Съобщения.
- Автор на темата ivodoc
- Начална Дата
Бачо Иван беше първият човек от форума, с който се запознах на живо. Бях дълбоко впечатлен от духа, интелекта и харизмата на този човек.
Мога да кажа, че той ме въведе и нахъса в хобито.
Станахме добри приятели и в рамките на 2-3 години сме се виждали доста пъти.
Загубихме една жива история и един истински голям човек.
Ванка, спи спокойно вечния си сън !
Поклон пред теб и паметта ти !
Изказвам моите съболезнования към близките и роднините !
Мога да кажа, че той ме въведе и нахъса в хобито.
Станахме добри приятели и в рамките на 2-3 години сме се виждали доста пъти.
Загубихме една жива история и един истински голям човек.
Ванка, спи спокойно вечния си сън !
Поклон пред теб и паметта ти !
Изказвам моите съболезнования към близките и роднините !
njatanasow
Редовен Потребител
Почивай в мир,Бай Иване!
Здравейте! От името на цялото семейство бих искала да изкажа благодарност за съболезнованията и милите думи на всички вас!
За него този форум беше специално място, вие бяхте специални приятели. Той винаги говореше с пламък в очите за пушките си, за стрелбата, за часовете, прекарани с вас. За мен беше повод за гордост, че дядо ми на тази си възраст има такова хоби.
Толкова много пъти ми е казвал "влез във форума!", а аз съм отговаряла "добре де, ей сега като се прибера!". Боли ме, че трябваше това да бъде поводът, за да напиша първите си думи тук. Толкова пъти му обещах, че ще следващият път ще отида да стрелям с него. А не го направих. Сега мога само да съжалявам за изпуснатите мигове заедно.
Радвам се, че той имаше вас! Заниманията и общуването с вас му даваха енергия и го правеха щастлив. Благодаря ви, че бяхте част от живота му!
С уважение,
Ния
За него този форум беше специално място, вие бяхте специални приятели. Той винаги говореше с пламък в очите за пушките си, за стрелбата, за часовете, прекарани с вас. За мен беше повод за гордост, че дядо ми на тази си възраст има такова хоби.
Толкова много пъти ми е казвал "влез във форума!", а аз съм отговаряла "добре де, ей сега като се прибера!". Боли ме, че трябваше това да бъде поводът, за да напиша първите си думи тук. Толкова пъти му обещах, че ще следващият път ще отида да стрелям с него. А не го направих. Сега мога само да съжалявам за изпуснатите мигове заедно.
Радвам се, че той имаше вас! Заниманията и общуването с вас му даваха енергия и го правеха щастлив. Благодаря ви, че бяхте част от живота му!
С уважение,
Ния
Благодарим за хубавите думи Ния, ние също се радвахме, че той беше наш приятел. Съжалявам, че в последния му път няма да мога да присъствам( както и други колеги предполагам) , но Бай Иван (така си му викахме) винаги ще остане в сърцата ни, със своята мъдрост, лъчезарност ( винаги усмихнат), с приятните разговори........ но има нещо с което също винаги ме е впечатлявал, радостта от семейството си.....когато е говорил за вас го е правил винаги с усмивка и плам, вие бяхте неговата гордост, той се чувстваше като човек наистина постигнал всичко в живота, вие му носихте огромна радост. Независимо, че това е причината да пишете за първи път, ви благодарим за уважението, че ни съобщихте.
Светла му памет, ще го помним винаги с добро, и усмихнат.
Почивай в мир приятелю.
