След шестчасова битка с технически поражения най-после имам достъп до мрежата. Считам, че тази среща заслужава един по-обстоятелствен разказ, в духа на божовото описание за състезанието в Морско, адресиран най-вече към неприсъствалите. Предполагах, че домакините ще си уредят "по софийски" с Националния метеорологичен център хубаво време, с което после да се фукат в темата. Но не предполагах, че ще имат толкова яки връзки, та да уредят гръмотевица в Търново, която по време на срещата ми е изпържила 2 лан-карти и един принтер! Усетили са явно, че имам намерение да споделя истината за това мероприятие и с този вандалски акт спечелиха време да се понатрупат постове с похвали и задоволство. Ето истината:
Това беше най-скучното мероприятие, на което съм присъствал. Всичко беше обичайно и познато, включително и евтините опити да се внесе някакво разнообразие, в които лесно прозираше единственият мотив - максимално затруднение и тормоз за гостите с цел обичайните и фатално предопределени плакети за лауреатите да си останат във витринката на ФТКС! Случката се състоя край една от обичайните бонсови поляни. С обичайната си точност организаторите прекъснаха сладката ни приказка и ни изръчкаха по калта надолу в джунглата към трасето, подредено с обичайния им ентусиазъм посред петъчния дъжд. В условията на пълен сумрак и 90% влажност ни казаха: "Ей тук са позициите, а ей там напред някъде край жълтите табелки търсете мишените. И по-експедитивно ги търсете, че сме ви закачили хронометри : 3 мишенкен - 3 минутен ! Кой видял гадинката - видял!" И почваме ние да се дзверим през оптиките и какво да видим: нов модел състезателен инвентар, "олекотени и модерни" мишени с умалени щитове. Тъй ни казаха, ама... не на мен тия: и малките деца знаят, че като намалиш диаметъра на една дупка в метала - не намаляваш, а увеличаваш теглото на щита. А те взели, че умалили дупките наполовина, че и повече, на сума ти мишени, че и ни вземат за канарчета с този нагло нелеп аргумент. Преглътнахме го и това, но провокационния тормоз върху гостите едва сега започваше: Започнахме да откриваме в оптиките си от гнусни по-гнусни твари - бухали, прилепи и жаби с 15мм дупки трябваше да бъдат точно отстреляни от дистанции 8-20м. Е - как да не се стресира един неподготвен гост от тази гледка?! И за да бъде още по-голям стреса за стрелците - жабите нагло показваха среден пръст, и то с долния си десен крак! Освен да се дразни стрелеца, ами още да се разсее докато се чуди - що пък с долния крак ?!. Явно 30-кратното повторение на този кошмар се беше сторило на домакините недостатъчна гаранция за нашия провал, затова обичайната бройка мишени беше увеличена до 50. Някои от състезателите заподозряхме уловка в този необичаен факт и за всеки случай се подсигурихме срещу дисквалификация - сваляхме само до 30 мишени в кръг. Видно от награждаването опасенията ни се оказаха неоснователни, ама ... знае ли човек ?!
Нищо ново и в извънстрелковото време - обичайните провокативни действия на домакините продължиха: Ескадрили от скакалци затрудняваха окриването и достъпа до автомобилите ни. Под предтекст да почерпят с пържоли и ребърца организаторите раздухаха пушилка от специално позиционирано огнище, с което хем ни подлютиха очите преди нощния ФТ , хем изгониха комарите от тяхната палатка към нашия палатков лагер!
Вече бяхме подготвени за всякакви изстъпления и без всякаква изненада приехме "изненадата" за Нощния ФТ - мишени без светодиоди! Казват ни: "Позициите нали ги видяхте къде са - ами някъде напред трябва да има табелки, а край тях сигурно има и мишени. Светете и се оправяйте!" И понеже усетиха, че разгадавам успешно провокациите им, домакините ми спретнаха персонален номер за нощните стрелби: Симо взе без разрешение Дианата-еъркинг на Акела с мотив, че искал да ми прави компания с пружинка. Със същия "мотив" фалшифицира жребия и се "падна" в една тройка с мен. Целта на тази провокация беше да ме бие с пружинка на нощния ФТ, та да си легна още по подтиснат след първия състезателен ден, да сънувам прилепи, жаби и нули, и на втори кръг да предизвиквам само кръгови движения с химикалката по протокола!
Това бяха последните ни мъки за този състезателен ден и към 2.00 ни оставиха на мира да си допълзим до палатките.
Нищо необичайно не се случи и във втория кръг - обичайно уреденото приятно слънце, което разбира се огряваше понякога през клоните табелките но ... не и мишените до тях! Избутахме и тази петдесетка и обичайно експедитивните домакини почти веднага приключиха с обработката на резултатите. В обичайно тържествена обстановка бяха раздадени обичайните дипломи и обичайно красивите плакети на ФТКС. Благодарихме на домакините и си тръгнахме с обичайното: "До нови срещи!"
Това е истината за тази обичайна и скучна среща. Единствено необичайно ми е едно нещо: Защо след толкова мъки и скука ми се ще ... в бъдеще пак да има повод да дойда и да се помъча и поскучая заедно с вас, колеги от ФТКС
!
Завършвам този разказ с една препратка към първата ни за тази година ФТ среща в Търново. Пред стрелковия комплекс имаше надпис: "Стрелковият спорт е интересен, защото предлага възможности за безгранично усъвършенстване". Трасето на SF50 ни показа, че възможностите да бъдат затруднени ФТ състезателите наистина са безгранични. И че Фийлд Таргет наистина е много интересен и перспективен стрелкови спорт
!