Мнение за Browning X-Blade Hunter 5.5 / UMAREX/

lynx

Редовен Потребител
Атмосферният въздух не гори сам. Смазката съдържа горими елементи.
Когато изпаренията от смазката се компресират под налягане, се получава така нареченият "дизел ефект".
 

t.marev

Редовен Потребител
Ами зависи за кого е подаръка.....Пушката не изглежда лошо, някой със сигурност би и се зарадвал много!
За подарък има много варианти. Днес например гледах в един магазин Норика 5.5 250 м/сек, с оптика, калъф и кутийка чашки за 260 лева. Добро предложение! Оня ден пък Гамо, сходни характеристики, без калъф и чашки, но с оптика Гамо варио, за 350 лева. От препоръчваните тук Комети /вероятно съвсем основателно/ моделът 300 с никелирано тяло, също изглежда много добре. Просто всеки го кефи различно нещо! Ония ден пък гледах една руска пушка, не помня каква, малка, компактна - да стреляш с една ръка с нея. На мен например ми харесват тези многозарядните, с малка бутилчица СО, но те пък са много слаби! Въобще играчки има много!

Между другото, колко е стандартната гаранция на пушкалата!
 

lynx

Редовен Потребител
Ти май си "мечтата за продавачите на пушки", вярваш сляпо на рекламните данни и нищо не разбираш от въздухарки :)
Взимай НЕЩО и да се свършва тая мъка, нали уж беше за подарък? Получателят да се интересува от гаранцията.
Изписаха се 3 страници, а ти още си на стъпка 1. :wall::)
 

t.marev

Редовен Потребител
Ти май си "мечтата за продавачите на пушки", вярваш сляпо на рекламните данни и нищо не разбираш от въздухарки :)
Взимай НЕЩО и да се свършва тая мъка, нали уж беше за подарък? Получателят да се интересува от гаранцията.
Изписаха се 3 страници, а ти още си на стъпка 1. :wall::)

Не бих казал, че съм мечта за продавачите - по-скоро спадам към кошмарите им!:) Не си спомням досега, някой продавач да е повлиял на решението ми.
И защо мъка?! За мене е удоволствие да си комуникирам с хората тука! Научавам много неща, понеже /като сам забеляза/ не разбирам нищо от въздухарки!:-[Освен това, изборът на подходящ подарък е по-приятен от поднасянето му.
Не се притеснявай, още малко остана - до няколко дни ще взема НЕЩО и за теб мъката свършва! От там нататък почват моите мъки - що ли не послушах този или онзи......:-[
Освен това, смятам да споделя впечатленията си от покупката, така че темата може да набъбне и до 50-60 страници.:)
 

t.marev

Редовен Потребител
И така - жребият е хвърлен, Рубикон е преминат, да споделя историята.:cheers:

