Преди време си купих Walther LGV Challenger. Пушката е 16 дж и е в калибър 5.5 мм. Дойде време да споделя някои снимки от разконсервацията и впечатления от пушката. Веднага уточнявам, че разконсервация на тази пушка изобщо не й беше нужна.
Разглобяването започва със свалянето на двата странични винта посредством шестограм. Винтовете са разположени под ъгъл (помня, че преди време във Форума имаше драми по този въпрос, та за това го споменавам) и са подсигурени с по две шайби.
Има и винт при спусъка, който забравих да снимам.
Прикладът е полимерен при този модел - на долните снимки се системата за намаляване на шум, триене и откат, която е поместена в приклада. Представлява две полимерни пластини, поставени над пружини. Върху пластините минава ригелът за зареждане.
Следва свалянето на спусъка, който се държи на два пина.
Избиването на пиновете и свалянето на спускъка става съвсем лесно на ръка без стенд при 16 дж-вата версия на пушката, тъй като натягът на пружината е едва 2.5 см.
Спусъковият блок излиза цял - "кутията" му е метална, само същинският спусък е полимерен. Към блока е прикрепен задния водач на пружината. И предния и задния водач лежат плътно между телените намотки.
Преди да се извади буталото трябва да се повдигне "петата" на ригела. На снимката, точно до нея, се вижда полимерния пръстен на буталото.
Ригелът за зареждане лагерува върху полимерен водач и няма триене метал в метал. Самия корпус на пушката е фрезован отдолу, за да улесни това плъзгане.
На следващите снимки е представено буталото. То е с осево зацепване, пружината влиза плътно в него, буталото притежава два полимерни пръстена, които елиминират триенето на метал в метал. Друго, което прави добро впечатление е, че краят на буталото, който крепи маншета, се върти свободно. По тази причина върху зеления маншет има две точки останали от контакта с трансверпорта.
До колкото разбрах от колега, маншетът може да се замени с такъв от Вайраух 30.
До тук видяхме някои неща, които ги има и при други пушки - например лагеруващият ригел може да се види при Гамо. Пак при пушките на същата испанска фирма може да се види и въртящо се бутало, макар, че там въртенето не е на 180 градуса (корекция: имал съм предвид 360 градуса), а е по-малко от 90. Полимерните сегменти на буталото ги има и при Air Arms. При Валтера има нещо, което не съм виждал при друга пушка с чупеща се цев. Не можах да го снимам и затова съм го представил на надрасканата набързо скица:
В корпуса на пушката е набита втулка с по-малък диаметър. Видимо стената й е дебела около 2-3 мм (не мога да кажа точно). Това води до няколко неща. Частично мести центъра на тежестта на пушката, но по-важното е, че намалява страничните колебания на буталото при неговото движение - от една страна то ляга на задното си разширение, а от друга се подпира на тази втулка. Втулката играе и роля на компресор, както е при пушките със странично и долно зареждане. Валтерът се явява донякъде хибрид между пушка с чупеща е цев и такава с фиксирана, от гледна точка на движението на буталото.
Това беше погледът от вътрешната страна на пушката. Ето няколко снимки и отвън.
Предпазителят се намира над спусъка и е малко неудобен за стигане. Мерните прибори са добри, напомнят ми на тези на Диана. Цевта се заключва с лостче - това беше една от причините да си купя пушката. На надулника има резба за монтиране на саундмодератор. И поледно, но не и по важност: едно от най-впечатляващите неща е "финишът" на метала, т.е. полирането му до огледало и оксидацията. На много от снимките се вижда моето отражение, а на последната съм снимал цилиндъра на Валтера до такъв на Гамо Блек Найт - върху единия се отразява ясно моливът, докато при другия отражението е съвсем неяно. Оксидацията при Валтера е равномерна, плътна и огледална навсякъде. Не прилича на никоя друга пушка извадена от кутията, която съм виждал наживо. Такива оксидации съм виждал само при "доработвани" от собствениците си пушки.