Вицове и смешки
- Автор на темата ivodoc
- Начална Дата
valcholakov
Редовен Потребител
petkof
Редовен Потребител
Което ще е най-продължително.
Sen
Редовен Потребител
Тая е 6-волтова, направо, аз щях да изпразня един пълнител по тая гад, таковал съм ти и техниката!
valcholakov
Редовен Потребител
Мъж влиза в заведение и сяда на една маса.
Идва келнерът и пита:
- Какво желаете, г-не?
- Донесете ми една супена лъжица.
Келнерът се учудил, но донесъл лъжица.
Мъжът я помирисал и казал:
- Имате пилешка супа, но е от вчера, имате супа топчета, но е направена от развалена кайма, имате хубава гъбена чорба. Донесете ми от нея.
Келнерът онемял. Хукнал и донесъл гъбената чорба.
Изял си чорбата мъжът и казал:
- Донесете ми една вилица, ако обичате.
Келнерът донесъл и вилица и зачакал с интерес.
- Имате риба, но не е прясна. Имате свинско, но е от това, дето има свински грип. А, имате хубаво печено пиленце. Донесете ми от него.
Келнерът съвсем се шашнал и хукнал да изпълни поръчката.
- А ще искате ли десерт, г-не? - попитал учтиво той.
- Да, но първо ми донесете една малка лъжичка.
Келнерът тръгнал за малка лъжичка и като влязъл в кухнята всичките му колеги го очаквали с интерес да чуят какъв е пък тоя клиент.
Главният готач му казал:
- А бе, къв е тоя?! Дай да му направим един номер. Я дай тая лъжичка на новата сервитьорка Таня да си я пъхне между краката, та да видим какво ще познае тогава?
Занесъл келнерът въпросната лъжичка на мъжа, оня я помирисал и учудено попитал:
- Яяя… ТАНЧЕТО тук ли работи?
..........................................
............................................
Идва келнерът и пита:
- Какво желаете, г-не?
- Донесете ми една супена лъжица.
Келнерът се учудил, но донесъл лъжица.
Мъжът я помирисал и казал:
- Имате пилешка супа, но е от вчера, имате супа топчета, но е направена от развалена кайма, имате хубава гъбена чорба. Донесете ми от нея.
Келнерът онемял. Хукнал и донесъл гъбената чорба.
Изял си чорбата мъжът и казал:
- Донесете ми една вилица, ако обичате.
Келнерът донесъл и вилица и зачакал с интерес.
- Имате риба, но не е прясна. Имате свинско, но е от това, дето има свински грип. А, имате хубаво печено пиленце. Донесете ми от него.
Келнерът съвсем се шашнал и хукнал да изпълни поръчката.
- А ще искате ли десерт, г-не? - попитал учтиво той.
- Да, но първо ми донесете една малка лъжичка.
Келнерът тръгнал за малка лъжичка и като влязъл в кухнята всичките му колеги го очаквали с интерес да чуят какъв е пък тоя клиент.
Главният готач му казал:
- А бе, къв е тоя?! Дай да му направим един номер. Я дай тая лъжичка на новата сервитьорка Таня да си я пъхне между краката, та да видим какво ще познае тогава?
Занесъл келнерът въпросната лъжичка на мъжа, оня я помирисал и учудено попитал:
- Яяя… ТАНЧЕТО тук ли работи?
..........................................
............................................
Последна промяна:
От нет-а:
... Не пипайте хора над петдесет. Сериозно. Това не е просто поколение – това е отделна форма на оцеляване. Твърди като хляб: стар, престоял една седмица, и бързи като бабини пантофи, летящи към вас с прецизността на бумеранг. На петгодишна възраст те вече можеха да разчетат настроението на майка си по тракането на тенджера на котлона. На седем имаха ключ на шнур и инструкции: „Вечерята е в хладилника, затопли я, но не си лягай.“ На девет правеха яйца на очи и пържени картофи без рецепта, на десет знаеха как да спрат водата в жилището и да избягат от кучето на съседа с кофа на главата. От сутрин до вечер на улицата. Без телефони. Вместо Wi-Fi, точен маршрут: пръчка, ластик, река и вкъщи в тъмното с колене, които приличаха на военна карта. И един ден оцеляха. Те ядяха хляб със захар и масло, циганска баница и пиеха вода от градински маркуч – с микробиом, на който всяко кисело мляко би завидяло. Нямаха алергии. А ако имаха, мълчаха.
