Огнестрелно оръжие, обща тема
- Автор на темата cdman
- Начална Дата
batnan
Редовен Потребител
Кръгът, в който се целихме беше около 20 см. А ако мерника ти закрива това в което се целиш , значи не се целиш правилно. Не случайно хората казват ,, Кацна ми на мушката,, .
П.п. Много интересно на 100м ако ти закрива половината торс че и отгоре, как стреляхме на 200-250 м по подвижни мишени /торс/ че ги и улучвахме
П.п. Много интересно на 100м ако ти закрива половината торс че и отгоре, как стреляхме на 200-250 м по подвижни мишени /торс/ че ги и улучвахме
Последна промяна:
Пичове, а случайно да си спомняте от казармата, че прострелката на 100м за АК(АКМ) се правеше на мерник 3, или П и се прострелваше в основанието на мишената(гръдна), Попаденията по спомен са на 25-28 см над точката на прицелване и мерник и мушка нищо не закриват. Поне така прострелвахме по мое време преди 40 години.
7
7842
Гост
Да така беше.Колкото 1 лев да е голяма,точката на прицелване не я виждаш от 100 м.Той говори за точна стрелба група от 10 см.За да направи тази група трябва винаги на едно и също място да се мери-а той не го вижда.При ФТ без оптика ще събаряш ли мишените?Макар и на 40-50 метра.Мишената-гръдна един път уцелена в стомаха,друг път в сърце,трети в рамото.Тя винаги пада щом я уцелиш.
Да съвсем възможна група, при прострелка на 100м, с м.3 по гръдна хартиена мишена в основанието на мишената и разбира се с очи на 20 години. Вземайки равна мушка в основанието ако искаш да стреляш само за група може да се хванеш за долния черен ръб + левия или десния без значение. Така привързването ти е към две равнини и гарантира по-добра повторяемост, за център се стремиш и от ляво и от дясно да е еднакво. Не се целиш в левче.
doctora
Редовен Потребител
Мдаам...сега като се сетя,преди повече от 30 години бях си намразил автомата,всяка сряда и петък стрелби (някой от които по 24 часа...),с размяна на оръжието-всеки трябваше да може да борави с всичкото налично такова-ПК,АК,СВД,РПГ,Макаров,РГ Ф-1...
Чистенето беше най-тегавата част.
Сега , като се замисля,ми как тъй един път тоя моя АК 47 не ме е предал,даже и номера му си спомням -АВ 2365...
Бих си го прибрал,дори и обезопасен тоя хулиган
Чистенето беше най-тегавата част.
Сега , като се замисля,ми как тъй един път тоя моя АК 47 не ме е предал,даже и номера му си спомням -АВ 2365...
Бих си го прибрал,дори и обезопасен тоя хулиган
doctora
Редовен Потребител
Никой не оспорва майсторлъка на Таню Киряков...няма как да си кривим душата,само че едното е спортна стелба с прецизно оръжие,другото ....е със съвсем друга цел...
Сещам се за вица за старшината,задал въпрос на новобранците-кое е по тежко-килограм памук или килограм желязо.
Естествено всички му се изсмяли-теглото е еднакво и що за тъп въпрос,на което старшинката на свой ред ги оцеферил-желаещ да изпита теглото върху собствената си чутура има ли??
batnan
Редовен Потребител
Мани ги тия руски танкове ,боклуци.Срамота, да ги пазят с патки.
doctora
Редовен Потребител
Бааа...тряба да крием сичко по курници и кочини...
Впрочем...дали това няма нещо общо с кокошия,свинския и т.н. грип по животните,та ни ги избиха предварително??
