Съкратен курс за снайперисти

didarai

Редовен Потребител
qtex написа:
.... Колега, имаш ли спомен за точния модел на Манлихерата, .....
Steyr Mannlicher M95 (M1895) rifle (Austro-Hungary)
И за тези в нашата армия
Дистанциите за стрелба по глава,гръдна мишена ръстова мишена и групова цел с механичен мерник са определени отдавна.Основен критерий е видимостта и на дадената дистанция.Оптиката увеличава тази дистанция до критерия за групираност на пушката.2 км.... друг път с тази пушка,дори и с оптика.Ако виждаш маса народ събрани на едно място....става.Може даже и офицер да имаш късмета да уцелиш в тълпата.За едни от най-добрите снайпери в момента с оптика се смятат 700 м. пределна дистанция за гарантирано поразяване на ръстова мишена.Не ми се рови за другите дистанции сега,но по спомен 300 м за глава 500 м за гръдна .

angelmr написа:
..
Не съм сигурен на колко са били разграфени прицелите на пушките от онова време. Но принципа е разграфяването да е до дистанции много над възможностите на пушката.
2 км си е било като добър ден.
 

qtex

Потребител
А истински добрите снайперисти са разполагали с къде-къде по прости оръжия и също са имали невероятни резултати. Във Виетнам не са разполагали с регулируеми бузи, задтилъци, двуноги, триноги и шерп дето да носи пушката ;) . Използвали са M40A1, Winchester Mod. 70 и M21 (подобрена версия на M14)

Не подценявам новите изобретения и т.н., но просто не съм фен на прекалено модерните работи...
 

angelmr

Редовен Потребител
didarai написа:
qtex написа:
.... Колега, имаш ли спомен за точния модел на Манлихерата, .....
Steyr Mannlicher M95 (M1895) rifle (Austro-Hungary)
И за тези в нашата армия
Дистанциите за стрелба по глава,гръдна мишена ръстова мишена и групова цел с механичен мерник са определени отдавна.Основен критерий е видимостта и на дадената дистанция.Оптиката увеличава тази дистанция до критерия за групираност на пушката.2 км.... друг път с тази пушка,дори и с оптика.За едни от най-добрите снайпери в момента с оптика се смятат 700 м. пределна дистанция за гарантирано поразяване на ръстова мишена.Не ми се рови за другите дистанции сега,но по спомен 300 м за глава 500 м за гръдна .

angelmr написа:
..
Не съм сигурен на колко са били разграфени прицелите на пушките от онова време. Но принципа е разграфяването да е до дистанции много над възможностите на пушката.
2 км си е било като добър ден.

Абсолютния рекорд на регистрирано попадение в бойни условия е с модифицирана картечница .50 с поставена върху нея оптика по време на виетнамската война като стрелеца е поразил бягащ виетнамски войник на дистанция от 2.7 километра ако не се лъжа(четох за случката преди 2 години и може да бъркам някоя цифра). Но автора на рекордния изстрел си признава че има много късмет в това попадение и далеч не гарантира че ще може да го повтори.
 

ininia

Потребител
ФТКС
Прощавайте,че пак се намесвам,но по моите спомени мерника на маллихерата беше разграфен до към 2 км.Никой не казва,че попадения на 2 км са чести,но се е случвало.А преди много години,когато зрението ми беше силно,ми беше елементарно от края на Илиянци да видя човек в края на Требич.А това разстояние по километраж е около 1,5 км.Така че възможно е да стреляш по малка група хора на 2 км и да уцелиш.Никой не е казал,че това е обичайно.
 

cdman

Администратор
qtex - Истински добрите снайперисти ги има и сега , и са много по добре обучени от тези през втората световна война и от тези във виетнам. Просто за тях не се говори все още. Ще четем след 50 години евентуално :)

Разликата в обучението на войниците през последните 50-60 е огромна. За справка само има докъментални филми които показват с данни и факти че пехотата през втората световна война е била много слабо ефективна. От всички пехотинци само 25% са стреляли - с пушките си , останалите са треперели и са се насирали от страх. От тези 25% само 2% са стреляли във врага - останалите са стреляли сватбарската без да целят нищо. От тези 2% стрелящи по хора - 1% са били психопати отишли там да се забавляват , и само 1% са истинските герои.

