Неизбежна самоотбрана
- Автор на темата FreeMan
- Начална Дата
Fire Horse
Потребител
По популистка новина от тази отдавна не бях чувал - http://www.monitor.bg/article?id=412417Termina4 написа:
Сравнете текстовете на сега действащия НК и проекта за нов НК и кажете има ли разлика:
Действащ НК - чл.12, ал.(3) - Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. - този текст е от 2006г.
Проект за нов НК - чл.14, ал.(3) - Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище.
А сега открийте разликите
ПП - Забравих да кажа - ако някой намери разлика между текста на действащия НК (текст от 2006г.) и този от проекта за нов НК - черпя го каса бира на следващата Национална среща.
Fire Horse
Потребител
"Ако" и "когато" са съюзи за въвеждане на подчинено изречение, което показва условието (в случая хипотезата), при която няма превишаване пределите на неизбежната отбрана.
При логическото, систематичното и граматичното тълкуване на двете правни норми се установява тяхната абсолютна идентичност.
Няма бира ..... засега :neener:
При логическото, систематичното и граматичното тълкуване на двете правни норми се установява тяхната абсолютна идентичност.
Няма бира ..... засега :neener:
batnan
Редовен Потребител
Fire Horse написа:По популистка новина от тази отдавна не бях чувал - http://www.monitor.bg/article?id=412417Termina4 написа:
Сравнете текстовете на сега действащия НК и проекта за нов НК и кажете има ли разлика:
Действащ НК - чл.12, ал.(3) - Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. - този текст е от 2006г.
Проект за нов НК - чл.14, ал.(3) - Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище.
А сега открийте разликите
ПП - Забравих да кажа - ако някой намери разлика между текста на действащия НК (текст от 2006г.) и този от проекта за нов НК - черпя го каса бира на следващата Национална среща.
Губи ми се една буква „С“ към края на изречението на новия закон ,което те ограничава само в района на жилището
Fire Horse
Потребител
И по сега действащия текст важи ограничението само за района на жилището - съдебната практика е категорична.
"Жилище" е всеки обект, който служи за обитаване независимо от това какво представлява ( сграда или фургон ), къде се намира ( в населено място или другаде) и как се обитава ( временно или постоянно ).
Начин на осъществяване на нападението:
1. Нападението да е самото проникване в жилището
2. След проникването да е последвало и друго поведение, насочено срещу хора в жилището.
Под "насилие" трябва да разбираме всяко физическо въздействие върху нападнатия, независимо дали това е отбраняващият се или друго присъстващо лице. Насилието може да приеме различна форма – от брутално физическо блъскане до опит за убийство.
В един по-широк смисъл понятието " взлом" включва всяко преодоляване на преграда, здраво направена за защита на лица или на имот, който се извършва чрез нейното подкопаване, разрушаване, повреждане или чрез използване на специални технически средства или на специален начин. Като отчетем особеностите на предмета – жилище, проникване чрез взлом ще има, когато се въздейства върху неговите врати, прозорци, стени или покрив, на жилището като цяло, тъй като посочените негови части са именно прегради, направени за защита на лица или имот.
Изпълнителното деяние (отбраната) също следва да бъде осъществено в жилището. Ако е на двора или на стълбището - :nonono: :nonono: неизбежна отбрана (случаят "Опиц").
Ето и една статия по въпроса.
http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/neizbezhnata-otbrana-v-proekta-za-nk-vrata-km-beznakazano-nasilie-i-proizvol/
"Жилище" е всеки обект, който служи за обитаване независимо от това какво представлява ( сграда или фургон ), къде се намира ( в населено място или другаде) и как се обитава ( временно или постоянно ).
Начин на осъществяване на нападението:
1. Нападението да е самото проникване в жилището
2. След проникването да е последвало и друго поведение, насочено срещу хора в жилището.
Под "насилие" трябва да разбираме всяко физическо въздействие върху нападнатия, независимо дали това е отбраняващият се или друго присъстващо лице. Насилието може да приеме различна форма – от брутално физическо блъскане до опит за убийство.
