Кухненски ножове

lynx

Редовен Потребител
За тая цена трябва само на стената да стои за украшение.
Определено не е нож, който да "наточиш в мазето на шмиргела" или "леко да го барнеш с флекса" :D
 

Dominus

Редовен Потребител
Това е нож за готвач който изкарва по 1000лв на смяна, минимум. В описанието се споменава оценката на Мишлен готвачи.
 

rivan

Редовен Потребител
Представям си как жена ми реже доматите с този нож, след това внимателно го поставя в миалната заедно с другите прибори, защото изрично съм я предупредил да внимава с него!
Или по-скоро не! Не искам да си го представям!
Само дето и в миялната не трябва да се слага. Грижи като за малко дете.

именно
 

mdinkov

Редовен Потребител
Традиционните Японски ножове не са от дамаскова стомана и в днешно време има хора които могат да направят по-хубав нож от едно време , все пак света върви напред и се развива . Познанията по металургия на днешния свят са огромни спрямо на един ковач от средновековието .
Тези готвачи от ТВ-то вадят на ден повече от 1000 лв. пак ако щеш и евро взети заедно .
 

DANNY

Редовен Потребител
https://nojovete.bg/ Магзинът е във Варна. Имат голям избор и могат да се видят на живо, както и да се получат съвети от майсторите точилари.
Това е ФБ страницата им
https://www.facebook.com/tochilar/?...urGLT86mD604vzKtpkvL5jL5sxpFERQ8CyuYDIFcSqKmU

а това е едно видео показващо набързо магазина...
 

petkof

Редовен Потребител
По-рано в темата щях да Ви пиша за моите ножове у дома събирани с годините, които нося за точене при точилар Карник, но се отказах защото се отнася само за Варна. Мъжът от клипа мисля е четвърто поколение в тази работилница. Аз я помня от преди почти 40 години, когато с дядо ми ходехме там. Там си точа ножовете и до ден днешен. Събирам всички ножове ставащи за точене и ги нося наведнъж. На мен ми е удобно, защото ми е близо и всеки отделен нож е наточен според това, което му се полага. Само за Трамонтина, от моите кухненски ножове, съм чувал от Майстор Карник, че си струва стоманата.
 

andi

Редовен Потребител
В кухнята ножовете са просто инструмент . Дори да съм "ножоман" маниак, колекционер, и тн. , това не са ножове от колекцията , за красота , за фукане и тн.
В кухнята 90-95 % е царство на жената и децата . По спомен през годините няколко ножа (страхотни според мен) отпаднаха от кухнята , защото с жена ми нещо не си паснаха .
Дори миналата година с един голям, скъп, професионален нож (който не и е удобен и по-принцип не ползва, и седи в чекмеджето) разрязала една торта за да почерпи по повод пред блока . И в калабалъка като разчиствали го изхвърлили с кутията .
Та колкото и да си говорим ние за хубави ножове , трябва да си ги хареса този който ще ги ползва .
Но няколко общи неща за ножовете които при мен работят и аз точа в три кухни :
- Ножовете за рязане във всяка кухня са минимум 2 , максимум 3 , и за тях става въпрос надолу . Има задължително още поне 5-6 "домакински" ножа ( в къщи им казваме цветни) - за масло , за сирене и подобни , и за които изобщо не ми пука и на 2-3 години прекарвам леко с ламелния диск .
-Ножовете за рязане са с тънко ( макс 1,5 мм ) острие . Широки около 25-30 мм (като нови) , дълги 13-15 см (пак като нови) .
-Задължително с голяма , цяла , лята , полимерна дръжка .
-С тях се реже само на дъска . Според мен дървената ги пази малко повече . Поне тези които аз съм ползвал . Дъскита за рязане са мин 2 броя ( на едното място са дори 4 броя . Тоест колкото , или повече от ножовете .
- Ножовете за рязане не се пускат в мивката , не се мият в съдомиялна , не се сушат на сушилник .
- преди 10тина години навсякъде наслагах магнитни стойки , изтеглени напред , на много подбрано място над мивката . Много важно и недооценявано решение за остротата на ножовете.
- На удобно място имам масат . Масата е задължителен . Навремето бях купил 2 скъпи масата . Но не разбирах , и сега не ги ползвам . Единие е много голям , и не ми е удобен , другия е едър и агресивен . Взех на маитап 2 по финни китаиски ( по-3-4 лева) , и съм много доволен . Единия вече е гладък , но си работи .
- И най-важното - никой друг освен мен не точи ножовете за рязане . През няколко дена ги тръквам с масата по 2-3 пъти на страна - става за под 5 секунди . И през 2-3 години им вземам бузите с ламелния диск . Имам камъни и диаманти , но те са за ловните ножове .
 

