Защо прострелвате в друга, различна поза? Едното положение (седнал, клекнал, легнал, прав) е много различно от другото.
Има друга тема, но може и тук да го обсъждаме:
Намерете си положението в поза "прав". Със затворени очи се насочвайте към мишената, раздишайте няколко пъти и при последното леко издишване мушката трябва да "кацне" на мишената.
Ако сочи в
ляво/дясно съответно леко премествате единия крак и отново се насочвате със затворени очи. Това отнема време и често е трудно, но така изчиствате грешки от "бягат ми в ляво/дясно" изстрелите.
За
височината трябва да си подлагате нещо подходящо, докато постигнете правилната височина без усилие в кръста, без неудобно "чупене" в кръста. Трябва позата да ви е свободна, с лекота и без нужда от корекция на самата поза от кръста или раменете. Всяка неправилна поза се отразява след 4-5 изстрела. Тялото се уморява, отпуска се и заема вярната поза, която е различна и стрелбата започва да бяга около десетката. Затова предварителната подготовка на позата е важна, много важна.
Корекцията на пушката. Ако сте заели правилната поза, ако групата ви е около десятката (но е събрана), то тогава за преместване от едно деление в друго (от 9 до 10) се завърта съответно врътките на мерника 4 щракания. (това е за Ф-300, Аншуц, Хайнел и другите с диоптрични мерници). Толкова е прецизен мерника.
И сега нещо важно - с кръгла мушка ли стреляте или с права (
https://forum.airguns.bg/index.php?threads/ПРЕЦИЗНА-СТРЕЛБА-начини-за-нейното-овладяване.1927/page-15)? По-прецизната е кръглата, но и по-трудната за овладяване.
И друго важно -
темпо на стрелба. Трябва да си оформите собствено темпо на дишане и стрелба. След всеки изстрел трябва леко да задържите прицелването (1-2 сек.) и едва тогава да свалите пушката. Мислено си припомняте как сте произвели изстрела и къде трябва да е попадението. Ако очакването ви съвпада с попадението, то тогава сте произвели правилно изстрела. Ако се разминават - някъде грешите.
Започвате дишането (то е индивидуално за всеки) - няколко раздишвания, подготвителни. Следва дълбоко вдишване и няколко затихващи вдишвания. Всяко по-слабо от предишното. Така сваляте пулса. На последното най-леко вдишване не се издишва до край, а се задържа слаб дъх там, където мушката ви "кацне" на мишената. Следва
ПЛАВНО и постоянно натискане на спусъка за около 5-10 сек. максимум и, ако не произведете изстрел
трябва да го откажете. И всичко започва отначало - раздишване, успокояване на пулса, "кацане" на мушката и изстрел с лекота. През цялото време вниманието е
единствено върху мерните прибори. Мишената не е на фокус, тя е в дефокус и само усещате неините очертания.
Погледът е върху мерните прибори.
Това е. Нищо сложно, нищо трудно. Успех!
П.С. При нужда ще направим с другите профи-колеги няколко нагледни клипчета.