Като за начало да кажа няколко думи за основата, върху която ще се гради - Комета 400. Пушката е практически нова, с параметри неразличими от заводските. Първият собственик твърди, че са изстреляни стотина чашки. Съдейки по състоянието, по резултатите от хвърления шарен боб и след известна консултация със звездите, все пак се установи сериозно разминаване в бройките - цели 23 чашки се губеха!
Иначе всичко работеше нормално, "старото" качество на изработка си беше там и се забелязваше веднага. Всичко си беше по "Кометски"....Красив и според мен удобен приклад, но не много добре подбран материал, изрязан по неподходящи линии, предполагащи счупване.. Съвсем прилична оксидация, под която личаха прибързаните обработки, отличните фаски и претупаните мерни прибори и предпазител.....Учудващо беше, че пословичният спусък не ми създаде проблеми и успях да уцеля чашка от кафе на петия изстрел, ама то аз си бях виновен....сетих се късно да се подпра на едно дърво.
Пушката се зареждаше леко, което малко противоречи на първоначалния замисъл /една от целите на преработката беше облекчаване на зареждането/ ама пък ако стане прекалено леко, ще можем да си каним девойки за компания на излетите!
Изобщо изборът на модел се очертаваше подходящ, а състоянието на конкретния екземпляр, беше повече от обнадеждаващо.
Покрай тази пушка се запознах с много интересен човек, който се оказа донякъде от моята порода - пие коняк!
Е, аз моя коняк си го изпих вечерта като се прибрах в Пловдив, но така или иначе останах доволен - човекът беше заредил пушката с енергия, която надявам се да овладея и насоча в правилна посока.
Пушката стана повод и за други по-близки контакти. Занесох я да я измерим и направим протокол за дулна енергия в местния ВИП-аджийски магазин. Хубав магазин, винаги ми е било приятно да ходя там и да си приказвам със служителите. Купувал съм си нЕкои джунджурии, маншети, уплътнения за цев, светещи мушки и един прекрасен калъф Браунинг за Красавицата и обичам да ходя и да зяпам. При тях винаги се получава нЕква стока, нещо се описва, нещо се поръчва....интересно е.
Та, когато отидох, човекът от магазина не можа да я намери в базата данни, нещо била стар модел, нещо нЕква буква била различна...вика ще пуцаме, да я премерим. Ами пуцайте - викам аз, анджек ще имаме точни данни. Идва след малко човекът /Жоро се казва/ и и ми вика малко така съчувствено - Ти платил ли си я тая пушка? Разбира се! - казвам- някакъв проблем ли има?
- Ми пушката спря да зарежда - казва Жоро. - Стреля два пъти и не зацепва повече. Добре че поне измерихме. И ми показва, как се чупи, но не зарежда.
- Карай! - викам - тя е купена за експерименти, ще я оправим. Нали имаме протокол! Пиши и да си ходя. Почна да пише той, а аз прибирам пушката привидно спокоен и се ядосвам вътрешно, защото бях сигурен какво се е получило. Нито за миг не съм се усъмнил в дефект или недоброжелателност от страна на продавачът или служителя в магазина. Аз ЗНАЕХ какво е станало! Кометска работа. Надявах се поне да не се е изтърколило някое от двете винтчета на спусъка.
Докато пишеше протокола, Жоро спомена че имал разглобено ГАМО 440, което искал да газифицира....и аз понеже съм тичал по тази пътечка, му подхвърлих нЕкои съвети. Поприказвахме си двайсетина минути за тази известна пушка, човекът ми поръча мушка и сенник за моето ГАМО, аз обещах да донеса втулка и размери за газовото бутало....и така си тръгнах повече от доволен. Може би този Жоро пише тук във форума...ще го попитам следващия път. Тия дни бил болен, но въпреки това ми доставил сенника....Много точен човек.
Та така, Кометата се оказа много интересна пушка....Около тях винаги има нЕква история, не са като скучните немски пушки, но пък и драмите им са като буря в чаша вода. В случая с моята Комета, причината се оказа повече от тривиална - нЕкой беше завинтил едната бурмичка на спусъка докрай. Оборот и половина обратно и пушката си зацепва и си гърми като истинска.
И така продължаваме да продължаваме
пък ще видим докъде ще а докараме.