В един по-широк смисъл понятието " взлом" включва всяко преодоляване на преграда, здраво направена за защита на лица или на имот, който се извършва чрез нейното подкопаване, разрушаване, повреждане или чрез използване на специални технически средства или на специален начин. Като отчетем особеностите на предмета – жилище, проникване чрез взлом ще има, когато се въздейства върху неговите врати, прозорци, стени или покрив, на жилището като цяло, тъй като посочените негови части са именно прегради, направени за защита на лица или имот.
Изпълнителното деяние (отбраната) също следва да бъде осъществено в жилището. Ако е на двора или на стълбището - :nonono: :nonono: неизбежна отбрана (случаят "Опиц").
Ето и една статия по въпроса.
http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/neizbezhnata-otbrana-v-proekta-za-nk-vrata-km-beznakazano-nasilie-i-proizvol/
petkof
Редовен Потребител
Имам чувството, че докато не се приеме закон като този,действал преди почти век,трудно ще се стабилизира положението.Сега на всяка нивка и градинка,които се обработват,стои по един здрав и прав мъж да пази,вместо да работи и произвежда нещо.
Обърнете внимание на член 15 от закона.
Чл. 15. Настоящиятъ законъ отменя всичките закони, които му противоречатъ.
http://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5
https://www.google.bg/search?q=%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5&oq=%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%B8%D0%B7&aqs=chrome.5.69i57j0l5.11145j0j7&client=ubuntu-browser&sourceid=chrome&es_sm=94&ie=UTF-8
Обърнете внимание на член 15 от закона.
Чл. 15. Настоящиятъ законъ отменя всичките закони, които му противоречатъ.
http://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5
https://www.google.bg/search?q=%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5&oq=%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%B8%D0%B7&aqs=chrome.5.69i57j0l5.11145j0j7&client=ubuntu-browser&sourceid=chrome&es_sm=94&ie=UTF-8
Fire Horse
Потребител
Абсолютно си прав. Факт е, че само двама български министър-председатели, Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, са успели да преборят престъпността.
Малко история:
След Сръбско-българската война през 1885 г., бунта на офицерите-русофили и детронирането на княз Александър Батенберг през 1886 г. почти из цялата страна плъзват разбойнически чети, усетили безвластието. И по стара хайдушка традиция тяхно убежище стават Стара планина, Родопите и Добруджа. Заради техните набези България била оприличавана от чуждите журналисти на Южна Италия, в която начинаещи мафиоти поставяли основата на Камората. Из България се краде неуморно, палят се селски къщи, убиват се позамогналите се българи. Вечер се пускат тежки порти и се захлопват здрави резета, но и това не спира крадците. Държавната машина трябва да действа с твърда ръка. Как ли, като все още няма закон?
На 1 декември 1887 г. (няма и четири месеца, откак е на власт) правителството на Стефан Стамболов прокарва в Народното събрание първия "Закон за изтребление на разбойничеството" (формулировката е недвусмислена - не "борба срещу", не "ограничаване", а направо "изтребване").
Пренията и дебатите по него продължават само два дни и след третия държавата осъмва с нов закон. Той предвижда извънредно положение в цели райони при появата на разбойници, образуване на потери, парични премии за всеки, който е заловил разбойник и затвор до 15 години за този, който го укрива или му дава хляб, както и до 3 години за немарливост на чиновник от полицията. Един от членовете е доста суров
- предвижда екзекуция на цяло село, ако укрива разбойници.
Струва си да се цитират части от този закон:
чл. 2 "За да се приеме някой за потераджия, освен условията които се изискват за полицейски стражар трябва: 1/ Добре да е запознат с местността дето върлуват разбойници и 2/ да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим.
Чл. 6 "Потерите нямат право да земат от населението нищо безплатно."
Чл. 8 "Ако някой потераджия осакатее или умре при изпълнение служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно закона за инвалидното съдържание от 25 ноемврий 1880 г. Забележка: Ако при изпълнение на служебни обязаности се повреди или убие коня на потераджията, стойността му се плаща от държавното съкровище."
Чл. 9 "Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава, според важността на разбойника и степента на подвига, от 50 до 500 лв. награда, която се отпуща от Министъра на вътрешните дела."