Влизам в магазина, който се оказа по-малък отколкото очаквах, но все пак просторен с висок таван – знаете ги ония старите помещения. В дъното на тезгяха се е подпряла солидна госпожа в зряла възраст и обсъжда с братовчедка си поредната промоция в Кауфланд. Кимам за поздрав и решавам от куртоазия да поразгледам щандовете. Въпреки скромните си размери, магазинчето предлага богат избор на любителите на оръжието. Като почнеш от джобните ножчета, ръчно изработени ловни ножове, лъкове, различни видове пищови и разбира се пушки. Ловните – заключени зад витрина, а по-навътре, като непотребни, бяха сбутани десетина въздухарки. Веднага я забелязах - в ъгъла стоеше Тя и разсеяно гледаше отвисоко, отегчена от съботната скука. Царствената и осанка я открояваше от антуража и и веднага грабва вниманието. Наперената и стройна фигура, излъчваше увереност и сила и засенчваше анемичните и посестрими, а меките и извивки галеха погледа. Любувах се на породистата красавица и на изкусителните и форми…На живо беше много по-хубава отколкото на снимките. Представих си как крача с нея из разни непознати места, подкрепян и въоръжен с нейното съвършенство. - Мога ли да ви помогна с нещо? - Стандартния тъп въпрос, прекъсва унеса ми и ме връща в действителността. Продавачката беше приключила с телефона и реши да ми обърне внимание или може би да ме отпрати по-бързо.
- Ами да….Аз всъщност съм дошъл за пушката – обяснявам аз, надявайки се да помни вчерашния ни разговор по телефона.
– Ахаа! За Браунинга нали? От Пловдив…. Кимам утвърдително.
– Познах Ви по гласа. Нали знаете, не всеки си купува такава пушка!Тази пушка е наистина специална! Вие явно разбирате от тия неща - продължава да ме къпе госпожата, превключила на търговска вълна. Има си хас, да не е специална, тая пушка е обсебила мислите ми от бая време….пък и ние сме по специалните неща! – Така е – успокоявам я аз – а може ли да я видя по-отблизо? – Разбира се! Госпожата чевръсто се пресяга и сваля от рафта Браунинга. Хубавицата, която уж безучастно следеше разговора ни, се оживи, заинтригувана от факта, че някой се е грабнал от майната си заради нея. Горда, че е предпочетена пред другите, тя с облекчение напуска неравностойната компания и победоносно оглежда омърлушените си колежки. – Ето, заповядайте! – със щедър жест ме подканя пазителката на съкровища и поставя пушката на щанда.
Ослепителна е! Веднага се вижда високата класа и благородния произход. Изчистени класически форми, внушителна солидна цев, фини, изваяни черти, прецизна изработка и дискретен блясък, умело съчетан с аристократичната патина на ореховия приклад. Вземам пушката и се прицелвам във внезапно появилия се в магазина лъв. Мерника грейна с изумрудено сияние, а рубинената мушка кацна между очите на звяра. Той обаче само се прозя миролюбиво, обърна се и изчезна някъде във вътрешността на магазинчето. Свалям пушката и я оглеждам по-критично търсейки някакви кусури естествено. Сгъвам я частично и поглеждам през цевта. Канали, уплътнение, фиксатори, механизъм за зареждане – всичко изглежда прецизно изработено и добре премислено. Никакви хлабини и отлично припаснати елементи. Голям, удобен спусък, автоматичен предпазител, който се освобождава с палец. Приклада няма „буза“, но е много удобен и има едно изтъняване отгоре, което не съм виждал на други приклади. Според мене е направено, за да слагаш по една резка с нож, при всеки свален слон. Мдаа, всичко изглежда отлично…Като добавим и добрия според мене баланс, нещата отиваха към своя естествен завършек. Хубавелката с немски паспорт, изглежда уж невъзмутимо, но ми се струва леко напрегната, очаквайки моя избор. Първоначалната еуфория от появата на принца на бял кон, като че ли се бе изпарила и алтернативата да се върне обратно в прашния ъгъл надвисва над царствената и особа. Сърцето ми се сви…..В края на краищата, нали бях дошъл за Нея! Вярно че на снимките изглеждаше по-светла, но….Презрителна гримаса се изписа на лицето на аристократката.
- Всички търсят русо – язвително отбеляза красавицата и се усмихна снизходително. - Не ти ли харесвам?- лукаво ме погледна тя и невинно се отпуска в ръцете ми.
Харесваше ми и още как! Преглъщам смутено и отново оглеждам пленителната и снага. Тъмнорусото от снимките, в действителност беше медно-кестеняво с нюанси на опушен лешник. Богатство от цветове и хармония. Предизвикателните и заоблени форми, перфектно се вписваха в ръцете ми , а когато накрая доверчиво се отпусна на рамото ми, окончателно ме спечели! – Вземам я! – обръщам се към продавачката, която дискретно се е оттеглила и разгръща някакви бумаги. Както можеше да се очаква,след подобна необмислена декларация, новата ми придобивка тутакси започва с претенциите. Окрилена от влиянието си върху мен, тя настояваше за нова шуба и модни оптически аксесоари, защото не можела да ходи по улицата така –гола, а пък без цайси, щяла да изглежда необразована. Обещах и ги за Коледа. Друга драма възникна при избора на чашки. Когато понечих да взема някакви по-обикновени, дамата избухна – за каква я мисля, тя да не е някаква евтина уличница, за нея трябвало само най-доброто. Стиснахме си ръцете някъде по средата. Госпожата от магазина се прави, че не забелязва семейните разправии, попълва договора и записва нещо в една дебела книга. И изведнъж – ново двайсет! Продавачката заявява, че не може да ми продаде пушката, защото видите ли, адресът ми бил такъв, че отгоре минавал международния коридор за полети на летището в Пловдив. Пушката била много силна и като нищо, с нея можело да се свали някой самолет. Разбира се тя виждала, че съм много симпатичен човек и никога не бих направил това, но правилата били такива. Ето, можело да погледна на картата. Чудех се дали някоя снимка на Стефан Стамболов или може би на Пенчо Славейков, няма да направят госпожата по сговорчива, но няколко банални комплимента и многозначителни погледи, гарнирани с личния ми чар, убеждават блюстителката на закона, че аз всъщност живея на съседния номер, който е от другата страна на улицата и съответно е извън трасето. Накрая всичко е готово, сметките са уредени, продавачката се усмихва за сбогом, а аз вземам под ръка новата ми спътница и галантно отварям вратата пред нея.:winner:


