на пушката към мишената. Главата плавно само напред и надолу, като поставям бузата в края на задтилъка, за да имам "мярка" за идентичност.
И след като вече съм насочил пушката "правилно", главата е на правилната позиция също, стабилността изведнъж се подобри. Треперенето явно се дължало на несъзнателен стремеж за насочване на пушката към целта от мускулчета, които не би трябвало да участват в прицелването. Все неща, които уж съм чел и гледал по клипчета ама... Та след доста 10ки, докато си тествах новото позициониране, реших да направя и една мишенка. По усет почти всички изстрели бяха стабилни и като за 10ки, но явно още доста ще трябва да поработя в/у еднаквото позициониране на главата и окото спрямо мерната линия.