Термообработка и метални покрития - оксидиране , никeлиране , анодиране и др.

anibis

Редовен Потребител
Първи стъпки.
Вижда се че има реакция,детайла който съм сложил в разтвора почва да отделя мътилка, така да го кажа.


На втория клип е абсолютно същото,това са първите ми опити,за електролиза ако е така правилната дума. Тука стана грешка вижда се медната тел която съм захванал детайла,
и от реакцията се помедни дураловата плочка.

Eто какво стана.
037931168.jpg


Но след няколко опита,и различно дозиране на киселината и дестилата...се получи ето това.

037931169.jpg



037931170.jpg
 

Dominus

Редовен Потребител
Веднъж замърсен електролита не става за нищо. Може визуално да ти се струва, че всичко е ок, но ....
За захващане единствено алуминий или титан.
 

anibis

Редовен Потребител
Веднъж замърсен електролита не става за нищо. Може визуално да ти се струва, че всичко е ок, но ....
За захващане единствено алуминий или титан.
Да прав си,затова си взех алуминиева пръчка 500мм Ф/5мм и е нарязах на около 10см.
Всяка пръчка след това е направих на резба М4 за да мога да е завия на монтажите,и плюса далече от електролита.
 

Dominus

Редовен Потребител
Бааах мааму сложнотии.
Правих същите монтажи, но с пигмент. Спомням си първите стъпки. Бяха доста сходни с твоите. Търсех някакви невероятни контакти, болтчета и пу..... ма..... Големи драми. Нищо свястно накрая.
Сега: Хващаш някой монтьор от енергопро и го молиш за едно парче проводник. Представлява много алуминиеви жици омотани около една стоманена. Развиваш, режеш, търкаш с шкура и сгъваш на две. Трябва да е напъната скоба като я вкараш в отворите та монтажа. От там вече не бараш монтажа. Нанизваш скобите с детайлите върку една обща медна, дебела, която няма контакт с електролита и която е захранваща за всички детайли.
Между другото, тия детайли не мязат да имат покритие. Покритието започва леко да жълтее и колкото по-наситено е, толкова по дебел е алуминиевият оксид.
М...да. Покритието представлява алуминиев оксид. Много твърд минерал. Същият от който се правят шкурите. И е диелектрик.

И още нещо. Ако не си овладял процеса не се хвърляй на отговорни детайли. Това което е много вероянно за се случи е да ецваш само детайлите. Демек да ги стапяш в киселината. Ако ги оцветиш в черно до плътно черно за около 5мин. е добре. Това означава че слоят не е нвърде тънък и се напоява с багрило бързо и лесно. А зако черно? Защото е най-показателен цвят. Ако почне да дава некви лилави или сини нюанси значи покритието ти е много лабаво. Тънко пок.итие се прави единствено ако няма да се боядисват детайлите, за да останат възможно най-натурални.
Те тия префалени бкл-и са с почти никакво покритие. Свалих го в УЗ вапа за по-малко от 5 мин.
 
Последна промяна:

Dominus

Редовен Потребител
Ай тъй са зафащат детайлите. На такива места дето се невиждат.
И ей го на куикфил
 

Attachments

  • IMG_20170419_121937_1.jpg
    IMG_20170419_121937_1.jpg
    151.5 KB · Прегледи: 172
  • IMG_20170419_121957_1.jpg
    IMG_20170419_121957_1.jpg
    252 KB · Прегледи: 167
  • IMG_20170419_122104_1.jpg
    IMG_20170419_122104_1.jpg
    266.1 KB · Прегледи: 176

Niki

Редовен Потребител
Имам намерение да взема една ловна помпа,обаче вида и е доста занемарен.Паднала оксидация,леки следи от ръжда,дървенията трябва да се барне.Идеи някакви ,кой би могъл да помогне?
 

scandalo

Редовен Потребител
ФТКС
Я гуротата на елуксирането да помогнат ако могат . Имам захранващ блок 24в 15А интересува ме със ето това модулче: http://www.ebay.com/itm/7-32V-to-0-...905256?hash=item4631e69328:g:GUUAAOSw-W5Us9g~
Ще ми върши ли работа да си регулирам тока в електролита? И алуминиевата пластина, която ползвам за анод каква площ трябва да бъде? Какво е съотношението със детайла, който ще анодирам?
Павката казва, че регулира тока с кантал, но той е с много ниско съпротивление, а ако мисля в правилна посока I = U/R демек със кантал мога да го регулирам в много малки граници. Каква е плътността на тока спрямо площа на детайла, който ще елуксираме ?
Не ги разбирам нещата за това питам.
 