astra

Редовен Потребител
Остриетата на Брабантия, вярно звънят сладко като камбана! За сега, Самура-японска е само магнитната поставка, но ... апетита идвал с яденето :)
 

mdinkov

Редовен Потребител
Добър избор си направил според мен .Японските готвачи имат различна техника на рязане спрямо европейците и затова ножовете им са пригодени за тях си , тези ножове които се продават за японски са с форма на японски и европейски тип заточване , много от тях са качествени , някои не толкова , много от тях разчитат на това ,че само защото са японски ще се продадат . Например направата на ламинат или дамаск от неръждаема стомана съдържаща хром в ковашка работилница е голямо предизвикателство , повечето ножопроизводители използват готова заготовка дамаск или ламинат .
Има немалко европейски и световни производители ,които по нищо не отстъпват на японските но за съжаление цените на продуктите им са аналогични .Има и много Български майстори които ще ти направят нож със завидно качество .
 

rivan

Редовен Потребител
Мислех темата за изчерпана, но това , което се случи снощи, мисля е показателно!
Почвам да режа салата, но ножът не реже.поглеждам го на лампата - режещият ръб е захабен, свети. Питам кой е рязал с ножа. Жената казва, ами аз. Отрязах въжетата на простора, че ми пречеха. Ужас! 1 мм стоманизирана тел, многожилна, 8-10 среза! Но старата Терна се беше представила блестящо!10 минути с бруса и сега е като нова!
И се сетих за темата.И за ножовете по 1000 лв.Ако се беше случило с такъв нож щях да получа втори инфаркт!А сега съм си шест!
И още нещо.Имам едно сгъваемо ножче Boker, китайско менте, вдлъбнат скос, добре реже. Ама нещо все не можех да го докарам да реже 10/10.И се сетих за каиша. Разпасах панталона и се заиграх десетина минути. Резултатът беше учудващо добър. Е, трудно бръсне, но пробата на лист хартия е отлична!Старата техника за финиширане върши отлична работа.
 

Kifa

Редовен Потребител
ФТКС
От толкова майстори в кухнята как така един не се сети да качи клип как се реже конско мезе, меки домати за миш маш, мек хляб на филийки...
Това са Японски ножове...за ориз,паяци и водорасли...само:p
 

mdinkov

Редовен Потребител
Това са Японски ножове...за ориз,паяци и водорасли...само
Риба , октоподи , делфини , косатки , китовете ги разфасоват директно на корабите но не вярвам да го правят с традиционни ножове .
Зеленчуците ги режат с един странен нож без връх ,много е непривично когато гледаш клипчетата .
 

peko

Редовен Потребител
ФТКС
От толкова майстори в кухнята как така един не се сети да качи клип как се реже конско мезе, меки домати за миш маш, мек хляб на филийки...
Ето ви клипче, как режa с лекота луканка с японски нож на шефа.
Може и само с вертикален натиск при по-твърдата част. Дори и 0,3 мм дебелина на резенчетата не е проблем.
 