Продължението - в следващия брой.:cheers:
 
Последна промяна:

lynx

Редовен Потребител
Колега t.marev, трябваше да кажеш че си поет и нежна романтична душа :)
Честита нова пушка, дано да си доволен от нея :cheers:
Ти беше споменал, че ще подаряваш пушката.
Сега с тази новородена любов, как ще се разделиш с красавицата?
Или размисли за подаряването? :);)
 

Nikola

Потребител
И така - жребият е хвърлен, Рубикон е преминат, да споделя историята.:cheers:

Влизам в магазина, който се оказа по-малък отколкото очаквах, но все пак просторен с висок таван – знаете ги ония старите помещения. В дъното на тезгяха се е подпряла солидна госпожа в зряла възраст и обсъжда с братовчедка си поредната промоция в Кауфланд. Кимам за поздрав и решавам от куртоазия да поразгледам щандовете. Въпреки скромните си размери, магазинчето предлага богат избор на любителите на оръжието. Като почнеш от джобните ножчета, ръчно изработени ловни ножове, лъкове, различни видове пищови и разбира се пушки. Ловните – заключени зад витрина, а по-навътре, като непотребни, бяха сбутани десетина въздухарки. Веднага я забелязах - в ъгъла стоеше Тя и разсеяно гледаше отвисоко, отегчена от съботната скука. Царствената и осанка я открояваше от антуража и и веднага грабва вниманието. Наперената и стройна фигура, излъчваше увереност и сила и засенчваше анемичните и посестрими, а меките и извивки галеха погледа. Любувах се на породистата красавица и на изкусителните и форми…На живо беше много по-хубава отколкото на снимките. Представих си как крача с нея из разни непознати места, подкрепян и въоръжен с нейното съвършенство. - Мога ли да ви помогна с нещо? - Стандартния тъп въпрос, прекъсва унеса ми и ме връща в действителността. Продавачката беше приключила с телефона и реши да ми обърне внимание или може би да ме отпрати по-бързо.
- Ами да….Аз всъщност съм дошъл за пушката – обяснявам аз, надявайки се да помни вчерашния ни разговор по телефона.
– Ахаа! За Браунинга нали? От Пловдив…. Кимам утвърдително.
– Познах Ви по гласа. Нали знаете, не всеки си купува такава пушка!Тази пушка е наистина специална! Вие явно разбирате от тия неща - продължава да ме къпе госпожата, превключила на търговска вълна. Има си хас, да не е специална, тая пушка е обсебила мислите ми от бая време….пък и ние сме по специалните неща! – Така е – успокоявам я аз – а може ли да я видя по-отблизо? – Разбира се! Госпожата чевръсто се пресяга и сваля от рафта Браунинга. Хубавицата, която уж безучастно следеше разговора ни, се оживи, заинтригувана от факта, че някой се е грабнал от майната си заради нея. Горда, че е предпочетена пред другите, тя с облекчение напуска неравностойната компания и победоносно оглежда омърлушените си колежки. – Ето, заповядайте! – със щедър жест ме подканя пазителката на съкровища и поставя пушката на щанда.
Ослепителна е! Веднага се вижда високата класа и благородния произход. Изчистени класически форми, внушителна солидна цев, фини, изваяни черти, прецизна изработка и дискретен блясък, умело съчетан с аристократичната патина на ореховия приклад. Вземам пушката и се прицелвам във внезапно появилия се в магазина лъв. Мерника грейна с изумрудено сияние, а рубинената мушка кацна между очите на звяра. Той обаче само се прозя миролюбиво, обърна се и изчезна някъде във вътрешността на магазинчето. Свалям пушката и