Стамболов използва този закон и за разправа с политическите си противници. Въпреки всичко бунтове и кражби в България се появяват отново едва след неговото падане от власт през май 1894 г. Веднага след Първата световна война страната пак е изправена пред проблема с престъпността. Правителството на Александър Стамболийски гласува втори закон за борба с престъпниците, озаглавен "Закон за ограничаване кражбите, грабежите, палежите, убийствата и тежките телесни повреди." Законопроектът е внесен на 26 юни 1920 г. и законът е приет на 29 юни. За да се изчете законопроектът, министърът на правосъдието А. Радолов прави предложение заседанието да продължи до 22 часа вечерта. По тъмна доба законопроектът е изчетен. Предлага се да се обезщетяват вредите и загубите, причинени от кражби, грабежи, палежи, убийства и тежки телесни повреди, но само ако в шестмесечен срок при убийства и в седемдневен срок при други деяния потърпевшият, домашните му или друг негов представител са заявили за престъплението. Наследниците на убития да се обезщетяват с 10 000 лева, ако е длъжностно лице - 15 000 лева, а ако е убит при изпълнение на служебните си обязаности - 20 000 лв. Щетите се оценяват от специални комисии и определеното от тях обезщетение се заплаща по равно от всички стопани на населеното място, в което е станало престъплението. Ако бандитът бъде заловен, кметът и секретар-бирникът трябва да предявят към него граждански иск за изразходваните суми, заедно с лихвите.
Наказанието за грабеж обаче е ни повече, ни по-малко от смърт. Като мярка за неотклонение пък се предвижда единствено задържане под стража. Осъдените трябвало да изтърпяват наказанието си с работа, а и можели да бъдат принудително изселени. Ако повторят деянието си, половината им лице се боядисва с трайна черна боя, та хората да ги познават, че са престъпници. За да се ускори съдопроизводството, се предвижда мирови съдия да отиде при съдещите се и на място да издава присъдите. Поради тази причина се предвижда ограничаване на правата на адвокатите.
Депутатите единодушно решават, че трябва да се вземат мерки срещу престъпността, която след 1918 г. се е увеличила многократно. Както става открай време, в Народното събрание се заформя кавга между опозицията и управляващите земеделци. Демократът Владимир Моллов, завършил право в Москва и специализирал в Париж, Виена, Хале, Лайпциг и Торино, пръв говори от трибуната: "Господа народни представители. Не знаем всъщност дали при тези празни банки от всички страни заслужава да се взема думата." Той се позовава на световното наказателно право и на единичния затвор, както и отделянето на затворниците през нощта, въведено в Америка още в началото на века и отбелязва, че законопроектът е антихуманен и няма да помогне на затворниците да "влязат в правия път." Той се обявява срещу мацането с боя на престъпниците и срещу частта от законопроекта, която предвижда при извършено престъпление в едно село, обезщетенията да се плащат от жителите на самото село, защото са допуснали извършването на престъплението.
Подкрепя го и един от най-известните български юристи, радикалдемократът Йосиф Фаденхехт, който категорично се обявява против бой с торби, пълни с пясък, като средство за изтръгване на доказателство. Министър Радолов му опонира, че това е искането във всяко едно село, щом стражарят залови някого. Стига се и до функциите на полицията - цитира се случай, когато са заловени бандити, но на следващия ден "те изфирясали от участъка" и се предлага в борбата срещу престъпността да се включи армията.
Пренията достигат до скандал, когато депутатът от Демократическата партия П. Кораков оповестява, че депутатът земеделец от Хасковско А. Кундалев е бил два пъти подсъдим в Пловдивския съд, защото като овчар откраднал овце. На препирните е сложен край с обяснението на министъра, че законопроектът в понеделник ще мине през комисията, което и става. На 30 юни 1920 г. е приет Закон за ограничаване на кражбите, грабежите, палежите, убийствата и тежките телесни повреди. Стамболийски се преборва с престъпността, но след 9 юни 1923 г. пак се появяват разбойнически чети в Ловешко, Старозагорско и Родопите.
След което, на 12.12.1922г., е приет ЗАКОНЪ за изтребление на разбойниците
Малко история:
След Сръбско-българската война през 1885 г., бунта на офицерите-русофили и детронирането на княз Александър Батенберг през 1886 г. почти из цялата страна плъзват разбойнически чети, усетили безвластието. И по стара хайдушка традиция тяхно убежище стават Стара планина, Родопите и Добруджа. Заради техните набези България била оприличавана от чуждите журналисти на Южна Италия, в която начинаещи мафиоти поставяли основата на Камората. Из България се краде неуморно, палят се селски къщи, убиват се позамогналите се българи. Вечер се пускат тежки порти и се захлопват здрави резета, но и това не спира крадците. Държавната машина трябва да действа с твърда ръка. Как ли, като все още няма закон?
