МП-512/513М ; ИЖ 61/60 ; ИЖ- 38

xpresident

Редовен Потребител
Моя на Хайнела е вечен (правен от pellet), а на Вайрауха оригиналния е от тея дето изкарват по 6-7к изстрели, после ето го:
20180104_192900.jpg
 

cilindura

Редовен Потребител
Колеги, тъй като темата за маншетите е доста обширна и малко е писано по този въпрос, реших да ви споделя моя опит от боравенето до направата на въпросното изделие. В далечните 1978 - 1979 година бях авиомоделист. Клубът, в който работих разполагаше с много добри металообработващи машини и не само. Имаше машини и за обработка на дърво. За разлика от сегашния авиомоделизъм, тогава авиомоделите се изработваха от - до, всичко се правеше на ръка (hand made). Някои от нас си правеха дори и двигателите с вътрешно горене. Тогава имаше такъв клас - авиомодели с авторски двигатели. По това време се бях записал в стрелкови клуб №13 град Шумен. И от приказка на приказка с инструкторите реших да се пробвам да направя маншети за въздушна пушка Иж. За целта изработих матрица от дуралуминий и започнаха безкрайните експерименти. В края на краищата се получи това, което търсех. Успях да направя маншет с изключително високи якостни характеристики. За целта използвах гьон с дебелина 4,8 мм, който тогава се намираше много лесно. Всички обущари го използваха за подметки на обувки. Масовите обувки бяха с подметки от гьон - най-високо качество. Докато сега най-скъпите ръчно изработени обувки, ползват такъв гьон за подметки. По специална технология обработвах гьона с масло ,след което го пресовах в дураловата матрица и го изпичах с газова горелка. Направеният по тази технология маншет притежава изключително плътна и здрава структура. Той е твърд и мазен и остава такъв завинаги. Той никога не се разрошва и разрушава, за разлика от маншетите на Хаенел, Диана, Славия и т.н.
От онова време съм запазил 4 маншета за спомен, които да ми напомнят за доброто старо време. Меншетите работят еднакво добре както върху полирана, така и върху не полирана повърхност. Много добре понасят дизела, издържат на изключително високи температури, тъй като вече са изпечени. Прилагам снимки:
 

Attachments

  • IMG_5478.JPG
    IMG_5478.JPG
    156.2 KB · Прегледи: 118
  • IMG_5479.JPG
    IMG_5479.JPG
    171.8 KB · Прегледи: 110
  • IMG_5480.JPG
    IMG_5480.JPG
    165.8 KB · Прегледи: 108
  • IMG_5481.JPG
    IMG_5481.JPG
    218.9 KB · Прегледи: 114
  • IMG_5482.JPG
    IMG_5482.JPG
    192.1 KB · Прегледи: 112
  • IMG_5483.JPG
    IMG_5483.JPG
    169.3 KB · Прегледи: 104
  • IMG_5484.JPG
    IMG_5484.JPG
    171.5 KB · Прегледи: 101
  • IMG_5485.JPG
    IMG_5485.JPG
    182.1 KB · Прегледи: 102
  • IMG_5487.JPG
    IMG_5487.JPG
    166.5 KB · Прегледи: 100
  • IMG_5489.JPG
    IMG_5489.JPG
    173.2 KB · Прегледи: 102
  • IMG_5490.JPG
    IMG_5490.JPG
    102.2 KB · Прегледи: 102
  • IMG_5491.JPG
    IMG_5491.JPG
    165.3 KB · Прегледи: 103
  • IMG_5492.JPG
    IMG_5492.JPG
    169.9 KB · Прегледи: 100
  • IMG_5493.JPG
    IMG_5493.JPG
    183 KB · Прегледи: 107

добри

Редовен Потребител
Ако този маншет е добре напаснат и е направен както трябва, той става вечен.
Този маншет ме впечатли. Какво представлява болтчето, което притиска маншета към буталото. Сечението му трябва да е негативния образ на отвора на маншета с известен допуск осигуряваш притискането и херметичността във възела. Моята вътрешна убеденост е, че такива маншети са по-добри от оригиналните.
 