DANNY
Редовен Потребител
Като бивш кашик от Маневрена група на гранични войски с ежедневно над стреляни от 300 до 500 патрона с АК- 47, ПК и Драгунов. къса Малихера, Макаров, РПГ и др. мога да кажа, че гръдната мишена и правата мишена за упражненията отговаряха на големината на тялото. Сравнявали сме ги. Колкото са ти широки раменете толкова бе широка и мишената тоест около 45-50см, но с квадратна глава и рамене. Правата мишена си бе 1,8 м висока ...говоря за автоматично падащите мишени... В стрелковите упражненията НИКОГА не са гледани групи. Винаги се е търсило попадение/сваляне на мишената. Уцелил, свалил мишената = попадение/точка. Мишените бяха на разстояние. Първи гръдни мишени - 25 метра. Втори гръдни мишени/картечно гнездо и прави мишени - 50 метра. Движещи се две прави мишени в група - 100 метра. Стрелба на кратки откоси от по 2 изстрела за всяка мишена. Изпит за Драгунов - 200 м права статична мишена. ...всяка мишена можеш да я уцелиш ако искаш и в малкото пръстче на кракът стига да даде контакт между ламарините и да падне автоматиката... Паднала ли е мишената се отчита за попадение. За две години съм прострелвал едва 4-5 пъти на хартиени мишени и то като стар войник ...борейки се 1-во място при ротите/взводовете и домашен отпуск. Място имаше, но отпуск нямаше... На този линк може да се видят как изглеждаха автоматично падащите мишени
https://www.sandacite.bg/мишени-за-стрелба-българска-армия/#lightbox[18761]/3/
https://www.sandacite.bg/мишени-за-стрелба-българска-армия/#lightbox[18761]/3/
batnan
Редовен Потребител
Последна промяна:
doctora
Редовен Потребител
Аз като бивш кашик във В.В. мога да кажа-нашите първи мишени-гръдна фигура -бяха на 100 м.,движещите-цял ръст-също 100 м.,имахме гръдни на 200м. -това за Ак47,за СВД-гръдни 200 и 400м.,движещи се -200м.,Макаров-25м.,РПГ-ПОДВИЖНА-100М неподвижна пак 100м.,за БТР-ите-КПВТ-400 и 600 метра тухлени мишени...
Пробали сме и мишените за СВД на 400 м. с автоматите-мога да кажа,че нерядко падаха.
Наистина,разликата от 20 годишните очи и сегашните(мои) 51 годишни е ...меко казано очевадна..
За мен,казармата ще си остане доста ярък спомен,който младите и част от старите(не служили) няма да разберат.Да-имаше и кофти моменти-гърч,сапунки,учения по 24 часа,в дъжд и сняг до кръста ,голи до кръста-физзарядка...
Но на фона на днешния живот-ден за ден-съм на 100% убеден,че тогава се живееше много по-добре.
Пробали сме и мишените за СВД на 400 м. с автоматите-мога да кажа,че нерядко падаха.
Наистина,разликата от 20 годишните очи и сегашните(мои) 51 годишни е ...меко казано очевадна..
За мен,казармата ще си остане доста ярък спомен,който младите и част от старите(не служили) няма да разберат.Да-имаше и кофти моменти-гърч,сапунки
,учения по 24 часа,в дъжд и сняг до кръста ,голи до кръста-физзарядка...Но на фона на днешния живот-ден за ден-съм на 100% убеден,че тогава се живееше много по-добре.
Последна промяна от модератор:
По мои спомени, разположението и вида на мишените бяха не винаги еднакви по полигоните които сме обикаляли за стрелби, включая и "съветските" .
Не съм имал интерес да ги помня разстоянията, целта винаги е била да паднат.
Реално и най-далечните винаги сме ги бутали, макар и след няколко пълнителя.
Винаги стреляхме последни, защото бяхме със собствен индивидуален транспорт(ИВНП) и трябваше да "тренираме" всичките видове въоръжение с които бяхме "накичени".
Имаше и един плюс за нас - нездравата практика старшините и офицерите да ги мързи да стрелят и ние 5-6 войника от взвода за управление да им "изпукаме" боеприпасите, защото оръжейника не можеше да връща изписаните за стрелбите. Оставали сме и до тъмно понякога и беше кеф да понаредим и повечко трасиращи, особенно с картечницата. Добре че се налагаше после освен нашите само на нашия капитан и двамата сержанти 2 автомата и 3 пистолета да чистим в повече. Фазана си ги чистеше поне сам.
Не съм имал интерес да ги помня разстоянията, целта винаги е била да паднат.
Реално и най-далечните винаги сме ги бутали, макар и след няколко пълнителя.
Винаги стреляхме последни, защото бяхме със собствен индивидуален транспорт(ИВНП) и трябваше да "тренираме" всичките видове въоръжение с които бяхме "накичени".
Имаше и един плюс за нас - нездравата практика старшините и офицерите да ги мързи да стрелят и ние 5-6 войника от взвода за управление да им "изпукаме" боеприпасите, защото оръжейника не можеше да връща изписаните за стрелбите. Оставали сме и до тъмно понякога и беше кеф да понаредим и повечко трасиращи, особенно с картечницата. Добре че се налагаше после освен нашите само на нашия капитан и двамата сержанти 2 автомата и 3 пистолета да чистим в повече. Фазана си ги чистеше поне сам.