Attachments

  • IMG_20191005_110443.jpg
    IMG_20191005_110443.jpg
    503.4 KB · Прегледи: 60
  • IMG_20191005_111938.jpg
    IMG_20191005_111938.jpg
    239.8 KB · Прегледи: 55
  • IMG_20191005_111930.jpg
    IMG_20191005_111930.jpg
    153 KB · Прегледи: 54
  • IMG_20191005_110554.jpg
    IMG_20191005_110554.jpg
    153.8 KB · Прегледи: 53
  • IMG_20191005_110501.jpg
    IMG_20191005_110501.jpg
    417.3 KB · Прегледи: 56
Последна промяна:

Bay Mitko

Редовен Потребител
Ето ви клипче, как режa с лекота луканка с японски нож на шефа.
Може и само с вертикален натиск при по-твърдата част. Дори и 0,3 мм дебелина на резенчетата не е проблем.
Пеко, ми тази луканка като я режеш, мърда напред-назад кото парче сланина, а се знае , че луканката си е твърда доста???
 

peko

Редовен Потребител
ФТКС
Купешка не знам от колко години не сме купували и не знам как изглежда като твърдост. Аз домашната си я слагам във фризера, като постепенно в рамките на две седмици свалям от саръците. Гледам да има поне 3-4 степени на твърдост за различните вкусове. Бабите искат да не се дъвче. Жената я обича лееко взела да стяга. Аз я обичам както бяха тези парчета дето днес рязах - 10-15 см от края минават постепенно от суха към средно и само дъгата е мека.
А само сина я обича цялата твърда.
Ама който и вид да опиташ, няма да съжаляваш.
 
Последна промяна:

peko

Редовен Потребител
ФТКС
Е, то всички сме съгласни, че е важно да има какво да режеш, а не с какво го режеш.....
Както по-назад бях споделил, в кухните ми се ползват предимно български, чешки, немски и китайски ножове, неръждавейка, заточвани при нужда лесно, бързо или като бръсначи, според моментното ми желание.
Този и другите ми ножове "произведения на изкуствата", имат обаче някаква магия. И освен че са красиви, не мога да си кривя душата, са и страаашно остри.
Конкретно този, беше избиран да си отива на екстериорното цветово изпълнение на кухненския бокс, което жена ми си избра(както и комплекта с червените дръжки който се вижда във витрината). Но за 6-7години ползване, макар и рядко-най-много 2-3 пъти месечно, още не се е наложило да се точи или заглажда. Вярно е, че го ползвам само аз и по правилния начин. Когато дойде време, няма да се мъча аз да го търкам, макар и да имам камъни, а ще потърся професионалист, за да се запази и огледалната му повърхност.
Третирам си го като скъпа картина и не съжалявам, че съм го придобил.
А иначе мезетата съм си рязал с поне 15 ножа. Най-старият е една хайдушка калъчка, стояла зазидана в старата къща на баба ми над 100 години, заедно с една кремъклийка и сабя дамаскиня. Дървените части бяха изгнили естествено, зеблото в което бяха завити се беше слепило с метала. След внимателна реставрация от калеко ми(става въпрос за края на 70-те години на миналия век), се оказа, че и калъчката е от дамаска стомана.
Предположенията на баба ми бяха, че са на прадядото на нейния дядо, който е бил хайдутин в Калоферския Балкан и като се кротнал, се заселил в Омарбаз.(днешен Домлян). Дал му ги неговия свекър, който ги бил донесъл от Божи гроб при хаджийското му пътуване.
Та таз над 200 годишна калъчка също реже мезета със завидна лекота.
Както и ръждивите на вид (но по-скоро патинирани) ножове от пра-пра-дядо ми по майчина линия, който е бил колач. Или лъскавия хромиран ловен нож, правен от неизвестен майстор в КТЗ-то от неизвестна стомана и подарен на баща ми от колегите му по случай моето раждане. Както и малкото джобно Опинелче с карбоново острие(също без нужда от заточване от 10-на години).
Та реже се с квото имаш, а кефа да имаш разни ножове, чикийки, калъчки и други режещи тенекета си е друга болест., като тази с пушките.
 

Attachments

  • 1570349947761187406383383282008.jpg
    1570349947761187406383383282008.jpg
    144.3 KB · Прегледи: 47
Последна промяна:
Нагоре