Когато рибата мръсти се събира така на гъсти ята, непредпазлива е и си е непростима грехота да я вадиш по този начин или по друг начин.
Спомням си като хлапета как гонихме с прашките двама козари на Мраченишка река.
Бяха си съблекли куртките и с вързани ръкави и закопчани ги ползваха за сак.
Само потапяха и вървяха срещу течението. След 5 метра ги вадеха пълни с кефали.
Яко ги нажулихме с жилките - къде със зелени трънкосливки, къде с камъчета...
Върнаха рибата в реката и си догониха стадото.
После бащите ни им триха също сол на главите в селото.
Много горди бяхме тогава, че се грижим за рибата.