Вицове и смешки

tvt1968

Редовен Потребител
Пътуват двама мъже в купето на влак. Станало им скучно и единият казва:
- Хайде да играем на асоциации!
- Ок, давай!
- Диня.
- Цици. - Що пък цици?
- Ами, представи си - вървиш по улицата, а срещу теб жена с цици - като дини!
- А, добре. Слива.
- Цици.
- Е, защо пак цици?
- Ами представи си - вървиш по улицата, а срещу30 теб жена с цици като дини и зърна - като сливи....
- Ох, добре. Часовник.
- Цици.
- Стига, бе!
- Ами, представи си само - вървиш по улицата, а срещу тебе жена с цици като дини и зърна като сливи, а ти "цък-цък, цък-цък" с език...
 

shaman

Редовен Потребител
Един дървар минал над реката и си изпуснал брадвата във водата. Заплака от мъка, но тогава Господ му се явил и попитал :
- Защо плачеш?
- Как да не плача, падна ми брадвата в реката и сега не мога да си изхранвам семейството ..
Тогава Господ взел от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е твоята брадва ?
- Не, това не е моята брадва, - казал дърварят .
Господ взел от реката брадва от сребро и попитал :
- Може би това е твоята брадва?
- Не, това не е моята брадва - отговорил дърварят.
И накрая Господ извадил от реката брадва от желязо.
- Да, това е моята брадва - щастлив отвърнал дърварят.
- Виждам, че си честен човек и съблюдаваш Моите заповеди, затова вземи като награда и трите брадви.
Заживя дърварят щастливо и доволно, но за съжаление съпругата му паднала в реката ....
Отново заплакал от мъка и отново Господ му се явил и го попитал :
- Защо плачеш?
- Как да не плача, жена ми падна в реката ..
Тогава Господ извадил Дженифър Лопез от реката и попитал :
- Това ли е жена ти?
- Да, това е жена ми - щастливо отговорил дърварят .
Господ се разгневил :
- Ти ме излъга, защо?
- Виж, Господи, бих могъл да отговоря, че това не е моята жена. Тогава ти щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз отново щях да кажа, че тя не ми е жена. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз щях да кажа, че това е съпругата ми .... Щеше да ми дадеш и трите и тогава аз какво щях да правя с тях? Нямаше да мога да ги изхранвам всичките и никой от нас нямаше да е щастлив ...
ПОУКА: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и в полза на всички.
 

tvt1968

Редовен Потребител
Стои си заека на едно пънче и пише нещо... Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера... планина от лисичи, вълчи и мечи кости... а в средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: Важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
 

tvt1968

Редовен Потребител
Вуте и Пена отишли на театър. В края на представлението, публиката завикала:
- Бис! Бис!
Пена се учудила и попитала:
- А, бре, мажо - що значи туй "бис"?
Оня отговорил:
- Сакат <span class="corrected">всичко</span> още един пат! Сакат повторение!
Семейството се прибрало вкъщи и си легнало. Шопът ударил една бърза патка на жената и се обърнал на другата страна. Тя, обаче все още била настроена палаво. Затова, почнала да скандира:
- Бис! Бис!
Вуте отговорил кисело:
- Е, бис, бис, ама к*ро ми - не е артист!

Митничари на смяна. Минава велосипедист - на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват:
- Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
- Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден ситуацията се повтаря. Ден след ден, седмица след седмица... Накрая не издържали и го спрели:
- Ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме - само да ни се махнеш от главата!
- Късно е момчета, аз си прекарах всичките велосипеди.
 
Последна промяна от модератор:

tvt1968

Редовен Потребител
Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях. Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала, но често му правела забележки:
- Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата.
Но мъжът и винаги с ведър глас я успокоявал:
- Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи.
И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно.
Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът и все още спял, и слязла в кухнята да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и други вътрешности и се качила горе в спалнята, където мъжът и все още спял. Внимателно го отвила, събула му пижамата и изсипала вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на коледната вечеря. В един момент от втория етаж се чул познатият "гръм" от събуждането на мъжа ѝ. Последвала кратка тишина, след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът ѝ, цял пребледнял и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала:
- Какво ти се е случило, скъпи?
Той отговорил:
- Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето, че тази сутрин това се случи... Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно...
 

tvt1968

Редовен Потребител
Пред родилното.
Излиза медицинската сестра в чакалнята с три бебета в ръце и казва на таткото:
-Не се ли плашите, че са толкова много?
-Не...
-Тогава ,дръжте тези, а аз ще донеса другите...!

Един неподготвен студент се явил на изпит. За всичко, което го питали, или мълчал, или говорел глупости. Професорът му казал с укор:
- Защо не сте учил, колега?
Оня се заоправдавал:
- Аз четох старателно учебника. Ама Вие по такъв начин задавате въпросите си, че се обърквам как да отговоря.
Изпитващият въздъхнал:
- Добре, колега! Ще направим следното. Хайде, задайте ми Вие някакъв въпрос! И ако не мога да Ви отговоря, ще Ви пиша отлична оценка.
Студентът се усмихнал:
- Кое е законно, но не е логично? Кое е логично, но не е законно? И кое - нито е логично, нито е законно?
Професорът помислил, помислил и най-накрая вдигнал рамене:
- Е, добре, предавам се! Дайте си книжката! Пиша Ви отличен! Хайде сега ми обяснете тия неща!
Младежът започнал:
- Вие сте на 70 години. Но имате 20-годишна съпруга. Това е законно, но не е логично! Тя си е хванала млад и надарен любовник. Това е логично, но не е законно! А това, че току-що писахте на въпросния любовник отлична оценка, нито е логично, нито е законно!
 

tvt1968

Редовен Потребител
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живели нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
-Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая путкарлък изпонаебах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
-Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...
 

незнайко

Редовен Потребител
ИЗДИРВА СЕ ГАДЖЕ!
1f914.png
1f61c.png
1f92d.png
1f601.png
1f602.png

- Да ни пий, да ни пуши, да ней по-нисък от мени, да ней па и много висок, да ней по-малък или много дърт. Да йе от голям окръжен град, по възможност София. Да ней черен. Да ни слуша Чалга. Да ни слуша и Рап. Да харесва Кубинска музика, ма да не обича сериали. Да има кола, ама такава, че и аз да можи да я карам /за цвета после/. Да плаща сметкити. Да ма води редовно у Моуа. Да жрибец в леглото. Да обича да ходи на: Балет - 1 път на месец. Кино - 3 до 5 пъти седмично. Открит театър - когато има. Танци - от 2 до 6 пъти на месец. Да има компютър. Да можи да мейли по много. Да чати есемеси и най-важното да готви. Пире. Чисти. Да разхожда куче, котка. Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке /ТИР/, сърф и самолет. Да можи да носи на пари. Да е Принц /ама не Арабски/. Да е каратист, пианист, масажист. Да можи да гледа дица, кокошки, овци, пилци, добитък и друга стока - включително и мени. Сига не се сещам за още друго, ама има...!!!
1f914.png
1fae3.png
 

shaman

Редовен Потребител
;) Май същия човек е писал и това:

Скъпи мамо и тате,

най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо от колкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно на половина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.

Ваша дъщеря:
Стойка
 
Нагоре