Аз като се сетя какви дивотии правехме страх ме хваща. Най-невинното бяха арбалетите. Но арбалет с две летви на кръст. На надлъжната летва на предния край се забиват два пирона на около сантиметър разстояние и се оставят да стърчат така че да фиксират стрелата. В двата края на напречната летва се забива странично по един пирон и за него се завързва или заковава гума или ластик. За спусък служи издялана с по-остър зъб щипка за пране, която сме заковали за надлъжната летва в средата на близкия край. Стрелите също има зъбче в края си се "закопчават" в спусъка. ТА много стреляне така.. После като поотраснахме правехме друго страховито оръжие. Реже се върха на тяло от химикалка там където размера позволява да се надене плътно клема от щепсел. Вкарваме клемата в химикалката, а в дупката за кабела която гледа навън, вкарваме острие от пергел и го затягаме с болтчето. В задния край на химикала, там където е капачката, се прави стабилизатор от квадратче хартия, което се сгъва по диагонал и с 4 бр. клечки от кибрит се застопорява към химикалката. Получава се ракетка която до 20 метра лети безупречно и се забива в дърво така,че трудно се вади после... 
За "тъпкачите" няма да разправям че мног бели с тах направихме и сега като се сетя се чудя как ли бих реагирал ако знаех че моето дете се занимава с такива неща ... Ужас !!! 
За "тъпкачите" няма да разправям че мног бели с тах направихме и сега като се сетя се чудя как ли бих реагирал ако знаех че моето дете се занимава с такива неща ... Ужас !!! 
, както и един пищов с предно пълнене и капсулно запалване, който нахакахме с барут и парцали, завързахме го за едно дърво и дръпнахме спусъка иззад ъгъла със сезал 
От пищова остана само дръжката, добре завързана за дървото 
отстрани се чу все едно някои ги стреля с автомат 