cilindura

Редовен Потребител
Здравей, Добри!
Радвам се, че са ти харесали моите маншети. Тези маншети ги произвеждах допреди 15 години. Направил съм много. После стана много трудно намирането на гьон, защото закриха завода в Габрово.
Маншетите, които съм заснел са в полуготов вид, с изключение на този с големия отвор на дъното. Много от производителите неправилно са конструирали маншетите си с малък отвор на дъното. Такъв маншет се разрушава много бързо, защото всички удари, нанесени върху металната сърцевина, рефлектират върху гьоненото дъно на маншета и в един момент го откъсват. Маншетите съм ги правил с голям отвор в дъното, като стоманената сърцевина, която поставям в центъра повтаря вътрешния контур. Така че дъното на маншета не понася вече никакви удари. Металната сърцевина образува крак, който директно контактува с челото на буталото. Тази метална сърцевина е снабдена с О пръстен, който се намира на 3 мм под челото й. Този О пръстен допълнително спомага за обтурацията. Той постоянно разтяга маншета встрани, притискайки го плътно към стените на цилиндъра. По този начин маншетът се самонагажда по вътрешния му диаметър. Такива маншети съм правил за ранните модели на Славия 630 - 631 като има няколко пушки, които аз знам, които работят безупречно вече 30 години. На по-късен етап започнах да снабдявам стоманените сърцевини на тези маншети с полиуретанови чела, така че да не се получава удар на метал в метала. Някъде из вкъщи се подмятаха такива сърцевини и ако успея да намеря такава ще я публикувам. Така изработеният маншет работи като часовник. Той е много по-добър от съвременните си пластмасови събратя. и особено ценното при него е, че не му влияят смазките с петролен произход. Същият този маншет понася умишлен дизел от взривоопасната смес етер, газ и рициново масло, с която навремето работеха двигателите на авиомоделите. Някога през 80-те години съм правил експерименти с умишлен дизел в основата на който беше заложен нитрометана. Пробвал съм с ИЖ 38 и Славия 631. Трябва да ти кажа, че Пушките ставаха невероятно силни. Дори с един колега си бяхме направили матрица за оловни проектили от грам и половина в калибър 4,5 мм. Смятай какви натоварвания е носел маншета, на какви чудовищни натоварвания е издържал след взрива на горивната смес. И най-ценното от цялата тази работа беше, че след отваряне нямаше и грам следа от отрицателно действие от дизела върху така направения маншет.
 
Последна промяна:

добри

Редовен Потребител
Освен това, те имат и едно друго важно преимущество /така си мисля/. Тъй като не се въртят около оста на буталото маншетите приемат негативния образ на дъното на цилиндъра и независимо от това, че то/дъното/ не е перпендикулярно на оста на цилиндъра, новия нагоден пластично променен профил на маншета обира и мъртвия обем в цилиндъра. А иначе що се отнася до материала гьон, само да припомня, че Римската империя завладя света с обувки от гьон. Това, което ние наричаме цървул идва от латинската дума „CERVOL” /името на тези обувки, които наистина са били и те тежко натоварени/.
 

Hidden

Редовен Потребител
Същият този маншет понася умишлен дизел от взривоопасната смес етер, газ и рициново масло, с която навремето работеха двигателите на авиомоделите. Някога през 80-те години съм правил експерименти с умишлен дизел в основата на който беше заложен нитрометана. Пробвал съм с ИЖ 38 и Славия 631. Трябва да ти кажа, че Пушките ставаха невероятно силни. Дори с един колега си бяхме направили матрица за оловни проектили от грам и половина в калибър 4,5 мм. Смятай какви натоварвания е носел маншета, на какви чудовищни натоварвания е издържал след взрива на горивната смес. И най-ценното от цялата тази работа беше, че след отваряне нямаше и грам следа от отрицателно действие от дизела върху така направения маншет.
Бай Янко, замервал ли си скоростта на такъв проектил с дизел? Имаш ли представакаква енергия придобива?
 

cilindura

Редовен Потребител
Здрасти, колега!
Вече станахме двама Бай, единият бай Митко от Варна, а другият бай Аз от Шумен:D
Като малък, та до ден днешен приятелите ми ми викат бай Ян, но шегата настрана. В по-нови времена съм правил замервания, но информацията ще запазя за себе си, защото излизаме от темата.
 

cilindura

Редовен Потребител
Колеги, възникна грешка. Тъй като диктувам на дъщеря си, а тя пише, става дума за годините 1988 - 1989!
Благодарение на дъщеря ми станах 200 годишен човек :D:D:D
Наздраве!
 

pchelarq

Потребител
Батка, като прочетох годините 78-79 бая се замислих :D:D и в главата ми възникна следната мисъл. Ами то по това време май още не е бил роден или е бил твърде малък въздушният цар Киро - anibis, Миро от Варна. :lol:
 
Последна промяна:

добри

Редовен Потребител
Колеги, предлагам ви една хитринка/удобство/ при зареждане на пълнителите на ИЖ 61. В шепа изсипвам малко съчми. След това ги вкарвам бързо в корпус от химикалка BIC. Следва зареждане на пълнителите. Корпусът на химикалката е срязан под 45 градуса. Ръбчетата са загладени. В процеса на зареждане на химикалката бързо отпадат дефектни или смачкани съчми, защото не влизат в тръбичката. Същата тръбичка може да се направи от лостчета за команда на щори за прозорец. Тези тръбички може да се ползват за пренасяне на съчми без опасност за тяхната повреда.
 

