@Ralfi
OK, нека да сравним огнестрелно с пневматиката.
- споменатия от теб патрон "съдържа" 1600Дж. А колко Дж съдържа един РСР резервуар? Грубо: 50 изстрела по 35Дж = 1750Дж. Демек колкото един огнестрелен изстрел. И тези Джаули първо трябва да вкараш вътре на ръка с помпата. Един съндък с патрони "съдържа" стотици ПЪТИ повече енергия от бутилка под налягане със същото тегло.
- следователно в пневматиката обичат да пестят всеки Джаул. Един от начините на намаляване на загубите е намаляване на триене на куршума в цевта. Сега сравни усилието на триене на оловна чашка "пързаляща се" на 2 тънки пръстена (по главата и по полата) с куршум с дълга контактна площ. Да не горим ако е облечен... Дори тежките и дългите ЮнЖин се правят "на пръстени" - защо ли?
- това от своя страна твърдо определя аеродинамичните форми на чашките: тежка глава и лека пола с 2 тесни "контактни пръстена". Форма, не особено подходяща за надзвукоеи скорости;
- освен това каква скорост може да се постигне със сгъстен въздух? Грубо получаваме таван от около 340м/с. Това задава други 2 ограничения: КПД на "пневматичния РСР" изстрел намалява с наближаването на скоростта на звука, а с надвишаването му пада квадратично. Грубо: за 100Дж дулна на проектила при скорост 250м/с трябват 150Дж потенциална от сгъстения въздух, при 320м/с - 200Дж, а при 400м/с - вече 500Дж. Огнестрелното не страда от тази "болест". И второ: никой не стреля прецизно със скоростта на звука. Куршумът трябва да измине цялата дистанция от цевта до целта изцяло или на дозвукова или изцяло на свърхзвукова скорост, преминаването на звуковата бариера в полет (няма значение в коя посока) е загуба на точност. Полет със скорост близка до звуковата също не е особено стабилен, особено с формата на чашка.
Всичко това наложи чисто обективни ограничения по скорост до към 280-300м/с и по тегло до към 1г при 4,5 и 2г при 5,5. И точно затова никъде по света не обичат пневмачитните кършуми. Не че не ги ползват въобще, но трескаво чакат новите JSB с тегло 1,6г (5,5) с надежда, че поне те се окажат точни, на дозвукови скорости разбира се.
@Leam
Тези дето държат "тапите" на тезервуарите всъщност са главите на радиалните болтовте. Те винаги се правят така, че главата "да потъва" в тялото на тапата и практически да не стърчи за външните габарити на тръбата. А резбовата част се ползва само да държи главата на правилното място и няма значение каква е резбата там.
Размерите се изчисляват според размерите и материала на тръбата и работното налягане (усилие на тапата). Но като цяло за нашите цели се наложиха "типични" размери на тръбите, болтовте и размерите за техния "монтаж".
Така за тръби Ф25-Ф35 обикновено се взимат болтове М6 съответно с глава Ф8-9, стоманени, колкото по-твърди - толкова по-добре. И се поставят така, че оста на болта да е на минимум 1,5 Ф глават на болта от ръба на тръбата за стоманени тръби и 2 пъти Ф за дуралеви тръби. За титана може и по-малко. Говорим до 200бар работно налягане.
Монтаж с трите болта се наложи в любителски среди поради по-високата си надежност при домашна изработка. Този начин не е технологичен, но е сигурен.
Тапа на резба изисква много (ама наистина МНОГО) точно спазване на размерите. "Прослабване" (дори минимално клапчене) на резбата намалява контактната площ между витките на тапата и тръбата и издържливостта на натоварване драстично пада. Освен това изисква прецизен расчет според размерите, материалите и на тапата и на тръбата, работните налягания (съответно усилия).
Обаче веднъж сметнато и тествано после много лесно се прави в големи количества на стругове с цифрово управление.
Вероярно затова почти всички заводски резервуари са с тапи на резба, а домашни на трите болта.