На 1 декември 1887 г. (няма и четири месеца, откак е на власт) правителството на Стефан Стамболов прокарва в Народното събрание първия "Закон за изтребление на разбойничеството" (формулировката е недвусмислена - не "борба срещу", не "ограничаване", а направо "изтребване").
Пренията и дебатите по него продължават само два дни и след третия държавата осъмва с нов закон. Той предвижда извънредно положение в цели райони при появата на разбойници, образуване на потери, парични премии за всеки, който е заловил разбойник и затвор до 15 години за този, който го укрива или му дава хляб, както и до 3 години за немарливост на чиновник от полицията. Един от членовете е доста суров
- предвижда екзекуция на цяло село, ако укрива разбойници.
Струва си да се цитират части от този закон:
чл. 2 "За да се приеме някой за потераджия, освен условията които се изискват за полицейски стражар трябва: 1/ Добре да е запознат с местността дето върлуват разбойници и 2/ да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим.
Чл. 6 "Потерите нямат право да земат от населението нищо безплатно."
Чл. 8 "Ако някой потераджия осакатее или умре при изпълнение служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно закона за инвалидното съдържание от 25 ноемврий 1880 г. Забележка: Ако при изпълнение на служебни обязаности се повреди или убие коня на потераджията, стойността му се плаща от държавното съкровище."
Чл. 9 "Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава, според важността на разбойника и степента на подвига, от 50 до 500 лв. награда, която се отпуща от Министъра на вътрешните дела."
Стамболов използва този закон и за разправа с политическите си противници. Въпреки всичко бунтове и кражби в България се появяват отново едва след неговото падане от власт през май 1894 г. Веднага след Първата световна война страната пак е изправена пред проблема с престъпността. Правителството на Александър Стамболийски гласува втори закон за борба с престъпниците, озаглавен "Закон за ограничаване кражбите, грабежите, палежите, убийствата и тежките телесни повреди." Законопроектът е внесен на 26 юни 1920 г. и законът е приет на 29 юни. За да се изчете законопроектът, министърът на правосъдието А. Радолов прави предложение заседанието да продължи до 22 часа вечерта. По тъмна доба законопроектът е изчетен. Предлага се да се обезщетяват вредите и загубите, причинени от кражби, грабежи, палежи, убийства и тежки телесни повреди, но само ако в шестмесечен срок при убийства и в седемдневен срок при други деяния потърпевшият, домашните му или друг негов представител са заявили за престъплението. Наследниците на убития да се обезщетяват с 10 000 лева, ако е длъжностно лице - 15 000 лева, а ако е убит при изпълнение на служебните си обязаности - 20 000 лв. Щетите се оценяват от специални комисии и определеното от тях обезщетение се заплаща по равно от всички стопани на населеното място, в което е станало престъплението. Ако бандитът бъде заловен, кметът и секретар-бирникът трябва да предявят към него граждански иск за изразходваните суми, заедно с лихвите.
Наказанието за грабеж обаче е ни повече, ни по-малко от смърт. Като мярка за неотклонение пък се предвижда единствено задържане под стража. Осъдените трябвало да изтърпяват наказанието си с работа, а и можели да бъдат принудително изселени. Ако повторят деянието си, половината им лице се боядисва с трайна черна боя, та хората да ги познават, че са престъпници. За да се ускори съдопроизводството, се предвижда мирови съдия да отиде при съдещите се и на място да издава присъдите. Поради тази причина се предвижда ограничаване на правата на адвокатите.
