Нека внесем яснота относно понятието „магнум”. Думата Магнум произлиза от латинската дума „magnus”, което в превод значи голям, велик. В оръжейното пространство няма магнум оръжия! Това е рекламно търговска терминология, целяща да похвали дадено оръжие. Но има магнум заряди. Тези оръжия, които могат да понесат магнум заряд, без да се повредят, ние потребителите наричаме магнум оръжия, което е неточно и некоректно. Очевидно съществува разумна граница при използването на магнум заряд. Логично възниква въпросът: Кой е този заряд при ВП? Този заряд се осъществява по два начина. Чрез пружина, която в свито състояние притежава потенциален заряд, който се базира на Закона за напреженията и деформациите на Робърт Хук. И другият, който се осъществява при предварително създадено високо налягане в резервоар, от който контролируемо се изпуска на порции въздух (ПЦП). Тези джаули, за които мечтаеш, може да се достигнат с пружинна пушка, но тя ще е много тежка и зареждането и ще се осъществява минимум от двама стрелци. В средновековието такива мечтатели като нас решават и изобретяват арбалет, който е обслужван от двама, а понякога и от трима стрелци. Системата се оказала тежка и неефективна и съответно отпаднала. Що се отнася за джаулите, които може да понесе дадена пушка, производителите са решили въпроса с това, което е на пазара. Изборът е наш. Преди да си купи пушка човек трябва да реши за какво ще я ползва. Едни ще стрелят по пеперуди, други по глигани, а трети ще поразяват мишени и т.н. Що се отнася за руските ВП виж сайта на Ижевските Заводи.