A
ЕУСМ (електронен УСМ)
- Автор на темата BAD TORO
- Начална Дата
A
Anonymous
Гост
1. Ето така:
Ясно се вижда стандартен БК.
2. "За къ'в"?
За с'щия, за къ'фто трансформаторите имат магнитопровод.
В случай, че не си запознат с трансформаторите и електромагнетизма по принцип:
А) соленоид без магнитопровод
и в действителност:
Б) соленоид с магнитопровод:
Казват, че една снимка замества 1000 думи. Но тук без малко обяснения няма да минем.
Какво се очаква да видиш на картинките в подточка А? Това, че част от магнитното поле се разсейва (трите стрелкички, които не правят пълна обиколка на намотката). Това намалява интензитета на полето и съответно - силата, с която то ще въздейства на котвата (а тя е ударника в нашия случай, ако снимката на дейстейта те е убедила).
А какво се вижда на картинките в Б?
Няма разсейващи се магнитни силови линии. Т.е. магнитното поле е с по-голям интензитет и котвата ще получи по-силен импулс - ще се премести по-бързо и с по-голяма сила.
Ето и малко теория.
http://www.cartage.org.lb/en/themes/sci ... lenoid.htm
Най-долу е илюстрирано колко е важно магнитопровода да е затворен. Оставянето на въздушна междина причинява силно загряване на намотката. (Това и аз не го знаех)
Ясно се вижда стандартен БК.
2. "За къ'в"?
За с'щия, за къ'фто трансформаторите имат магнитопровод.
В случай, че не си запознат с трансформаторите и електромагнетизма по принцип:
А) соленоид без магнитопровод
и в действителност:
Б) соленоид с магнитопровод:
Казват, че една снимка замества 1000 думи. Но тук без малко обяснения няма да минем.
Какво се очаква да видиш на картинките в подточка А? Това, че част от магнитното поле се разсейва (трите стрелкички, които не правят пълна обиколка на намотката). Това намалява интензитета на полето и съответно - силата, с която то ще въздейства на котвата (а тя е ударника в нашия случай, ако снимката на дейстейта те е убедила).
А какво се вижда на картинките в Б?
Няма разсейващи се магнитни силови линии. Т.е. магнитното поле е с по-голям интензитет и котвата ще получи по-силен импулс - ще се премести по-бързо и с по-голяма сила.
Ето и малко теория.
http://www.cartage.org.lb/en/themes/sci ... lenoid.htm
Най-долу е илюстрирано колко е важно магнитопровода да е затворен. Оставянето на въздушна междина причинява силно загряване на намотката. (Това и аз не го знаех)
A
Anonymous
Гост
Не ми се спори.
Някой да затрие постовете ми , благодаря.
Някой да затрие постовете ми , благодаря.
A
Anonymous
Гост
Не желая да влизам в спор и да изпадам в излишно теоретизиране.
Да, електромагнита и трансформатора са различни устройства, с различни цели и т.н.
Но зад тях стоят едни и същи принципи.
Пита за дейстейта, показах картинка, забележи, че корпуса на пушката служи за магнитопровод. Това е още един отговор на въпроса ти "за къ'в?".
Не съм казал, че обратният вариант е неприложим. Пушка, базирана на електромагнитен вентил ще стреля. Но няма да можеш да контролираш изстрела. Както казах, клапанът е инертен, нямаш прецизен контрол върху количеството изпускан въздух.
А добър контрол ще ти даде именно стандартен БК (прилаган във всяко ПЦП, изпитан и надежден) и подходящ ударник с възможност за регулиране времето и силата на удара. Това най-добре ще се получи с електромагнит, работещ при отсечка на тока.
Лично аз смятам за по-правилно да тръгна по изпитан и утъпкан път. Сигурен съм, че в "Иж" и "Дейстейт" доста са мислили по въпроса, преди да приложат именно този принцип на действие (стандартен БК + ЕМ ударник). Също така съм сигурен, че там работят доста по-запознати с материята хора от нас двамата. Няма нужда ние да откриваме топлата вода. Ако и това не те убеждава - прочети подробно дискусиите, към които водят двата линка в началото на темата, там има хора, които са си направили такива неща. Още един довод против вентила - габаритите му са големи и има голям мъртъв обем.
Ако все пак и това не те убеди и смяташ да ползваш ЕМ вентил - ето ти джокери от мен (защото и аз съм мислил в тази посока, преди да я отхвърля):
1. накопитателна камера с променлив обем
2. капилярна връзка на камерата с резервоара
3. достатъчно захранване, за да държи вентила отворен до изпразване на камерата
Да, електромагнита и трансформатора са различни устройства, с различни цели и т.н.