Dominus

Редовен Потребител
Това ще ти върши работа. Ползвам същият модул за зареждане на акумулатори. Просто като си правих захранването това не го бях виждал и затова съм си го реализирал със схема генератор на ток с ОУ, а кантала ми служи за мощен резистор. За катода не мога до ти кажа. Явно не е много важно щом не съм ровичкал. Ползвам ламаринка 20 х 8см 6063 сплав
 

Bokovizam

Новодошъл
Jethro, fatalen,
Тази работа с прецизното покритие на цевта ОТВЪТРЕ клони към mission impossible според мен...от беглите ми познания и разсъждения, и факта, че има много променливи - количество разтвор, ток, поток и т.н., май по- добре butt plug за проектили :)
 

Hidden

Редовен Потребител
Гледах няколко клипа за гореща оксидация на оръжие и ми направи впечатление, че слагат и цевта в горещата баня. Замислих се-при това как не се повреждат нарезите на цевта и как не се увеличава триенето между цевта и проектила? Такова оксидиране дали може да се приложи при цев на пневматична пушка?
Ето един такъв клип, на който се вижда, че цевта е отворена, когато се вкарва в банята:
 

Hidden

Редовен Потребител
Последно време взех да се интересувам от оксидации - горещи, студени и т.н. Бях насърчен от колега да премина към действие и реших да споделя първите си резултати. На първите три снимки са двата пирона преди и след полиране с водна шкурка 2000.
a.jpg.c.jpg b.jpg
На тези снимки е единият пирон (1) оксидиран "горещо".
11.JPG 1.JPG
Опитът (1) не го считам за успешен - температурата и нивото на течността в съда за оксидиране бяха променливи и не бяха оптимални. Не съм сигурен колко се вижда на снимката, но цветът не е един по дължината - колебае се между тъмнокафяв в единия край и наситено черен в другия. Независимо от това се забелязва колко е важно доброто полиране на метала - неравностите изглеждат все едно са с друг цвят, а в действителност не са.
Следва успешен опит (2) - по-малко парче, с еднороден цвят. Покритието е плътно, лъскаво, почти огледално. Оксидацията изглежда се държи здраво за метала. Нуждата от полиране се вижда и тук.
2.JPG 22.JPG
На тези две снимки показвам неуспешен опит (3). Ползваната студена оксидация я забърках сам. Аналог е на "Наталия" и западните "Перма блу" и т.н. Може да я нарека Хидън-Блу :D.
33.JPG 3.JPG
Oпит (3) е неуспешен по няколко причини - ползвах разтвор, който стоеше няколко месеца отворен и май се беше концентрирал, а някои от компонентите му се бяха изпарили. Освен това след обезмасляването цопнах метала направо в разтвора, вместо да го мажа няколко пъти внимателно. Съответно се получи рехав и цапащ черен слой.
Опит (4) е по-успешен:
44.JPG 4.JPG
Разредих разтвора мазах няколко пъти, като нагрявах между мазанията. Не съм полирал накрая. Покритието изглежда здраво и е по-скоро тъмно синьо. Миризмата на детайла след оксидация ме дразни.
Като извод - горещата оксидация е по-равномерна, лъскава и на теория не би трябвало да вреди на метала. Неин минус е нуждата от големи съдове за оксидиране на големи детайли. Още търся отговор на въпроса как да оксидирам цев само от външната страна без да засягам вътрешната - близо до ума е да се запушат отворите, но малко материали биха издържали на условията в съда за оксидация.
 

Hidden

Редовен Потребител
Температура от порядъка на 140-150 С и окислително - корозионна среда от натриев нитрат и натриев хидроксид. При такива условия повечето полимери се стапят, а меките метали (олово, алуминий) се разтварят.
 

Dominus

Редовен Потребител
Предположих че ще споменеш същите условия, но не бях сигурен. Според мен полиамид ще издържи без проблем. О-пръстен също ще устиска.

Принтирам пластмаси и предимно ABS. Принтирането става върху плот 100 градуса, а самият ABS се екструдира при 220 градуса. 100 градуса са под нужната температура за раззмекване. За полиамида дават температура на екструдиране 260 градуса. За това си мисля че 140 ще е е доста преди фазата на размекване.
 

Hidden

Редовен Потребител
Към полиамида съм малко скептичен - натриевия хидроксид може и да го разтвори. ABS звучи доста привлекателно - там също е възможна реакция с хидроксида, но ще е само по повърхността. Другото, което ми хрумва е тапи от тефлон. Но той е мек и често ще трябва да се сменят.Мислел съм и за дървени тапи за еднократно ползване - евтино, шлифова се лесно, но ще реагира до някаква степен с хидроксида.
 

Dominus

Редовен Потребител
Тефлона със сигурност ще издържи. Полиамида издържа на повечето видове киселини. ABS е най-неподходящ. Дадхо ти го като пример за температура на омекване и топене.
Най-лесно е да загрееш ваната и да пуснеш едно парче полиамид, за което те съветвам и да си направиш теста в реални условия. Иначе само с умуване не става. Щом си се захванал и едсперименти би трябвало да ти е ясно, че ще изгубиш много време в опити, кое, как и защо.
Друго не мога да кажа.
 
Нагоре