Реших в 1 пост да събера АиБ на ГП-строенето, неща, които трябва да започне да мисли всеки, замислил се над направата на собствено ГП.
Всичко това всъщност вече е писано 1000 пъти, но нека да го има събрано на 1 място.
И така...
Избор на "донор" за ГП.
Има 3 основни "типоразмера" на газови амартисьори (ГА) за коли: с диаметрите на централния прът Ф6, Ф8 и Ф10мм. Те съответно определят и външните габаритни диаметри. Дължините не разглеждаме - те не са от значение, все едно ще се режат "по размер" за нашите цели.
ГА с Ф6 не разглеждаме - те са твърде малки за нас.
Всичките ГА с Ф10 имат вътрешен Ф на тръбата Ф20мм. Тях няма да разглеждам подробно, ще раберете защо.
Всичките ГА с Ф8 имат вътрешен Ф на тръбата Ф16мм, но различен външен диаметър (~ от Ф18 до Ф19), което съответно определя и дебелината на стената. Тръбата на ГА Ф16-Ф19 със стена 1,5мм има приблизително разчетно работно налягане 200бар. Но това е при статични натоварвания, а при нас присъства доста силен удар. Затова не бих я помпал на повече от 170бар.
Съответно минималното изискване за ГА е външният Ф да е минимум Ф18,5мм (стена 1,25мм) при условие, че никога няма да се помпа на повече от 140бар.
Повечето ППП от среден клас (Хатсани 70-90, Метеори, Б-19...) имат вътрешен Ф на буталото на пушката около Ф20мм. Тялото на ГП трябва свободно да се движи вътре в буталото. ГА с Ф10 просто не се побират там, затова много рядко се ползват за ГП. Може би само при най-магнум ППП.
Усилия.
Интересуват ни 2 основни усилия в ГП: действащо на пръта (който ще движи буталото) и действащо на "тапата".
Налягането действа върху диаметъра на пръта Ф8 (Ф6 и Ф10 няма да разглеждам като редки случаи, но там положението е аналогично, само цифричките са различни). Центроваща шайбата на вътрешната част на пръта не участва по никакъв начин във формирането на това усилие.
Площа на пръта Ф8 е 0,50265482457436691815402294132472 см2 (да го приемем за 0,5см2). Съответно усилието ще бъде "Налягането умножено по 0,5" или 50кг при налягане 100бар, например.
Площта на задната тапа при Ф16 е 2,0106192982974676726160917652989 см2 (да приемем 2,0см2). Съответно усилието върху тапата е "Налягането умножено по 2" или 200кг при налягането 100бар, например.
За повечето ППП от среден клас нормални са усилията на ГП от 55 до 65кг. Например Гамо ЦФХ 4,5 се помпа на 56кг за 16Дж вариант или 64кг максимум. За Хатсан 70-90 аз не съм помпал на повече от 130бар или 65кг.
Центроваща шайба на пръта.
Тя има 2 предназначения: да центрова пръта да се движи винаги успоредно с тръбата и да не позволява пръта да "излети" докато ГП още не е монтирана в пушката.
Тя не разделя вътрешната кухина на тръбата на 2 различни обема и налягането преди и след тази шайба е еднакво. По нея няма никакви уплътнения, дори обратното: тя трябва да бъде надупчена с отвори с възможно най-голямо сумарно сечение. Въздухът преди и след шайбата трябва възможно най-безпрепятрствено да минава и в двете посоки. Имаше случаи, когато уж добре направена ГП не "стреляше" добре. Най-вероятно именно заради недостатъчно големи тези отвори: едно е да я "движиш" бавно на ръка, друго е тя да хвърчи с огромна скорост по време на изстрела. И ако тези отвори не са достатъчно големи стават на спирачка.
Също така тази шайба се търка в стените на тръбата и съответно трябва да се прави от мек метал, да се изтрива шайбата, а не стената на тръбата. Най-често се прави от различни видове бронз или месинг. Аз ползвах за тази цел и силумин, върши работа.
И не на последно място тя да бъде много здраво закрепена на пръта, да не му позволява да излети при аварийни ситуации.
Тапата.