Депутатите единодушно решават, че трябва да се вземат мерки срещу престъпността, която след 1918 г. се е увеличила многократно. Както става открай време, в Народното събрание се заформя кавга между опозицията и управляващите земеделци. Демократът Владимир Моллов, завършил право в Москва и специализирал в Париж, Виена, Хале, Лайпциг и Торино, пръв говори от трибуната: "Господа народни представители. Не знаем всъщност дали при тези празни банки от всички страни заслужава да се взема думата." Той се позовава на световното наказателно право и на единичния затвор, както и отделянето на затворниците през нощта, въведено в Америка още в началото на века и отбелязва, че законопроектът е антихуманен и няма да помогне на затворниците да "влязат в правия път." Той се обявява срещу мацането с боя на престъпниците и срещу частта от законопроекта, която предвижда при извършено престъпление в едно село, обезщетенията да се плащат от жителите на самото село, защото са допуснали извършването на престъплението.
Подкрепя го и един от най-известните български юристи, радикалдемократът Йосиф Фаденхехт, който категорично се обявява против бой с торби, пълни с пясък, като средство за изтръгване на доказателство. Министър Радолов му опонира, че това е искането във всяко едно село, щом стражарят залови някого. Стига се и до функциите на полицията - цитира се случай, когато са заловени бандити, но на следващия ден "те изфирясали от участъка" и се предлага в борбата срещу престъпността да се включи армията.
Пренията достигат до скандал, когато депутатът от Демократическата партия П. Кораков оповестява, че депутатът земеделец от Хасковско А. Кундалев е бил два пъти подсъдим в Пловдивския съд, защото като овчар откраднал овце. На препирните е сложен край с обяснението на министъра, че законопроектът в понеделник ще мине през комисията, което и става. На 30 юни 1920 г. е приет Закон за ограничаване на кражбите, грабежите, палежите, убийствата и тежките телесни повреди. Стамболийски се преборва с престъпността, но след 9 юни 1923 г. пак се появяват разбойнически чети в Ловешко, Старозагорско и Родопите.
След което, на 12.12.1922г., е приет ЗАКОНЪ за изтребление на разбойниците
batnan
Редовен Потребител
И най-важното никъде не се споменават адвокати Ако се приемат тези закони отпреди 100 години адвокатите ще умрат гладни Защото кой, защитават адвокатите в днешно време убийци,крадци и тук таме някои дето се развеждат .
Всички други престъпления като примерно “Стрелба по животни с въздушна пушка“ се оправят примерно с 50 тояги на голо
Ако се приемат тези закони отпреди 100 години адвокатите ще умрат гладни Защото кой, защитават адвокатите в днешно време убийци,крадци и тук таме някои дето се развеждат .Всички други престъпления като примерно “Стрелба по животни с въздушна пушка“ се оправят примерно с 50 тояги на голо
tzocho
Потребител
Както показва историята хаоса за разлика от реда ни е по-близък до народопсихологията!Dominus написа:
Ако не се касаеше за тотална липса на морал в това няма нищо случайно, ... така се обслужват интереси като на тези в правосъдната система им гарантира сигурни доходи, законотворците отклоняват вниманието от себе си а изпълнителната власт винаги има оправдание за изход от всяка ситуаця.
Fire Horse
Потребител
Има един много интересен момент, въведен със ЗАКОНЪ за ограничение кражбите, убийствата, тежките телесни повреди и палежите от 1920г., а именно - държавата е обезщетявала пострадалите от определени престъпления.
Съгласно чл.1 от същия държавата е длъжна да обезщети вредите и загубите, причинени от кражби , грабежи, убийства и тежки телесни повреди. Искането за обезщетение се е предявявало в следните срокове: в шестмесечен срок при убийства и в седмодневен срок при други престъпни деяния - като срокът почва да тече след узнаването за тях от потърпевшия или домашните му. подавало се е заявление за причинените от престъплението вреди и загуби в общината, на района на която те са нанесени.
Заявлението е можело да бъде писмено или устно. То се е вписвало в особен регистър, а на заявителя се давало разписка, в която се отбелязва деня на подаване заявлението.
Щетите се оценявали от комисия, която се назначава от кмета в срок от 24 часа от подаване на заявлението, като оценката е била по средна пазарна стойност.
И не е ли логично държавата да обезщетява жертвите на престъпленията, след като е нейно правомощие да гарантира ред, законност и сигурност. А после - да предявява регресен иск към фактическите извършители на деянието (ако ги открие, естествено).
ПП - @bathan, за сведение - има и други адвокати (не само бракоразводни и такива на крадци и убийци). И при двата вида дела няма кой знае какви пари (повярвай ми).
