Вицове и смешки

- Брат, оная мацка, дето толкова много ме кефи, най-после ме заговори.
- Ай стига, бе! И кво ти каза?
- К'во ме зяпаш, бе, тъпанар!
 
Дребничка възрастна госпожа влиза в Чейс Манхатън Банк и пита дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Но това са страшно много пари! - ахнал управителят. - И по какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой... Нося ги в тази торба... Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката и се обърнал към нея:
- Ако може само да попитам... от къде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа.
Той се изненадал.
- А от какъв хазарт, ако не е тайна?
- Ами обзалагам се с хората за всевъзможни неща... и обикновено печеля. Ето например сега залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките Ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите Ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Нека да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога Ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет. - казала госпожата и напуснала кабинета.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му са станали квадратни... но всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му наистина не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара.
В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, вчера се обзаложих с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!
 
В болнична стая. Визитация.
– Някакви оплаквания?
– Докторе, моля Ви, махнете пациента от съседното легло. Моля Ви, докторе!
– Защо?
– Цяла нощ реве като мотоциклет…
– Шума ли ви пречи?
– Не изгорелите газове…
 
В травматологията:
-Сестра, запишете черепна травма.
-Но, докторе, обикновено пишем черепно-мозъчна травма.
-Какъв ти мозък! Завел любовницата си на рождения ден на жена си...
 
Back
Нагоре