Има много начини за закрепване на задната тапа: заваряване, валцоване, лепене с течен метал, "на 3 болта", на резба върху тръбата.
Всяко има предимства и недостатъци. Няма да ги коментирам подробно. Ще кажа само, че аз предпочитам "трите болта". Тогава цялото ГП става разглобяемо и при нужда може да се отвори, да се измие, да се сглоби с ново масло и да работи още толкова. При износване на семеринга или някакъв друг дефект се подменя само тръбата, което е много по-лесно от цялостна изработка на всичко от нула. Става като конструктор за многократна употреба. Е, О-пръстените не ги броя - те са консуматив.
Най-лошия начин обаче е с "резба върху тръбата". Тогава изтъняваме и без това не много дебела (без резерв) тръба и става направо опасно.
Клапаните в тапата по избор. Най-простия и най-сигурния си остава обаче "руския" - О-пръстенче под конусната глава на болтче (М3 или М4). Картинката долу.
Дължините.
Сумарната дължина на тръбата на ГП заедно с тапата трябва да позволява буталото на пушката да стига при зареждането до най-задното си положение без да опира в тръбата на ГП. Трябва да се има предвид, че често буталото трябва да може да иде малко по-назад от положението си в заредено състояние.
В монтирано състояние центроваща шайба никога не трябва да опира нито в предният "блок" на ГА със семеринга, нито в в задната тапа. Вдижението на пръта на ГП трябва да се органичава изключително със конструкция на самата пушка, а не на ГП. Най-добре да има "аванс" поне по 2-3мм при хода на пръта и в двете посоки. Виж на картинката долу.
В практиката си аз срещах 2 уж еднакви пушки Хатсан със разлика в хода на буталото 5мм. Затова винаги нагласям дължините по място за всяка конкретна пушка индивидуално.
Смазка.
Смазването трябва да става с много тънко, леко вретенно масло. Например като за шевни машини.
Ако за донор се ползва нов ГА, може внимателно да се източи оригиналното масло в него, да се филтрира и да се ползва после в ГП.
Лично аз ползвам тефлонов (PFTA) спрей. Пръскам от него в бурканче, оставям да отлежи, да му се испарят аерозолните съставки и после ползвам за ГП.
При монтажа в ГП се сипват 0,5-1см3 масло, не повече. Маслото се изхвърля от ГП по пръта в процеса на изстрела по малко и след 3-4хил. изстрела ГП все едно остава само на "маслени пари", маслен филм. Затова изборът на масло е много важен.
Никакви автомобилни масла - те се сгъстяват под налягае и запичат.
Дизелът вътре в ГП е мит. Процесите там само изстудяват смазката по време на изстрела, а сгъстяването е твърде бавно.
Отватяне на донора.
Пробива се най-далечната част от стената (именно стената) на тръбата. Може да стане или с много малка бургийка (Ф1-Ф1,2) с дрелка, направо на ръка или направо с ножовка за метал, но много бавно и внимателно. Много да се внимава за момента на "отварянето". Усилието там ще бъде много малко и не опасно, но може да изхвърли стружки и масло направо в очите - добре е да се прави с очила.
Това са основите. Ако нещо съм пропуснал - не е специално. Ще отговоря на всички смислени въпроси.
PS: Сетих се..
Монтаж.
ГП може да се монтира с цилиндъра отпред (в буталото) или отзад (на картинката). Има разлика в поведение на пушката после.
При монтажа с цилиндъра отпред буталото става по-тежко, по-малко отскача от въздушната възглавница и скоростта е мааалко по-голяма. Ама наистина мааалко. Ритането обаче е доста по-осезаемо. Затова аз лично предпочитам да монтирам ГП с цилиндъра отзад. Загуба на скоростта е мизерна, а другите ползи са съществени.
Пълнене на всичките ми ГП-та става през капилярна тръбичка. Принчипът се вижда на тези снимки:
За целта си направих този преходник (на коляно):
В дупката на голямото желязо направо пъхам 9мм порт на моята помпа. Края на тръбичката увивам с тефлонова лента. При стягане тя се разпльосква във всички посоки и уплътнява добре. Ползва се еднократно (лентата де).