Благодаря, колеги!
Ще споделя как намирам нещата, като ги разгледам по-подробно, че в офиса има много любопитни женски носове.
За момента мога да кажа, че пушчиците поне привидно са доста изпипани, доколкото може да се разбере на сухо опипване. Дървесината, макар и букова, е гладка на пипане, без открити пори, логично и без някакви щръкнали "мустаци"- усеща се добре обработена и някак мазна. Покритието на металните части е плътно, равномерно без осезаеми забележки. Изглежда нанесено по ектрохимичен път, а не проста и нетрайна студена оксидация(която по-често е всъщност друг тип реакция с метала). Така или иначе ще трябва да се мазва козметично с оръжейна смазка, защото материалът на модерните пушки лесно се поддава на повърхностна корозия, дори от пипане с влажни пръстчета и избиват леки ръждички, независимо от качеството на покритието. В тази връзка, прави впечатление, че пушките са практически сухи от кутията, поне външно, едва-едва се усеща леко маслено покритие - толкова, че да се чуди човек има ли, или не и усешането се дължи на гладкостта на полирането. Купувал съм доста по-омазани - до степен да се окапват, вярно, че по-евтини. Цевите отвътре изглеждат също сухи и светли, хомогенно хромирани(или това е просто естествения цвят на метала без допълнителна защитна обработка), без петна и засенчвания - пъхнах хартия на масурче, излезе практически суха. Вътрешното нарязване на цевите е правено сякаш в часовникарска фабрика, с непреофесионално око изглежда изънземно - сигурно ще е както трябва.
Не се сетих пък да преброя колко са нарезите. При всяко положение обаче, тези фини и тънки канали и поленца ще искат някаква грижа - най-малко минаване със сухо парцалче във влажно или студено време заради конденза, тъй като корозията би могла да скапе лесно съвременните материали(поне така си мисля).
На първо усешане пушките са балансирани, зареждат се гладко и леко. Не знам как ще е след като отшуми първоначалният ентусиазъм и няколкостотин изстрела(и с Асаня на един приятел отначало така изглеждаше), но за момента както казах оставят впечатление за добра прогоненост и мнението, че и дете би могло да се справи с тази работа. Не мога да кажа коя намирам по лека в това отношение - като цяло сякаш може би 35, заради специалното лостче за целта, преодоляващо първоначалното усилие за "счупване" на цевта, каквото е при варианта 50, но разликата обективно би се усетила след известно ползване, според мен. Като цяло обаче, субективно имам лично усещане, че при по-мощни пушки това първоначално тупване върху цевта уморява повече, от последващото зареждане.
В заключение и на първо време смятам, че пушките просто изглеждат добре и вдъхват доверие, другото ще го покаже ползването. Радвам им се "като на малко дете", но сякаш го няма онова чувство, което изпитах като студент преди близо четвърт век, когато с паричките от стипендийките купих първата си китайска пушчица от бившия ловнорибарски магазин в Габрово...
п.с. Ще проверя кога са произведени. От горния пост ми направи впечатление колко назад във времето са
вероятно произведени уж купени относително скоро пушки. За мен е донякъде странно да си купиш нова пушка сега от магазин, произведена през 1987г. - това говори или за залежаване по складове на дистрибутори, или просто за големи наличности при производителя, които се пласират по ред на производство... или пък просто произволно... Сега разликата между 1987г. и 1988г. за мен не е толкова принципиална, имайки предвид коя година сме сега, но все пак е донякъде странно сериозна фирма да не може съвсем пък да си проследи продукцията...
Кой от двата отговора е верният?