Но зад тях стоят едни и същи принципи.
Пита за дейстейта, показах картинка, забележи, че корпуса на пушката служи за магнитопровод. Това е още един отговор на въпроса ти "за къ'в?".
Не съм казал, че обратният вариант е неприложим. Пушка, базирана на електромагнитен вентил ще стреля. Но няма да можеш да контролираш изстрела. Както казах, клапанът е инертен, нямаш прецизен контрол върху количеството изпускан въздух.
А добър контрол ще ти даде именно стандартен БК (прилаган във всяко ПЦП, изпитан и надежден) и подходящ ударник с възможност за регулиране времето и силата на удара. Това най-добре ще се получи с електромагнит, работещ при отсечка на тока.
Лично аз смятам за по-правилно да тръгна по изпитан и утъпкан път. Сигурен съм, че в "Иж" и "Дейстейт" доста са мислили по въпроса, преди да приложат именно този принцип на действие (стандартен БК + ЕМ ударник). Също така съм сигурен, че там работят доста по-запознати с материята хора от нас двамата. Няма нужда ние да откриваме топлата вода. Ако и това не те убеждава - прочети подробно дискусиите, към които водят двата линка в началото на темата, там има хора, които са си направили такива неща. Още един довод против вентила - габаритите му са големи и има голям мъртъв обем.
Ако все пак и това не те убеди и смяташ да ползваш ЕМ вентил - ето ти джокери от мен (защото и аз съм мислил в тази посока, преди да я отхвърля):
1. накопитателна камера с променлив обем
2. капилярна връзка на камерата с резервоара
3. достатъчно захранване, за да държи вентила отворен до изпразване на камерата
luis vu
Потребител
електронният спусък който направих се захранва от схема за светкавица с 4 бтерии по 1.5в зарждам 750 микрофарада на 250 волта . електромагнита е метална чашка с вътешен диметър 24 мм,външен 40 мм, дължина 5о мм ,подвижна сърцевина 10 мм и задна тапа(която е закрепена на сърцевината и има размер л=12 фи = 34 ).бойният ход е 25 мм . даваше прилични резултати при боен клапан 10 мм . сега съм намалил бк на 6 мм с цел да намаля нужният капацитет на конданзаторите ,оттам тока през бобината . тия дни ще сглобя системата и ще поствам резултата .
относно напрежението на зареждане . при съвсем изтощени батерии то спада с около 10 в .почти незначително .виж времето за зареждане се увеличава чувствително .с един комлект алкални батерии направих около 100 изстрела,така че ще трябва да мина на акумулаторни батерии .
относно напрежението на зареждане . при съвсем изтощени батерии то спада с около 10 в .почти незначително .виж времето за зареждане се увеличава чувствително .с един комлект алкални батерии направих около 100 изстрела,така че ще трябва да мина на акумулаторни батерии .
A
Anonymous
Гост
Най накрая нещо конкретно по темата. Поздравления за това че ти се занимава и че имаш добра идея. А на каква пушка е монтиран механизма?
A
Anonymous
Гост
Може ли да покажеш скица на електромагнита? Заедно с брой и дебелина на навивките.
Доколкото разбирам ползваш чашковидна конструкция. Бях останал с впечатление, че тази конструкция не дава голям ход на ударника. Как постигаш тия 25мм, 1/2 от общата дължина на чашката?
Доколкото разбирам ползваш чашковидна конструкция. Бях останал с впечатление, че тази конструкция не дава голям ход на ударника. Как постигаш тия 25мм, 1/2 от общата дължина на чашката?
A
Anonymous
Гост
Това с проводник .2 мм и голяма бобина нещо е ми изглежда добре. Индуктивността ще да е голяма.luis vu написа:
За да получиш по-голям градиент на нарастване на скоростта на подвижното тяло. С други думи за да можеш да осигуриш по-силен удар, е необходимо проводника на бобината да е с голямо сечение и да се осигури голям ток(например с кондензатор с по-голям капациитет).
Очакван резултат - при същите статични магнитни параметри на бобината ще може да разшири диапазона на регулиране на мощността на пушката в посока нагоре разбира се. Но всичко е компромис.
luis vu
Потребител
системата заработи ,и се регулира добре .за съжаление нямам хроно ,отчитам скоростта по пробивната сила .програмите за хронограф не тръгват на виста.
