Никога не бих платил някой да ми точи ножовете , ако един нож не можеш да заточиш защо събираш ножове?
Съгласен съм с тебе. Знаех си, че не ми е мястото в тази тема, та за това
ще се опитам накраткода обясня (не винаги ме се получава)защо писах тук.
Имам отношение към остриетата от малък. Дядо ми беше професионален касапин и държа касапницата си до 1965 година, докато не му я взеха насила. Едната от стените му беше покрита от горе до долу с ножове, сатъри, брадви, триони, масати, заточващи камъни, кожени каиши- абе като олтар му беше. За съжаление нищо не остана защото вуйчовците и братовчедите ми разнесоха и изпозагубиха всичко, аз съм изтърсак. Както можеш да се досетиш, за ужас на майка ми и за радост на баща ми, дядо всеки ден ме ограмотяваше по темата.Спомням си че арсеналът му беше беден от към марки и произход- Вусхов, Солинген и Фишер- само немски производители доколкото знам. Имаше и десетина габровски ножове, които бяха изтъняли като пирони- ползваше ги на тезгяха за обезкостяване и разфасоване на пържоли и котлети за мераклиите. Българските му ножове бяха само от една махала около Габрово, май Баевци се казваше. До тук добре, бог да го прости дядо Лальо, не прихванах професията му но запомних едно нещо "Лезвията(така им казваше той) е само инструмент, който ти помага да си свършиш работата в касапа, за друго не ти трябва".
Затова в горния пост казах, че ги ползвам само за работа и нямам колекционерски страсти, нито пък влечение към супер заточените лезвии, които могат да те порежат само докато ги гледаш.
Абе накратко, ако отворя магазин за рязане на салфетки, вече знам към кой да се обърна за заточване на инструментариума.
Шегичка, надявам се да носиш на майтап? уважавам интересите на всеки.
По-долу публикувам и последното острие с което разполагам- истински работен катър от 1986, та до днес- 34 години вярна служба. "ОРКА" на "Креси суб"- като истински италианец освен всичките си положителни качества има и един недостатък- ръждясва лесно. Знам, че все още ги произвеждат ама май не се купуват много от днешните водолази- сега носят едни чекийки дето не можеш да ги намериш когато ти потрябват, а ако ги намериш и ги напънеш между два камъка или на някой палос оставаш само с дръжка. Аз не разбирам но знаещи хора твърдят, че наистина твърдата стомана по която не остават следи от несвойствени за един нож дейности нямало как да не ръждясва- предполагам че в днешно време едно такова твърдение вече не валидно. Имай в предвид че след всяко излизане го подсушавам и смазвам, суша канията и тогава го прибирам и все пак, ако се загледаш ще видиш че го е избила ситна пот тук, там. Що грунт е изкопал и камъняк е изстъргал, само аз и стари баби знаем:
Само да добавя, че никога не е заточван, под никаква форма.
Много е яко клипчето. Сума неща научих от него.