Вицове и смешки

Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол-санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той попитал една младичка медицинска сестра, която хлипала до прозореца:
- Сестра, какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- И кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата... той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа... и видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
"Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!"-казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си.
Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, а жена му го пита:
- Скъпи, купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е... Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака, отива при него... и едва чуто го пита:
-Кольо, в чантата ти до хляба намерих една стъкленица... А бе... да не би Петров да е умрял?!
 
FB_IMG_1767973148307.jpgFB_IMG_1767976624304.jpgFB_IMG_1767979254182.jpg

Старо ама златно от времето на аналоговите телефони:

На един се разболяла жена му и постъпила в болница. След няколко дни той звъни в отделението и пита хирурга:
- Как мина операцията?
През това време става преплитане на линиите и мъжът се прехвърля на друг телефон, където техник от автосервиз говори с клиент за ремонта на колата му:
- Ние й сменихме задницата...
- Задницата?!? Вие сте се побъркали! Тя си имаше много хубава задница!
- Дайте да не спорим! Нейната задница беше толкова износена, че нямаше начин да бъде възстановена. Очевидно са я ползвали на твърд терен без ваше знание и са я блъскали по камънаци и храсталаци. Има много драскотини по долната част. Буферите бяха увиснали и хлабави. Затегнахме ги. Системата за захранване също оправихме.
Очевидно тя плюскала много масло, ние направихме така, че да плюска по-малко.
- За това благодаря. Но по отношение на задницата - това е просто наглост!
- Дайте да не спорим. Набихме й втулка, разширихме я до нормален размер и постигнахме по-плътно прилягане. Всеки от нас я опита по веднъж. Отначало тя се държеше необуздано - силно подхвърляше, но после го даде равномерно. Утре ще я изпробваме във ваше присъствие, а после може да си я вземете за лично ползване..
 
Последна промяна:
Една баба всеки път като се качвала в маршрутката, давала на шофьора фъстъци и той си ги хапвал.
Един път, втори, път, минал месец, накрая на шофьора му станало неудобно и и казал:
- Абе, бабо, стига си ми давала фъстъци, яж си ги ти.
- Немам зъби, баба, смуча само шоколада около тях...
 
Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
- Как сте?
- Ами добре сме.
- Студено ли е при вас?
- Е, нали знаеш, студено е!
- Колко е в момента минус 50, минус 60 градуса?
- Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
- По телевизията казаха, че било минус 60!
- Ааа,ти за навън ли питаш ?

FB_IMG_1767982463791.jpg

Дядо Гошо от село Мало Конаре, Пловдивско, станал ударник по млеконадой на ТКЗС-то и получил награда - екскурзия до Токио. Цяло село тръгнало да го изпраща. Отишъл той на автогарата в Мало Конаре:
- Един билет за Токио.
- Не може дядо Гошо от тук. Ще идеш в Пловдив и от там ще се оправяш.
Отишъл бай Георги в Пловдив на Централна гара:
- Един билет за Токио.
- А, не може от тука, дядо, ще идеш в София и от там.
Отишъл на централна гара в София, но оттам го пратили на летището.
- Един билет за Токио.- пак помоли бай Иван.
- Не може, дядо, от тука ще летиш за Москва и от там, че директно не става.
От Москва го пратили в Санкт Петербург, от Санкт Петербург - на Чукотка, от Чукотка - на Камчатка и от там най-накрая кацнал в Токио. Стоял една седмица, разгледал всичко, харесало му, но дошло време да се връща. Отишъл на летището в Токио и:
- Един билет за Конарето!
А любезната японка на гишето го попитала:
- Мало, Голямо, Ръжево или Куртово??

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Едно младо двойка се ожени и замина за меден месец. Когато се върнаха, булката веднага се обади на майка си.

„Е, как мина меденият месец?“ – попита майката.

„О, мамо“ – отвърна тя, „меденият месец беше прекрасен! Толкова романтичен...“ Изведнъж избухна в сълзи. „Но, мамо, щом се върнахме, Сам започна да използва най-ужасния език. Казва ми неща, които никога не съм чувала! Цели тези гадни пет буквени думи! Ела да ме вземеш и да ме отведеш у дома... моля те, мамо!“

„Сара, Сара“ – каза майката й, „спокойно! Кажи ми, какво може да е толкова ужасно? Кои четири пет буквени думи използва?“

„Моля те, не ме карай да ти казвам, мамо“ – ридаеше дъщерята, „толкова ми е срам! Те са прекалено ужасни! Ела да ме вземеш и да ме отведеш у дома... моля те, мамо!“

„Скъпа, миличка, трябва да ми кажеш какво те е разстроило толкова... Кажи на майка си тези ужасни 5-буквени думи!“

С все още ридания булката отвърна: „О, мамо... думи като "пране, глади, чисти, готви"...“
 