Те знаят петнадесет начина за премахване на петна от трева, мазнини, кръв, блато и мастило – защото трябваше да се приберат „чисти“. И това не е всичко. Преживявали са:
- транзисторно радио,
- черно-бял телевизор,
- грамофон,
- магнетофони с ролки и касети,
- CD-та и дискмени,
- лампите с нажежаема жичка, флуоресцентните лампи и енергоспестяващите също; знаят разликата между газена и бензинова лампа.
А сега - държат хиляди песни в джобовете си… и им липсва шума на касета, превъртана с молив. И след като получиха шофьорска книжка, прекосиха цялата страна с Жигули - без хотели, климатик и GPS. Само с пътна карта, където цялата страна е на една страница. И стигаха до там, закъдето са тръгнали. Без Google. С усмивка. И сандвич със сирене в багажника. Това е последното поколение, което помни свят без интернет, без комуникация, без постоянно безпокойство за заряда на батерията. Те знаят разликата между стационарен телефон и такъв, окачен на кабел в коридора. Имаха тетрадки с рецепти, а не с приложения. И сами си спомняха за рождените дни. Или... не идваха. Това са хора, които:
- оправят всичко с изолирбанд, кламер и клещи,
- имаха един канал по телевизията - и не се отегчаваха,
- знаеха, че „жълти страници“ не са листа, а телефонен указател,
- и вярваха: ако не вдигнеш телефона, означава, че си жив, че ще се обадиш по късно. Те са различни. Имат емоционален азбест, имунитет от ерата на недостига и рефлекси, усъвършенствани с турникет. Последните истински нинджи от ежедневието.
Не пипайте петдесетгодишен. Той е видял повече, живял е, и има ментови бонбони в джоба си, по-стари от детето ви. Преживял е детството без столче за кола, без каска и без слънцезащитен крем. Училище - без лаптоп. Младост - без скролване. И не търси отговори в Google - защото има инстинкт. И въпреки всичко, той има повече спомени, отколкото ти - снимки в облака.
... Не пипайте хора над петдесет. Сериозно. Това не е просто поколение – това е отделна форма на оцеляване. Твърди като хляб: стар, престоял една седмица, и бързи като бабини пантофи, летящи към вас с прецизността на бумеранг. На петгодишна възраст те вече можеха да разчетат настроението на майка си по тракането на тенджера на котлона. На седем имаха ключ на шнур и инструкции: „Вечерята е в хладилника, затопли я, но не си лягай.“ На девет правеха яйца на очи и пържени картофи без рецепта, на десет знаеха как да спрат водата в жилището и да избягат от кучето на съседа с кофа на главата. От сутрин до вечер на улицата. Без телефони. Вместо Wi-Fi, точен маршрут: пръчка, ластик, река и вкъщи в тъмното с колене, които приличаха на военна карта. И един ден оцеляха. Те ядяха хляб със захар и масло, циганска баница и пиеха вода от градински маркуч – с микробиом, на който всяко кисело мляко би завидяло. Нямаха алергии. А ако имаха, мълчаха.
Те знаят петнадесет начина за премахване на петна от трева, мазнини, кръв, блато и мастило – защото трябваше да се приберат „чисти“. И това не е всичко. Преживявали са:
- транзисторно радио,
- черно-бял телевизор,
- грамофон,
- магнетофони с ролки и касети,
- CD-та и дискмени,
- лампите с нажежаема жичка, флуоресцентните лампи и енергоспестяващите също; знаят разликата между газена и бензинова лампа.