Attachments

  • P1080442.JPG
    P1080442.JPG
    329.5 KB · Прегледи: 103
  • P1080441.JPG
    P1080441.JPG
    299.6 KB · Прегледи: 104
  • P1080443.JPG
    P1080443.JPG
    506.7 KB · Прегледи: 98
  • P1080444.JPG
    P1080444.JPG
    543.5 KB · Прегледи: 100
  • P1080445.JPG
    P1080445.JPG
    133.2 KB · Прегледи: 97

добри

Редовен Потребител
А какво ще кажете за този начин на почистване на цевта. Поставям клечка за почистване на уши. След това поставям чашка, която съм отделил като крива, негодна и т.н. След втория почистващ изстрел цевта е готова.
 

Attachments

  • почистване.JPG
    почистване.JPG
    225.1 KB · Прегледи: 72

lynx

Редовен Потребител
Колега, купи си тампони. Те са направени специално за целта.
Има ги в много от магазините и не са скъпи, около десетина лева струват и са 100 броя в кутията.
large-vfg-cleaning-pellet-177.jpg
 

lynx

Редовен Потребител
Без чашка не е препоръчително да се стреля с пружинна пушка.
Разните тампони и филтри излитат прекалено бързо и не оказват нужното съпротивление, както при стандартен изстрел с чашка.
 

Venco

Редовен Потребител
Здравейте, колеги.Тези дни продължих с експериментите с ИЖ38п, сложих пружина от МР512 с 34 витки и утежнител 88гр-9.5 см. дължина, който го играе и направляващ за пружината...скороста падна на 167мс. с 0.52г. чашка. Замерих пружините и се оказа, че "оригиналната" е 3мм.(32витки), а от МР512 2.8мм. Върнах старата и скороста скочи на 185-188мс., спря и дрънченето на пружината при изстрел. Отката се увеличи , но пак е сравнително слаб, следва да утежня приклада и да пострелям, за да видя точността как е, ще споделя после с вас. И те така...хубав ден на всички.:):):)
 

Attachments

  • IMAG0135.jpg
    IMAG0135.jpg
    163.5 KB · Прегледи: 47

Nikola

Потребител
Колега, чара на Иж 38 е в малкото тегло, лекия откат и безкомпромисната точност. Защо не се насочиш направо към 512 и 513?
 

Venco

Редовен Потребител
Защото ми се човърка нещо, цяла зима какво да правя иначе...;):D Шегувам се, просто ми е приятно да експериментирам.:)
 

Nikola

Потребител
Е, цяло лято нямате време от стрелба едно вино и мезе да си направите, че да имате работа за през зимата.;)
Релса за оптика измисли ли как да присадиш и една пружина да ми препоръчате, че моя Иж 38п вече е под 3 джаула.
ПП някой ако има излишен мерник за 38ца да звънка.
 

добри

Редовен Потребител
Колеги, ще ми се да внеса малко яснота относно важни подробности за любимите ми оръжия /руските/. През 1980 година се появяват пушките ИЖ 38. Техният създател е Герман Яковлевич Протопопов (7 окт 19303 апр 1989). Конструктор с богата професионална биография. Автор на 23 изобретения, от които 17 са внедрени в производство, 17 авторски свидетелства и 3 свидетелства за промишлени образци. Носител е на званието „Най-добрия изобретател на Министерствата”. Негови пушки са ИЖ-32, ИЖ-32М, ИЖ-38, ИЖ-32БК и пистолетите ИЖ-33, ИЖ-40, ИЖ-46, ИЖ-53. За пушката ИЖ 32 и нейните производни няма какво да говорим. Те са известни , скъпи и т.н.

Параметри: тегло 2.8 кг, обща дължина 1040 мм, цев 450 мм, начална скорост 110-130 м/с.

Пружина : външен диам. 19.5, дебелина на телта 2.8-2.9 мм, бр. витки 39, дължина на пружината 260 мм. В момента не на всякъде в Русия може да се намерят веднага тези пружини. За тях се чака. Техният ресурс е около 25 000 изстрела. Тази дължина от 260 милиметра с времето намалява, уляга и се стабилизира на около 240 мм, но пружината запазва свойствата си. В случай, че се постави направляваща, която ще покажа в последствие, пружината се запазва още по-дълго права. Цената и на руския пазар е около 150 рубли/4 лв. и 30 стотинки/. Моята вътрешна убеденост е, че тази пружина е по-добра от газовата, защото е с доказано качество. Моят опит, което не е нищо друго, а поредица от направени грешки, поставя на първо място при тунинга на ИЖ 38, да не се заменя оригиналната пружина и ако е „сдала багажа” да се замени с нова такава. Освен това е добре да се ползват оригинални ижевски силиконови маншети. Да се постави бронзова втулка във въздушния отвор с диаметър на отвора 3.2 мм. Да се скъси буталото, което за ИЖ 38 /този с най-дългия комресор/ ще може да се постигне максимален ход 62 мм. Оптимумът мощност-точност е 175 м/с и то при грамотен, прецизен тунинг. Всичко това което пиша и правя с пушката е обидно за паметта на този гениален оръжейник, защото Той щеше да направи най-добрия тунинг, но съм сигурен, че ще ни прости, защото и ние като Него обичаме оръжията.
 
Последна промяна:
Нагоре