Последна промяна:
По някакъв повод на баща ми му подариха коняк Наполеон, а аз взех, че го изпих и вместо него налях чай.
Две седмици по-късно доведох приятелката си да я запозная с родителите ми. Майка ми беше наредила масата и щом седнахме, баща ми взе от шкафа две бутилки - водка и коняк, и каза:
- Заповядайте! Ние със сина като мъже ще пийнем водчица, а за скъпата гостенка - коняче.
Пием ние, родителите ми поглеждат към девойката, а тя изпи чашката си на екс!
Майка ми се зачерви и попита:
- Вие често ли пиете така?
- Всеки ден - отвърна спокойно момичето.
Баща ми се прокашля:
- Скъпо удоволствие!
- Е, поне за това пари винаги ще има!
- Да погледаме телевизия? - предложих аз.
- Тук е по-интересно, отколкото по телевизията! - каза баща ми и пак наля на гостенката.
Тя взе чашата с два пръста и каза:
- Въобще аз от толкова малки чашки досега не съм пила.
Ножът на майка ми падна от масата.
- Паднал нож - в къщата ще дойде мъж - казах.
- Той вече пристигна - каза баща ми.
- Толкова се страхувах да дойда у вас, мислех, че няма да ме харесате - каза приятелката ми.
- Може да се каже, че като цяло ни харесахте, но не пиете ли твърде много?
- Понеже е в малка чашка, ако беше в нормална, по-голяма, щях само една да изпия.
- Но това е половината ми заплата! - реагира баща ми.
- О, толкова малко ли получавате?!
- А вие?
- Достатъчно, за да пием с мама всяка вечер.
Майка ми вдигна ножа от пода и събори вилицата.
- Паднала вилица - жена ще дойде в къщата - казах аз, за да разведря атмосферата.
- Да пази Господ! - каза баща ми.
- Имаме семейна традиция, вечер се събираме и пием! Само че ние го обичаме горещ! - обясни гостенката.
На майка ми и чинията й падна.
- На късмет е! - включих се пак аз.
- Е, той май вече е тук! - отвърна баща ми.
- Голямо семейство ли имате? - осмели се да попита майка ми.
- Имам баба и сестра, а баща ни ни напусна - много пиеше!
- А вие, значи, не много?!
- Е, аз пия две чаши.
- Та това е половин бутилка!
- Не пречи, важното е да не се яде вечер преди лягане.
- И нищо не хапвате?! - попита мама.
- Е, не съвсем нищо, може бонбони или сладко.
- Мисля, че с лимон е по-подходящо - вметна баща ми.
- Баба го пие с лимон, на осемдесет години е и не заспива докато не си го изпие - каза моята приятелка.
Тогава баща ми рязко се изправи и каза:
- Беше ми приятно да се запознаем.
- И на мен. Благодаря за чая! - отвърна вежливо девойката.
- Какъв чай?! - извика баща ми, който чак сега разбра всичко.
Погледна ме зверски, а аз казах:
- Стои там от шест месеца, затова го изпих, за да не се развали!
Но предполагам, че го казах неубедително, защото все пак получих шамар по тила! 1768047604687.png
 
Малко хора у нас знаят, че през социализма Джон Ленън посещава България на Ивановден по покана на двама братя от село Драгомирово/Свищовско и с интерес участва в традиционни български обичаи.
Джон Ленън е бил възхитен от традицията на колене на прасе за Коледа, както и приготвянето на домашен алкохол.
Подава документи за българско гражданство още през 1973 г., но ЦРУ и МИ6 осуетяват приемането им и получаването на паспорт от НРБ. В знак на протест той (както се вижда на снимката) отказва да облича марков анцуг на Адидас и купува само анцузи и обувки-пионерки, произведени у нас.
Снимка: архив Йоко Но.
1768073808222.png
 
Когато бях ученик в основното училище, започнах да изрязвам и залепвам в една 80 - листова тетрадка с червени твърди корици смешни картинки и карикатури от "Стършел", "Крокодил" и други вестници. С течение на времето се изпълни цялата. Днес я търсих, но се сетих, че преди около година - две я подарих на внучките си.
Защо се сетих за нея ли?
В "колекцията" си имах следната карикатура:
Седи просяк на ъгъла, а пред него, в шапката на тротоара, минувач хвърля монета. Под шапката на просяка - под тротоара - стая с отворен голям сандък, преливащ от монети, и монетата от минувача пада право в него!
Може би това е било вярно?!

Screenshot_20260112_090143_Gallery.jpg
По телевизията казаха, че някой е отишъл в банката за обмяна на три бидона монети.
(Абе, тази снимка май че е от ИИ...):crazy::dazzed:
 
Последна промяна:
Прибирам се - жената изчистила, наготвила, не дудне, в очите ме гледа.
Викам си, ей това е любов, щастие и семеен уют… оказа се мигач, огледало и задна лява врата.
 
You must log in or register to reply here.
Back
Нагоре