Има истински случаи които доказват това твърдение - като битката за хеликоптера Блек Хоук в Сомалия: http://en.wikipedia.org/wiki/Black_Hawk_Down_%28film%29
Там въпреки близкото вооръжение между двете групи - сомалийците дават над 1000 жертви - срещу само 19 при американските войници.

След близо 40 години анализи и обучение американската армия успява да намери верния път и днес пехотата вече е 95% ефективна - стреляща и поразяваща врага. За справка само в Българската армия все още се ползва старият метод за обучение :) тоест ние спадаме към онези 2% убиващи.

И за да не бъда голословен ето и филма който го има в замунда: http://zamunda.net/browse.php?search=tr ... incldead=1
 

DANNY

Редовен Потребител
Допро процентно разпределение.
Сега от всички стрелящи м/у нас нека да си признаят колко от тях са прострелвали наистина личното си оръжие в казармата.
Аз и моя старшина школник предизвикахме прецеден с желанието си да простреляме автоматите си на 100м преди изпита по стрелба.
Не ни бе отказано. Имаше заплахи, че ако пропуснем.....
Изпита закъсня с близо час.
И двамата бяхме без нито един пропуск от 100 до 300м включително движещите се мишени.
На следващите стрелби сравнихме с оръжиятата на ротата.
....трагедия!
 

didarai

Редовен Потребител
Аз до скоро стрелях основно на механични.Така ми харесваше(още ми харесва) по една или друга причина.И настана ден....и отидох на ФТ ....и видях как и какво се уцелва с механичен и как с оптика.Почти всяка мишена ми "издрънча".И на пределните дистанции не пропусках често,но.....много малко паднаха.Няма нужда да гадаем как се е уцелвало на механичен с манлихера.Излезте тези дни.Стреляйте на 40-50 м по 40(25) мм кръг с оптиката.После я махнете и стреляйте по него с механичен.Способностите на пушката ще са същите,на стрелеца ще е същата.Попаденията.....ще видите какви ще са.Що?Щото дори и да виждаш мишената,дори и да кацне добре на мушката......няма как да направиш тази малка корекция(на голямата дистанция) която да ти гарантира попадението(или поне да увеличи драстично възможността за това).С механичния просто изпращаш чашката натам ....и се надяваш по някаква случайност да вземе ,че и да уцели.На 20 м. с механичен обаче стрелбата ще е съвсем друга.Не казвам нещо ново.Просто правя аналогия с нашите оръжия и дистанции с тези при огнестрелното когато става въпрос за стрелба с оптика и без.И....разбира се,че има хора с отлично зрение и способности и на механични,но......дали ще имат щанс на големи дистанции срещу средна ръка стрелец с добра оптика?Та мисълта ми е,че дори и да виждаш мишената (човек) на голяма дистанция е трудно да го уцелиш гарантирано.Т.е. правиш същото като мен на ФТ-то.Хвърляш куршума натам....пък каквото стане.Попадението ще е чиста случайност и не може да се счита за ТТ дани(способнсти ) на пушката или за способност за гарантирано попадение на стрелеца.Не може мушката да ти е няколко пъти по широка от мишената която виждаш и да гарантираш попадение,особено от първия изстрел.Да не говорим пък за това как се гарантира попадение в 50 см, широка цел на 2 км ако групата на тази дистанция е метър(например).
 

andro

Потребител
Понеже темата е за снайпери ,как приемате обявяването за рекорд,на най далечния потвърден изстрел от американски снайперист в Афганистан.Понеже 1 процент от хората участващи в сражения са психопати изпитващи удоволствие от факта че стрелят и убиват,към коя категория спадат хората които обявяват и приемат за рекорд факта за убийството на човек макар и талибан?Защо финландеца избил над 500 човека е сочен за пример и уважене.Винаги ме е вълнувал психологическия аспект на човека даващ изстрела и по малко техническата му подготовка.Точно това разминаване в възпитаването на общо човешки ценности ,за безценноста на човешкия живот и пр.и необходимоста от хора способни без скрупули да го отнемат в името на някаква кауза.Сложно ,а?
 

