Aз съм съгласен и с колегата pellet и с колегата t.marev, колкото и диаметрално да звучи
, макар и извадено от контекста на постовете им. Действително, хубаво е човек при закупуване на новата пушка, която е специфичен продукт, все пак по възможност да я отвори, за да види какво е вътрешното състояние. С разчет да се съхранява по складове и консервация производителя и на качествен артикул може да е сложил повечко смазка примерно, но едва ли се е олял. Че може нещо да не е направил е по-скоро частен случай и изключение. Естествено за оценка на състоянието човек трябва да има от една страна нужната компетентност и база, както правилно отбелязва колегата Марев, от друга страна, щом сме се захванали с това хоби, в някаква степен сме длъжни да притежаваме някаква култура в областта - просто иначе не е сериозно и отговорно, все пак не сме се захванали със сгъване на оригами...
Разбира се, при качествен продукт можем да разчитаме, че нещата ще са в значителна степен в норма - там хората знаят какво правят, технологията, материалите и контролът са на ниво. Фирмата се стреми да поддържа реноме и всички изредени по-напред фактори оказват влияние върху доброто качество на продукта, колкото и "качеството на старото да е било по-добро", "сегашното кой знае къде се прави", "за нашия пазар не е като за западния"(в което може и да има резон) и прочие обстоятелства, над които примерно западния потребител едва ли се замисля толкова и им отделя понякога излишното внимание, както правим ние. От друга страна и производителят ги изкарва от завода с разчет те да се ползват директно и да бъдат в състояние, което изключва скорошни малфункции по съвсем обективни причини. Оръжието, било то и въздушно, обаче е специфичен артикул...
За съвсем бюджетните продукти няма какво да говорим - там нещата са ясни и всичко е подчинено на поговорката "за толкова пари - толкова". За обективност трябва да кажем, че всеки производител си прави сметка и никъде няма да получим някакъв особен бонус и стойност, космически надхвърлила цената. Все пак всичко е подчинено на принадената стойност и всеки се гледа келепира и е готов да даде мило и драго за снижаване на разхода за производство, което пък може да доведе оправдано до заключението, че "новото не е като старото", не в положителния смисъл. В тази връзка, не случайно Карл Маркс отдавна е казал, че "само за десет процента повече принадена стойност, капиталистът с радост би продал и собствената си майка". Приятел е фен на мощните и достъпни пушки си купи си два хатсана, аз му помагах да им вади пружините, защото няма стенд. Ами като оставим настрани констатациите в процеса на изкормяне, че "това не е съосно", "това както е щамповано така е сглобено", "тука на един познат на пушката има шайбичка", "това ще го дам на Пецата да го полира на работа, докато е ношна смяна, че реже) и прочие, никой не си бе направил труда да почисти и стружките - едно елементарно действие, което не изисква особена квалификация. Единият маншет бе тотално нарязан, защото с пушката сватбарски-провинциално беше пукано в магазина без сачми, а с другата не беше, поради простата причина, че бе толкова натъпкана със застояла спечена грес, че чак беше клеясала, та маншета се беше съхранил, макар и със стружки под яката...