t.marev
Редовен Потребител
Опитвам се да ти бъда полезен, при това съвсем добронамерено. Ама щом различаваш скоростомер от оборотомер, явно си специалист и нямаш нужда от помощ.
Успех!
njatanasow
Редовен Потребител
Иво,на този мижав сняг,ще те скъсам с Пандата! 
venciru
Редовен Потребител
Ники, ако Пандичката е 4х4 не само на този сняг ще го скъсаш. Аз съм сигурен, че ако е 4х4 и мен ще ме скъсаш. Само ако снегът е повече от 30 санта бих могъл да ти се опра и то на теория ако запееш "Полегнала е Тодора" . Нищо, че на моя "джип" съм направил 2,5 инча лифт и е с 265/60/18. Просто е много тежък.
За мен лично това е снежен НЕофроуд. Първо е onroad, второ е след снегорин. На същият този път, на подобен сняг да не кажа по дебел, преди повече от 40 г. с Трабант направих бъдещия ми кум луд (е , той беше с полски Фиат три пъти по мощен но със задно). Беше минавал снегорин, но преди известно време, а си валеше. Още преди х. Здравец му взех аванс, а на Бяла черква го чаках цигара време. За зимни гуми не бяхме чували даже. Еееееее, какви луди млади времена бяха, а Ники ?
. Аз съм сигурен, че ако е 4х4 и мен ще ме скъсаш. Само ако снегът е повече от 30 санта бих могъл да ти се опра и то на теория ако запееш "Полегнала е Тодора" . Нищо, че на моя "джип" съм направил 2,5 инча лифт и е с 265/60/18. Просто е много тежък.За мен лично това е снежен НЕофроуд. Първо е onroad, второ е след снегорин. На същият този път, на подобен сняг да не кажа по дебел, преди повече от 40 г. с Трабант направих бъдещия ми кум луд (е , той беше с полски Фиат три пъти по мощен но със задно). Беше минавал снегорин, но преди известно време, а си валеше. Още преди х. Здравец му взех аванс, а на Бяла черква го чаках цигара време. За зимни гуми не бяхме чували даже. Еееееее, какви луди млади времена бяха, а Ники ?
Иво,на този мижав сняг,ще те скъсам с Пандата!
Какво е Панда?
Ако някога пак имаш път към Бяла черква, не спирай там, а пробвай да хванеш горския път към Баш мандра - след чешмата в дясно. След 5-6км. се стига до мандрата. Любим маршрут ми е, понеже не е тежък за моя паркетник, но все пак има кал, камъни и коловози сред боровата гора, което си е тръпка за новаци като мен
Последна промяна от модератор:
njatanasow
Редовен Потребител
Венци,4х4 е.Много е лека.всички тежки "баровци",особено ако има и кал окапват много.А на пухкав сняг 70см съм карал без проблем.Ако е мокър е друга бира.Ники, ако Пандичката е 4х4 не само на този сняг ще го скъсаш
За мен лично това е снежен НЕофроуд. Първо е onroad, второ е след снегорин. На същият този път, на подобен сняг да не кажа по дебел, преди повече от 40 г. с Трабант направих бъдещия ми кум луд (е , той беше с полски Фиат три пъти по мощен но със задно). Беше минавал снегорин, но преди известно време, а си валеше. Още преди х. Здравец му взех аванс, а на Бяла черква го чаках цигара време. За зимни гуми не бяхме чували даже. Еееееее, какви луди млади времена бяха, а Ники ?
venciru
Редовен Потребител
Е те това имах предвид Ники. При кал или пясък. Моят Рекстън е мнооооого далеч от "баровски". Стана наследник на Кия спортдж (от първите) и Форд Ескейп. Просто го взех преди три години доста евтино. От тогава съм налял едни пари за лифт, фланци, джанти, по големи гуми, стъпенки (че малко по дребни хора, по скоро жени, се затрудняваха с качването) и доста други преработки. Сега има и един доста необикновен режим за движение - 2х4 бавни. Аз го смятах за напълно безполезен, но приятели с лодки го оценяват като много полезен за колесар с лодка при спускане и вадене. Ама е много тежък - 2100 кг. Сега вече може и да е малко повече. Аз под сантиметри сняг разбирам мокър. На пухкав трудно се "ляга по корем". При моите условия ми върши работа при нужда. Миналата година при нас валя сняг само веднъж януари около 20-25 см. и издържа цели 3-4 дни. Но точно тогава едни майстори дойдоха с едно камионче да си прибират скелето и се наложи да го дърпам нагоре 150-200 метра. Тогава теглото му бе от полза.
. И по добре изобщо да не и търси лимитите. Тя си е идеална за неговите нужди (ако се простират до такива работи като на снимките и малко отгоре.)! Важно е той да си я харесва и да е доволен.