я оглеждам по-критично търсейки някакви кусури естествено. Сгъвам я частично и поглеждам през цевта. Канали, уплътнение, фиксатори, механизъм за зареждане – всичко изглежда прецизно изработено и добре премислено. Никакви хлабини и отлично припаснати елементи. Голям, удобен спусък, автоматичен предпазител, който се освобождава с палец. Приклада няма „буза“, но е много удобен и има едно изтъняване отгоре, което не съм виждал на други приклади. Според мене е направено, за да слагаш по една резка с нож, при всеки свален слон. Мдаа, всичко изглежда отлично…Като добавим и добрия според мене баланс, нещата отиваха към своя естествен завършек. Хубавелката с немски паспорт, изглежда уж невъзмутимо, но ми се струва леко напрегната, очаквайки моя избор. Първоначалната еуфория от появата на принца на бял кон, като че ли се бе изпарила и алтернативата да се върне обратно в прашния ъгъл надвисва над царствената и особа. Сърцето ми се сви…..В края на краищата, нали бях дошъл за Нея! Вярно че на снимките изглеждаше по-светла, но….Презрителна гримаса се изписа на лицето на аристократката.
- Всички търсят русо – язвително отбеляза красавицата и се усмихна снизходително. - Не ти ли харесвам?- лукаво ме погледна тя и невинно се отпуска в ръцете ми.
Харесваше ми и още как! Преглъщам смутено и отново оглеждам пленителната и снага. Тъмнорусото от снимките, в действителност беше медно-кестеняво с нюанси на опушен лешник. Богатство от цветове и хармония. Предизвикателните и заоблени форми, перфектно се вписваха в ръцете ми , а когато накрая доверчиво се отпусна на рамото ми, окончателно ме спечели! – Вземам я! – обръщам се към продавачката, която дискретно се е оттеглила и разгръща някакви бумаги. Както можеше да се очаква,след подобна необмислена декларация, новата ми придобивка тутакси започва с претенциите. Окрилена от влиянието си върху мен, тя настояваше за нова шуба и модни оптически аксесоари, защото не можела да ходи по улицата така –гола, а пък без цайси, щяла да изглежда необразована. Обещах и ги за Коледа. Друга драма възникна при избора на чашки. Когато понечих да взема някакви по-обикновени, дамата избухна – за каква я мисля, тя да не е някаква евтина уличница, за нея трябвало само най-доброто. Стиснахме си ръцете някъде по средата. Госпожата от магазина се прави, че не забелязва семейните разправии, попълва договора и записва нещо в една дебела книга. И изведнъж – ново двайсет! Продавачката заявява, че не може да ми продаде пушката, защото видите ли, адресът ми бил такъв, че отгоре минавал международния коридор за полети на летището в Пловдив. Пушката била много силна и като нищо, с нея можело да се свали някой самолет. Разбира се тя виждала, че съм много симпатичен човек и никога не бих направил това, но правилата били такива. Ето, можело да погледна на картата. Чудех се дали някоя снимка на Стефан Стамболов или може би на Пенчо Славейков, няма да направят госпожата по сговорчива, но няколко банални комплимента и многозначителни погледи, гарнирани с личния ми чар, убеждават блюстителката на закона, че аз всъщност живея на съседния номер, който е от другата страна на улицата и съответно е извън трасето. Накрая всичко е готово, сметките са уредени, продавачката се усмихва за сбогом, а аз вземам под ръка новата ми спътница и галантно отварям вратата пред нея.:winner:


