Реших да уточня някои "технически" подробности на състезанието за неприсъствалите за да разберат колко тежко всъщност се получи състезанието.
Теренът там е равен, но е под лек наклон и стрелбата се водеше отдолу-нагоре. Позата е легнал и приклада трябваше да се удържа само със тялото на стрелеца. Посоката на стрелбата е избрана така, че почти цял ден слънцето светеше в очите.
Неудобната за истински бенчрест поза, стрелба под наклон и слънцето в очите си бяха замислени съвсем съзнателно.
Обаче жегата внесе и свои корекции. "Линията на стрелбата" минаваше много близо до земята, а самата земя и прясно окосената трева се насветкаха и тръгнаха едни издигащи се въздушни потоци. Образът в мерника непрестано плуваше, на моменти беше трудно просто да се види самата мишена.
Повечето участници заявиха участие и в двата класа, което означава, че стреляха 2 последователни смени с различни пушки. Сутрешните смени включваха и 15 минутна сесия за пристрелка, а паузите между смените бяха съвсем кратки, колкото да се подменят мишените. В резултат на това стрелците трябваше да лежат по корем на невероятния пек цели 2 часа (само до обяд) и накрая буквално завряха. Потта се стичаше в очите и замъгляваше и без това кофти картинката в мерника. Ръцете и краката затичаха (2 часа подпрян на лактите) и се схващаха.
Теренът беше окосен несиметрично, а от страни имаше трева до кръста. Това създаваше по няколко разнопосочни въздушни потока по трасето на чашката.
И при тези условия все пак бяха показани много добри резултати. Особено ни впечатлиха колегите simogg и fatalen, които стреляха в калибър 4,5 и 16Дж наравно с останалите "дракони".
Също така искам да благодаря всички за неверояно високо ниво на стрелковата култура и безупречно спазване на всички мерки за безопасност.