Благодаря много за идеята, но надали ще стигна до Бяла черква когато идвам. Идвам до Пловдив все по рядко откакто починаха майка ми и брат ми. Когато идвам е главно да видя дъщерите и внуците и внучките си. И когато идвам обикновенно е с колата, а тя не е за горски път. Тя пък е много ниска и като теб не съм я прежалил още, въпреки че за година вече стана на 18000 км. Но все пак е добра идея за бъдеще. За която ти благодаря още веднъж!
, се затрудняваха с качването) и доста други преработки. Сега има и един доста необикновен режим за движение - 2х4 бавни. Аз го смятах за напълно безполезен, но приятели с лодки го оценяват като много полезен за колесар с лодка при спускане и вадене. Ама е много тежък - 2100 кг. Сега вече може и да е малко повече. Аз под сантиметри сняг разбирам мокър. На пухкав трудно се "ляга по корем". При моите условия ми върши работа при нужда. Миналата година при нас валя сняг само веднъж януари около 20-25 см. и издържа цели 3-4 дни. Но точно тогава едни майстори дойдоха с едно камионче да си прибират скелето и се наложи да го дърпам нагоре 150-200 метра. Тогава теглото му бе от полза.Сър, това не е никакъв "хейт", а закачка както го разбра и ИвоСтига сте хейтили, ами подкрепете човека в първите му опити. Колата е чисто нова все пак и не струва 5К лв. Тепърва ще й опознава лимитите, само трябва още малко да я прежали
. И по добре изобщо да не и търси лимитите. Тя си е идеална за неговите нужди (ако се простират до такива работи като на снимките и малко отгоре.)! Важно е той да си я харесва и да е доволен.Ако някога пак имаш път към Бяла черква, не спирай там, а пробвай да хванеш горския път към Баш мандра - след чешмата в дясно. След 5-6км. се стига до мандрата. Любим маршрут ми е, понеже не е тежък за моя паркетник, но все пак има кал, камъни и коловози сред боровата гора, което си е тръпка за новаци като мен
Благодаря много за идеята, но надали ще стигна до Бяла черква когато идвам. Идвам до Пловдив все по рядко откакто починаха майка ми и брат ми. Когато идвам е главно да видя дъщерите и внуците и внучките си. И когато идвам обикновенно е с колата, а тя не е за горски път. Тя пък е много ниска и като теб не съм я прежалил още, въпреки че за година вече стана на 18000 км. Но все пак е добра идея за бъдеще. За която ти благодаря още веднъж!
Ами така е. Оня ден в снега, завчера в калта, а днес от Филибето до Софето за 1 час и обратно пак за толкова, само в лявата лента. Универсална кола няма и не може да има, но това е колата, която най-пълно ми отговаря на нуждите. В калта е джипче, на асфалта е дзвер.
barbaron
Редовен Потребител
А кво да кажем ние с гайдите......
На ток, докато не са сложили акциз на батериите и на тоя дето си го произвеждаме сами от слънцето... На кладенците сложиха водомери, защо да не сложим електромери и на слънцето...
на къде сме се засилили - дано да можем да видим!
На хубавата гайда най-много й прилича хубавата родопска песен. Хем хубава, хем кахърна, та по-дълго да я носиш в сърцето.А кво да кажем ние с гайдите......
А какво да кажем ние с гайдите? Този въпрос, зададен от един герой на магическия ни реалист Йордан Радичков(сценарист на Новогодишната програма 1972 г.), отдавна напусна територията на литературата и стана нарицателен израз в живота и тази реплика битува и като устойчив „анонимен“ израз. В неформалното общуване, но и в медийните текстове тя функционира като експресивен синоним на фразата "аз/ние какво да кажа/кажем"
Фразата "аз/ние какво да кажа/кажем" представлява конвенционализирано комуникативно-прагматично средство (формула), чрез което говорещото (или пишещото) лице реагира на думите на събеседника или на някаква ситуация, като се позовава (експлицитно или имплицитно) на личния си опит, поставящ го в по-неблагоприятно положение от обсъжданото.
Фразата "аз/ние какво да кажа/кажем" представлява конвенционализирано комуникативно-прагматично средство (формула), чрез което говорещото (или пишещото) лице реагира на думите на събеседника или на някаква ситуация, като се позовава (експлицитно или имплицитно) на личния си опит, поставящ го в по-неблагоприятно положение от обсъжданото.
Последна промяна:
Нещо като вечния въпрос "Какво да се прави?", който периодично си задават в Русия още от др. Ленин насам...
И доста преди него!
venciru
Редовен Потребител
От моят опит с гайдите съм разбрал, че най много им върви едно хубаво мезе, а може и не само едно. И не напразно "гайда" е в множествено числоНа хубавата гайда
.
На мен лично тази биА много ми харесва.
П.П. Докъде я докарахме. От един паркетник, през "дзвер на асфалта", Йордан Радичков и Хачо Бояджиев, Ленин, та до бира