Съгласно чл.1 от същия държавата е длъжна да обезщети вредите и загубите, причинени от кражби , грабежи, убийства и тежки телесни повреди. Искането за обезщетение се е предявявало в следните срокове: в шестмесечен срок при убийства и в седмодневен срок при други престъпни деяния - като срокът почва да тече след узнаването за тях от потърпевшия или домашните му. подавало се е заявление за причинените от престъплението вреди и загуби в общината, на района на която те са нанесени.
Заявлението е можело да бъде писмено или устно. То се е вписвало в особен регистър, а на заявителя се давало разписка, в която се отбелязва деня на подаване заявлението.
Щетите се оценявали от комисия, която се назначава от кмета в срок от 24 часа от подаване на заявлението, като оценката е била по средна пазарна стойност.
И не е ли логично държавата да обезщетява жертвите на престъпленията, след като е нейно правомощие да гарантира ред, законност и сигурност. А после - да предявява регресен иск към фактическите извършители на деянието (ако ги открие, естествено).
ПП - @bathan, за сведение - има и други адвокати (не само бракоразводни и такива на крадци и убийци). И при двата вида дела няма кой знае какви пари (повярвай ми).
Fire Horse
Потребител
Rumpelstiltskin
Потребител
Чуколов: Хората трябва да имат оръжие
(във видеото малко се отплесват, но минават по същество след шестата минута)
(във видеото малко се отплесват, но минават по същество след шестата минута)
Последна промяна:
mario321
Редовен Потребител
Колеги искам да споделя една истинска случка за един съсед !
Та човека се занимава с животновъдство, седи повечето в имението си в края на града, заедно с жена си и децата, един ден влезнали със взлом
двама мъже на възраст около 40г но този път не бяха марципани(цигани) , почнали да бият човека пред женаму и децата, без капка милост и съвест, че реват и се молят роднините на човека, но като са си тръгвали от имението двамата психично болни, пребития човек се сетил за ловната си двуцевка и в гръб ранява задника на единия болен боклук, сега боклука върви с патерици, нашия закон вкараха човека нападнат и пребит в собственото си имение в затвора, за това че се е опитал да се защити !
Ако ме нападнат в собствения ми дом, казвам го с ръка на сърцето, че каквото докопам нож, вилица, отверка ще са ми полезни, защото такива хора не се спират !
Та човека се занимава с животновъдство, седи повечето в имението си в края на града, заедно с жена си и децата, един ден влезнали със взлом
двама мъже на възраст около 40г но този път не бяха марципани(цигани) , почнали да бият човека пред женаму и децата, без капка милост и съвест, че реват и се молят роднините на човека, но като са си тръгвали от имението двамата психично болни, пребития човек се сетил за ловната си двуцевка и в гръб ранява задника на единия болен боклук, сега боклука върви с патерици, нашия закон вкараха човека нападнат и пребит в собственото си имение в затвора, за това че се е опитал да се защити !
Ако ме нападнат в собствения ми дом, казвам го с ръка на сърцето, че каквото докопам нож, вилица, отверка ще са ми полезни, защото такива хора не се спират !
Последна промяна:
didarai
Редовен Потребител
Ами това не е самоотбрана .
Имам приятел адвокат . Каза , че повечето в затвора , сами са се вкарали там с приказките си .
Ако беше казал , че докато са прониквали , са се сборичкали за пушката или примерно оня тъкмо грабвал брадвата на двора и бил все още с гръб към него , нещата стават съвсем различни . По принцип преди година две моделираха закона , при проникване с взлом в жилището , да няма превишаване на неизбежната отбрана . Ама да кажеш : " той си тръгваше , след като ме наби , а аз го гръмнах в гръб ...." , не е отбрана .
Последна промяна:
mario321
Редовен Потребител
Закона си е :
Влиза престъпник с нож да те кол...
Нямаш право да го стреляш че бил с нож, трябва да званиш на полицията, само не знам как ще звънеш, направи му направо чай, кафе... След като те обработи.
Таа влиза престъпник с пистолет, нямаш право ти пръв да стреляш, чакаш да те гръмне, след това можеш, но дано да можеш след това .
Това е избираш си или си мърт.. Или си виновен че си се защитил.
Питай твоя приятел адвокат
Последна промяна: