Въпреки въздушната блокада късметът ни проработи и със закъснение от десетина часа се добрахме до Морско.Там вече се бяха окупирали силни групи от поляци, немци, унгарци. Бели хора палят колите и си пътуват с пушкалата по Европа. Почти с нас пристигнаха и основните групи от Латвия и Литва.
Иначе нищо ново всичко си беше на мястото освен разбира се трасето, което въпреки, че бе на същото място, бе коренно различно и като конфигурация и като начин на подреждане. Домакините бяха наблегнали на далечни дистанции и позиции с много голям наклон от 45 и повече градуси стрелба на горе, до почти отвесна на долу. Миналата година се стреляше от 40 позиции по един изстрел , а тази от 20 по два изстрела т.е. двадесет коридора по две мишени -40 изстрела. Допълнителна трудност бяха вятъра, теченията маранята която се вдигаше от земята защото предишните два дни бе валяло дъжд и сняг и клончетата между които трябва да провреш чашката за да стигне до убойната зона. Напоителните беседи с участниците от другите дъжави бяха са само допълнение към бойната обстановка.
Нашето представяне го определям като добро.
Липсата на опит в такива международни състезания се усеща много осезателно.А и не само в международни. Само за пример ще кажа,че унгарците имат 82!!! състезания и сезон от февруари до декември.