като вдигнеш много тока дали ще могат да издържат кондензаторите ?не пречи да опитам дфа навия и друга бобина , пр с проводник 0,5.за да може да се намали нужният капацитет . че 1000 мкф на 350 волта си е бая место
като вдигнеш много тока дали ще могат да издържат кондензаторите ?не пречи да опитам дфа навия и друга бобина , пр с проводник 0,5.за да може да се намали нужният капацитет . че 1000 мкф на 350 волта си е бая место
A
Anonymous
Гост
При по-дебел проводник и по-малко навивки трябва да може да се постигнат същите резултати при по-ниско напрежение. Във формулата за енергията съхранявана в кондензатор напрежението участва на квадрат. 750 мкф на 250в. съхранява същата енергия както 1000 мкф на 215в. Друг е въпросът можеш ли да се регулираш напрежението на схемата за зареждане.
Ако има просветен нека сподели Дейстейт-а има ли сензор измерващ налягането в бутилката.
Ако има просветен нека сподели Дейстейт-а има ли сензор измерващ налягането в бутилката.
luis vu
Потребител
Civil написа:
в крайна сметка енергията на кондензаторите е правопропорционална на обема им .стандарта за работно е 200 в после 350 в.не е добре да се работи на горна граница .обикновенните кондензатори не издържат на много голям ток .тия на които пише фото са по яки . с вдигане на напрежението тока намалява . при мен напрежението е 250-260 в . схемата е от светкавица за по лесно и не може да се регулира .може и да направя реггулируема някой ден ,засега регулирам с превключване на кондензаторите (3*330 мкф ).освен това ударника може да се смени за 1 мин .
това с датчика за налягане на резервоара е много добро за съжаление не е по възможностите ми
A
Anonymous
Гост
Датчици за налягане се продават.
За съжаление, след продължително търсене не намерих такива, които да мерят нашите налягания. Вероятно от Дейстейт са правили специална поръчка.
Друг проблем е типа на датчика. Трябва да се внимава, защото има такива за абсолютно налягане и такива за относително налягане. Първите дават директно налягането, вторите - в сравнение с налягането от външната страна на датчика. При условие, че налягането от външната им страна е атмосферното, резултатът ще е горе-долу един и същ (с малки различия заради надморската височина и атм. налягане в момента). Проблемът идва от възможността датчикът да пробие и да изпусне налягането.
Другият проблем е, че за отчитане се иска електронна схема, най-добре с ПИК.
П.П. Виждал съм електрически датчици за метанови уредби. Мерят до към 300 бара. Изглеждат като нормален манометър с грубо разграфена скала, но с две кабелчета до нея. Доколкото ми обясниха, изхода на датчика е линейно изменящо се съпротивление, зависещо от налягането. Малко са грубички, но пък нормалната скала дава възможност за визуален контрол на налягането, ако електрониката сгафи.
За съжаление, след продължително търсене не намерих такива, които да мерят нашите налягания. Вероятно от Дейстейт са правили специална поръчка.
Друг проблем е типа на датчика. Трябва да се внимава, защото има такива за абсолютно налягане и такива за относително налягане. Първите дават директно налягането, вторите - в сравнение с налягането от външната страна на датчика. При условие, че налягането от външната им страна е атмосферното, резултатът ще е горе-долу един и същ (с малки различия заради надморската височина и атм. налягане в момента). Проблемът идва от възможността датчикът да пробие и да изпусне налягането.
Другият проблем е, че за отчитане се иска електронна схема, най-добре с ПИК.
П.П. Виждал съм електрически датчици за метанови уредби. Мерят до към 300 бара. Изглеждат като нормален манометър с грубо разграфена скала, но с две кабелчета до нея. Доколкото ми обясниха, изхода на датчика е линейно изменящо се съпротивление, зависещо от налягането. Малко са грубички, но пък нормалната скала дава възможност за визуален контрол на налягането, ако електрониката сгафи.
A
Anonymous
Гост
Манометърът, който гледах, беше някъде към 30-ина мм. Частта със скалата.
После следваше сравнително дълго и грубо стъбло, май имаше и някаква извивка.
Хубавото беше, че цалата измерителна част, вкл. електрическата верига, беше сравнително компактна. А стъблото може би подлежи на преработка
После следваше сравнително дълго и грубо стъбло, май имаше и някаква извивка.
Хубавото беше, че цалата измерителна част, вкл. електрическата верига, беше сравнително компактна. А стъблото може би подлежи на преработка