А сега - държат хиляди песни в джобовете си… и им липсва шума на касета, превъртана с молив. И след като получиха шофьорска книжка, прекосиха цялата страна с Жигули - без хотели, климатик и GPS. Само с пътна карта, където цялата страна е на една страница. И стигаха до там, закъдето са тръгнали. Без Google. С усмивка. И сандвич със сирене в багажника. Това е последното поколение, което помни свят без интернет, без комуникация, без постоянно безпокойство за заряда на батерията. Те знаят разликата между стационарен телефон и такъв, окачен на кабел в коридора. Имаха тетрадки с рецепти, а не с приложения. И сами си спомняха за рождените дни. Или... не идваха. Това са хора, които:
- оправят всичко с изолирбанд, кламер и клещи,
- имаха един канал по телевизията - и не се отегчаваха,
- знаеха, че „жълти страници“ не са листа, а телефонен указател,
- и вярваха: ако не вдигнеш телефона, означава, че си жив, че ще се обадиш по късно. Те са различни. Имат емоционален азбест, имунитет от ерата на недостига и рефлекси, усъвършенствани с турникет. Последните истински нинджи от ежедневието.
Не пипайте петдесетгодишен. Той е видял повече, живял е, и има ментови бонбони в джоба си, по-стари от детето ви. Преживял е детството без столче за кола, без каска и без слънцезащитен крем. Училище - без лаптоп. Младост - без скролване. И не търси отговори в Google - защото има инстинкт. И въпреки всичко, той има повече спомени, отколкото ти - снимки в облака.
Умира изобретателят на мотоциклета Харли – Артур Дейвидсън и попада в Рая. Свети Петър му казва:
– Тъй като си проживял праведен живот и твоят мотор промени света, за награда можеш да си прекарваш времето в Рая с когото пожелаеш.
Артур помислил и казал:
– Бих искал да пообщувам с Бога.
Свети Петър отвежда Артур в тронната зала и го представя на Бога. Артур го попитал:
– Слушай, Господи, жената е твое изобретение, нали?
– Еее, да! – отвърнал Бог.
– Като професионалист на професионалиста бих искал да ти кажа – имам няколко забележки за недостатъците в дизайна.
1. Има несъответствия в предницата.
2. Силно чукане при високи скорости.
3. Основната част на задницата е твърде мека и нестабилна.
4. Карбураторът е прекалено близо до ауспуха, и последно:
5. Стойността на поддръжката е извънредно висока.
– Какво да кажа, забележките ти са справедливи! – отвърнал Бог.
– Я чакай малко…
Бог отива при своя небесен суперкомпютър, въвежда няколко думи и изчаква резултата. Принтерът вади разпечатка и Бог я изчита…
– Да, в моето изобретение има маса недостатъци – казва той на Артур, – но според данните, с които разполагам, мъжете използват много повече моето изобретение, отколкото твоето.
– Тъй като си проживял праведен живот и твоят мотор промени света, за награда можеш да си прекарваш времето в Рая с когото пожелаеш.
Артур помислил и казал:
– Бих искал да пообщувам с Бога.
Свети Петър отвежда Артур в тронната зала и го представя на Бога. Артур го попитал:
– Слушай, Господи, жената е твое изобретение, нали?
– Еее, да! – отвърнал Бог.
– Като професионалист на професионалиста бих искал да ти кажа – имам няколко забележки за недостатъците в дизайна.
1. Има несъответствия в предницата.
2. Силно чукане при високи скорости.
3. Основната част на задницата е твърде мека и нестабилна.
4. Карбураторът е прекалено близо до ауспуха, и последно:
5. Стойността на поддръжката е извънредно висока.
– Какво да кажа, забележките ти са справедливи! – отвърнал Бог.
– Я чакай малко…
Бог отива при своя небесен суперкомпютър, въвежда няколко думи и изчаква резултата. Принтерът вади разпечатка и Бог я изчита…
– Да, в моето изобретение има маса недостатъци – казва той на Артур, – но според данните, с които разполагам, мъжете използват много повече моето изобретение, отколкото твоето.