Продължението - в следващия брой.:cheers:
Колега, виждам, че обичаш да пишеш и имаш дар слово, та да ми напишеш 2-3 есета за училище? :D
 

t.marev

Редовен Потребител
Честита нова пушка, дано да си доволен от нея :cheers:
Ти беше споменал, че ще подаряваш пушката.
Сега с тази новородена любов, как ще се разделиш с красавицата?
Или размисли за подаряването? :);)
Благодаря за пожеланията! Няма да се разделям - подаръкът беше предназначен за мен.

Честито за екзотичната покупка,чакаме ревю.
Благодаря! Все някой трябва да се престраши за екзотиките.....А ревюто се пише.

:cheers: Честито за придобивката.:)
Благодаря!
 
Последна промяна от модератор:

Hidden

Редовен Потребител
Благодаря за пожеланията! Няма да се разделям - подаръкът беше предназначен за мен.
Ако беше казал, че подаръкът е за теб и беше намекнал колко те бива с перото можеше да ти препоръчаме друга пушка. Представям си естет, изкусен със словото, като теб, какво би написал за Фани 300, за Вайраух или даже за една Славия.
 

CaMyPau

Редовен Потребител
ФТКС
ФТДМ
Аз ще се въздържа от напиращите в устата ми коментари, защото видно е че няма смисъл. Цял водевил стана тук, без да има смисъл изначално от тази тема. Човека си беше решил за тази пушка и си я взе. Не зная само защо ни занимава толкова време. Надали е от липса на внимание, или нужда от съвет. Просто очакваше че всички ще подкрепят избора му, и когато това не стана, той все пак удържа на вътрешното си убеждение че е прав.
Колега, поне като се юрнеш да слагаш оптика, обърни внимание на съветите ни. Купи си дампа моноблок, и здрава бистра оптика. Простреляй си добре пушката и заповядай на някое мероприятие. Сигурен съм че на маса ще е удоволствие да чуем някоя друга история от теб.
Доколкото за избора ти. Ще ти дадем да постреляш и с нещо расово, пък ще видим.. Може да има после тук в темата "Драма за изгубената любов.."
Успех !
 

t.marev

Редовен Потребител
.....Колега, поне като се юрнеш да слагаш оптика, обърни внимание на съветите ни. Купи си дампа моноблок, и здрава бистра оптика. Простреляй си добре пушката и заповядай на някое мероприятие. Сигурен съм че на маса ще е удоволствие да чуем някоя друга история от теб.
Доколкото за избора ти. Ще ти дадем да постреляш и с нещо расово, пък ще видим.. Може да има после тук в темата "Драма за изгубената любов.."
Успех !
Уффф и аз ще се въздържа от коментари, щото ми омръзна да обяснявам, че нямам сестра! Чукча не читатель, чукча - писатель!:wall:
Нито съм търсил съвет, какво да избера, нито съм търсил одобрение на избор! Търсил съм единствено мнение за определен модел пушка, от някой, който е използвал такава. Нищо повече! Ясно и точно е написано още в заглавието на темата, както и в по-нататъшните ми коментари. Въпреки това, съм приемал и всички непоискани съвети....Ще приема и твоя, но опитите ти, да изпробваш психоанализаторските си способности, за моя сметка - няма да приема! Няма да приема и поканата ти за "някое мероприятие", защото не участвам в мероприятия !Виж, ако имаш мнение за Browning X-Blade Hunter /UMAREX/ -давай го насам. Ако не - кажи нещо за расовите пушки....
Беше ми приятно!:no:
 

gary m

Редовен Потребител
[WOTHER: "tmarev, post: 260152, member: 7216"] Wolf and I will refrain from commenting that I'm tired of explaining that I do not have a sister! Чукча не читатель, чукча - писатель!: wall:
Neither have I been looking for advice, what to choose, nor have I sought approval of choice! I have only sought advice on a particular rifle model from someone who used it. Nothing more! It is clearly and precisely written in the title of the subject as well as in my further comments. However, I have accepted all the unsolicited advice .... I will accept yours, but your attempts, to test your psychoanalytic abilities, for my own expense - I will not accept! I will not accept your invitation to "any event" because I do not participate in events! See if you have an opinion on Browning X-Blade Hunter / UMAREX / - give it here. If you do not say anything about racing guns.
It was nice! : no:[/ QUOTE]
Fuck me, I have learnt more Bulgarian eloquence from your posts, than all other posts here. You are a true maistor of words. Now lets see how YOUR gun performs.
 

t.marev

Редовен Потребител
........ Представям си естет, изкусен със словото, като теб, какво би написал за Фани 300, за Вайраух или даже за една Славия.
Радвам се че историята ти е харесала….:)
Предполагам, че изброените от тебе марки са успели да вдъхновят някого, със своите прелести. Със сигурност, нечие друго перо е увековечило техните несъмнени достойнства! Просто всеки творец си има муза и всяка муза – трубадур! Въпрос на време е да се срещнат и въпрос на късмет – колко ще останат заедно.
Всъщност, аз не съм единственият, споделил личните си преживявания, предизвикани от някоя марка или модел пушка. В темите, описващи различните марки, могат да се срещнат доста мнения, позволяващи ни, да надзърнем в интимния свят на този или онзи. По-кратки и по-спонтанни, но също толкова емоционални. Повечето обаче са похлупени от няколко набързо избърборени технически показателя и дотам! Сякаш авторите им се срамуват от тази моментна слабост….
Но какво да се прави – изглежда от отколешни времена съществува тази емоционална връзка между Човека и Оръжието!
 
Нагоре