За сбирката на групата в събота, си харесах едно парче месце в кварталния магазин.
Беше големичко и ми отказаха да ми отрежат половината.
Това , обаче го сторих в къщи.
Нахарлахушках си на филийки по-шаренко, за скарата от него, мариновах го в една кутия от сладолед,
а останалото, около 400гр, го метнах с кесията в хладилника.
Не щеш ли днес се сетих за него.
Нарязах го на парченца за пържене, ръснах му солчица, черно пиперче и мъъъничко чубричка (ланшна , домашна, ронена, мммм...)
Капнах малко водчица и олийце и бух на хладничко в хладилника- постоя докато приготвих необходимото за следващата опИрация.
А именно:
Преди няколко дни , при хойкане из града влизам в Била и гледам едни хубави картофи- викам си Смолянски са.
Гледам на табелката пише - Холандски, ама едни такива ...хубави , чисти и изглеждат като току-що извадени.
Цена 90 ст за килограм.
А бе викам си , ще го преживея . И туй , че са холандски и цената.
Холански, холандски, че ги ядем.
Да ама се оказаха чудни картофчетата.
Правих от тях и картофена салата още като ги донесох и стана много хубава.
Сваряват се еднакво и много бързо. Не се и разкашкват и са вкусни.
Та обелих четирки по големички картофа тъъничко със специалното ножче за картофи и ги нарязах ей така , по селски.
Не по модерно му, как го праят у МакДоналдсо, ами както майка ми (лека и пръст) ми ги правеше .
Тя им викаше "жарени"картофи. Пържат се в тиган с малко мазнина. Не във фритюрник, де'т му викат.... на маслена баня.
Измих картофките в няколко води след като ги нарязах ( да им падне нишестето, че да не се слепват като се пържат) изцедих им водата и им ръснах солчица. След 5-6 мин се оцеждат пак, че от солта пускат още вода и ако искате наистина отличен резултат и имате нерви да чакате , може да ги подсушите на вестник.
Аз лично, когато се глезя , го правя.
Този път, обаче не.
Тиганчето с мазнинката на котлона и като замирише силно, малко преди да започне да пуши маслото
и преди да гмурнете картофчетата в него им ръсвате мъничко брашънце.
Още докато не са омекнали картофките, тоест веднага след като сте ги сипали в тиганчето , ги разпределете равномерно по дъното му. Не прекалявайте с количеството на картофките и ако трябва ги разпределете за два или три тигана , в зависимост от количеството, а и от размера на тигана. Сега остава да не ги бъркате , поне до момента , в който от долната страна получат една златиста коричка.
Тогава можете да се опитате да ги обърнете, става много лесно с решетеста плоска лопатка и ако момента е подходящ, тоест изпържени са достатъчно от едната страна, не се натрошават и изглеждат фантастично.
Дали са цели или натрошени, са еднакво вкусни.
След като извадите картофчетата от тигана , идва ред на месцата.
Вероятно от доливане на нова мазнина няма да има нужда.
Гмурвате ги веднага, разбърквате ги и слагате капака. Ако нямате за тигана , става и такъв от тенджера с подходящ размер.
Няколко минути стигат с капака, 4-5, колкото месцето да си пусне водата и да се душне в нея.
Аз имах и три стръка пресен лук, но понеже ми се видя малко , резнах и една малка главичка кромид, но не на филийки , ами на кубчета, колкото зарчета за табла. Слагате веднага в тигана , може дори още преди да сте махнали капака и ръсвате щипка захар (помага на карамелизацията на лука).
Вземате една по-голяма скилидка чесън, рязвате и отдолу дупето, натискате я с плоската страна на ножа на дъската за рязане и тя съвсем леко съблича одеждата си . Както е сплескана, рязвате я 7-8 пъти и я цамбурвте при останалото.
Разбира се не забравяте да бъркате от време на време.
Не пържете дълго, дори да остане неизпарено сосче и не е само на мазнина е много вкусно.
После...ами после , наливате си ...каквото обичате.
Аз сложих отстрани и мезето за ракията, ама то е защото съм скръндза и не ми се дават пари за препарати да мия чинии, че и водата много скъпа стана.
Да ви е сладко.