Алуминиевия оксид по принцип е много твърд и се получава защитен слой. Образуването му е по-скоро желан ефект.
В зависимост от вида сплав и другите елементи в нея, може да се получат и други съединения, които не са твърди. Ако е имало микро пукнатини още при производството на алуминиевия детайл и не e бил елоксиран добре, после различни химични съединения според наличието на вода, хлор, натрий, калий, азот и други примеси, масла например, във въздуха, започва генерирането на язви. Затова и различните алуминиеви сплави имат и една характеристика - устойчивост на морска вода, накратко - колко мм си "заминава" годишно от материала. От 0,1 до 1,6 мм годишно за различните сплави. Също може да се получи и галванична ерозия, ако сплавта контактува директно със стомана, мед, месинг.
Та трябва да се знае китаеца каква сплав е използвал, имала ли е нужното качествено покритие и с какъв въздух е пълнена после.