didarai

Редовен Потребител
andro написа:
Въобще не е сложно.Ако не го убиеш знаеш със сигурност ,че той ще убие някой(няколко) от твоите.Той не е там да се разходи на чист въздух с автомат под мишница.Специално за снайперистите си е ясно като бял ден.Много добре вижда кого застрелва и дали си го заслужава.Виж да хвърлиш бомба в центъра на града,да го засипеш с артилерия или да думнеш завод с крилата ракета.....там вече може и да се замислиш дали тези които са били убити са си го заслужавали и дали заради един не си затрил няколкостотин.По някога обаче и това е приемлива цена.Все пак обаче тук не говорим за масови убийци правещи го за удоволствие а за водене на война.Убийствата там са основното занимание и които го прави по добре печели.Горко на победения.

----------------------
Към долния пост.

cdman написа:
И всъщност най трудното решение е когато виждаш врага очи в очи - дори със снайпер е по лесно ..
Предполагам искаш да кажеш ,че не е по-лесно.Не е по-лесно от гледна точка на това ,че виждаш точно кого убиваш,но е по лесно от гледна точка на това ,че именно поради факта ,че го виждаш знаеш ,че си го е заслужил ,а не е косвена жертва.Ако има колебания по отношение на това дали да гръмне този когото вижда през оптиката,значи просто не е за снайперист и дали сам ще се откаже или ще са го "пресяли' предварително факт е,че такъв човек трудно би попаднал в такава ситуация .
 

cdman

Администратор
Андро - психопатите са ясни - тях няма да ги коментираме , но единия 1% от хората стрелящи и убиващи го правят за да защитят другите които са до тях !

И всъщност най трудното решение е когато виждаш врага очи в очи - дори със снайпер е по лесно защото си надалече - а от самолет или артилерия е най лесно. Там имаш координати и кръстче - целта е набелязана от началството - ти просто изпълняваш заповеди и не виждаш никой.
 

angelmr

Редовен Потребител
andro написа:
Понеже темата е за снайпери ,как приемате обявяването за рекорд,на най далечния потвърден изстрел от американски снайперист в Афганистан.Понеже 1 процент от хората участващи в сражения са психопати изпитващи удоволствие от факта че стрелят и убиват,към коя категория спадат хората които обявяват и приемат за рекорд факта за убийството на човек макар и талибан?Защо финландеца избил над 500 човека е сочен за пример и уважене.Винаги ме е вълнувал психологическия аспект на човека даващ изстрела и по малко техническата му подготовка.Точно това разминаване в възпитаването на общо човешки ценности ,за безценноста на човешкия живот и пр.и необходимоста от хора способни без скрупули да го отнемат в името на някаква кауза.Сложно ,а?


Съгласен съм, доста сложен психологически въпрос е това. Аз лично го приемам в случаите когато се отнася за професионално отношение. В смисъл чевека е патриот защитаващ държавата си по най-добрия начин по който може. Тогава постиженията му заслужават уважение дори и те да са чисто военни (свързани с убиване). Другия вариант за емоционалната реакция и за врага който трябва да бъде унищожен не го приемам в никакъв случай. Тръгването по този път за мен доказва принадлежността на рекордьора към другия един процент на психопатите. Дори и в случаите когато не се говори за война, а за неща от ежедневието ни в които този някой тръгва да търси противници, които да мрази и да иска да унищожи. Може би именно за това пристрастията ми са насочени към изтребителната авиация където рицарското отношение към противника се е запазило най до късно и където е било напълно възможно да победиш противника без да го убиеш.
 
A

Anonymous

Гост
Някои от манихлерите, с които минавахме полосата (със скъсена цев и заварен пълнител от АК, за да имитират автомата), все още бяха с оригинални мерници. Разграфени до 1,8 км.

