Пушката може още, но проблемът в конструкцията е разрешим единствено с изработката на ново клапанно тяло.
Клапанната шапка с плоско чело води единствено и само до свръхпреразход на въздух в този голям калибър. Преди време, когато си бях взел въздушен топ, експериментирах с вентилирана капачка (скелет) и плоскочели клапани с различни диаметри. Резултатът беше следният: високи скорости, малко на брой , вследствие огромния преразход на въздух.След това преминах към ново клапанно тяло с конусовидно чело на пластмасовата шапка и щок 3 мм. Идеята беше следната: направата на свръхлек клапан; отсичане на равномерни порции въздух, като се избегне излишния му преразход.
В момента правя клапанно тяло за Суматра на абсолютно същия принцип. След като го направя, ще се опитам (ако имам време, разбира се) да подготвя подобно тяло за Биг-боре. Другият голям проблем в конструкцията на клапанното тяло е , че достигайки до проектила, въздухът минава през изключително много препятствия, като например - прави ъгли и остри ръбове. Когато това се избегне, нещата придобиват коренно различен вид. Повече на брой изстрели с еднаква скорост и малък разход на въздух. С подобно клапанно тяло в калибър .25 и проектили 3,68 - 3,7 грама постигнах 12 изстрела със средна мощност 145 Дж. и разход на въздух на изстрел 3,3 атмосфери. И това при температура на въздуха +1 градус по Целзий.