Дидарай, такива изстрели, които наричаш случайни и невъзможни са се правели, правят се и сега. На механични (и нека не сравняваме нашите механични с техните). Има хора, които го могат. Рядкост са, но ги има. Гледах по Дискавъри един, който стреляше на механични на такива дистанции и уцелваше. Последователни попадения. Направо не можех да повярвам. Нещо такова:
http://www.youtube.com/watch?v=YRaRCCZjdTM
 

qtex

Потребител
Именно фактът, че знаеш, че ако не го убиеш той ще убие няколко или някого от твоите прави всичко лесно. Ти си изпратен там именно, за да спреш това. ;)
 

didarai

Редовен Потребител
Dejmos написа:
... Дидарай, такива изстрели, които наричаш случайни ....
С диоптричен мерник(и мушка)+ корекция на попаденията след поглед през оптика.Има разлика....доста.И не съм казал,че са невъзможни.Как ще гарантираш попадение на голяма дистанция ако групата ти е в пъти по-голяма на това разстояние от целта?Няма как .Просто разчиташ да кажем 1 от 2-3-4 изстрела да е в нея.
 

qtex

Потребител
Някои колеги изказаха съмнения за горепосоченото видео, но мисля, че си е напълно възможно. Има уникални стрелци, както има и уникални шофьори и т.н.
Разбира се това му е отнело много тренировки и то най-вероятно на въпросната мишена, която се знае на точно колко метра отстояние, височина и т.н. се намира. Всичко това не означава, че може да бъде повторен, когато и където си поиска стрелеца (за механични мерници говоря). При професионалните снайперисти е важно да могат да повтарят добри изстрели... ;)
 
A

Anonymous

Гост
Забележи, че още първият изстрел е попадение. Т.е. не му се наложи да коригира с гледане в оптиката. И че имаше 3 от 3, а не 1 от 2-3-4.
 
A

Anonymous

Гост
Опира до психология. Във военното училище ни казваха за статистики, според които 1/3 не издържат психически при първия сблъсък с противника. Блокират. И това независимо от предварителната подготовка и от знанието, че противникът ще се опита да убие тях или техните приятели. Едно е да го знаят, друго е да го осъзнават. Осъзнаването, че "Тези наистина искат да ме убият" е голям шок. Повечето преминават през това, справят се, но отнема време.
 

didarai

Редовен Потребител
Колеги!Ако сте забравили ставаше въпрос за попадение в точно определен човек(офицер) на разстояние 2 км. С най-обикновен механичен(не диоптричен ) мерник,как го е видял,как го е избрал,как е преценил разстоянието и е направил страничната корекция,че и да го патне от раз,щото надали е правил няколко опита,а онзи да стои?Не ми се спори.Аз не съм добър стрелец и явно за това така разсъждавам.
---------------
В клипа не се споменава дистанцията.Освен това този е стрелял на тази дистанция много пъти.Освен това както казах се мери през диоптричен и "отворена"(ли как се казва точно не знам) мушка в която вкарва целта.Ако е стандартната корекцията е по-трудна,пък и със стандартен мерник да не говорим.На клипа се вижда добре какво точно от мишената вижда стрелеца......бяло размазано петно(не бул айя който уцелва така добре).Пушката между другото с която стреля е Sharps rifle ,която се е славела като най-точната за времето си.
Толкова от мен по въпроса.
 
A

Anonymous

Гост
Как е разпознал офицера? Много просто. Войниците носят обикновени шинели и каски. Офицерите носят фуражки, с разни лъскави неща по тях, лъскави копчета, сабя и др. отличителни и забелязващи се неща. Особено пък английските офицери, които са били и благородници. А благородниците обичат да се отличават...
 
A

Anonymous

Гост
Може би затова...да ги кажем спецчастите оттренирват хиляди пъти разни сценарии, имат и пригодени оръжия за тази тренировъчна цел, за да се избегне първоначалния шок. Но все пак те са селектирани по определени психологически и физически критерии за да са там. А иначе за обикновен човек - да речем мобилизиран за военни действия, най-вероятно ще е бая шокиращо. А може би и обикновенният човек всред тази касапница превърта в едим момент и отприщва звяра в себе си...е*а ли му май**та ???
 
Нагоре